Решение № 5911 от 15.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Ахмедова, чрез процесуален представител срещу решение 6963 от 25.11.2021 г., постановено по адм. д. 4850 от 2021 г., по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане от 12.05.2021 г. на полицай при 03 Районно управление - Столична дирекция на вътрешните работи (РУ-СДВР), гр. София. С цитираното разпореждане на основание чл. 64 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и в изпълнение на възложените правомощия по ООР в 03 РУ-СДВР, е разпоредено на М. Ахмедова, от гр. София, да не нарушава обществения ред, както и да не възпрепятства изпълнението на Заповед РА-20-25/01.07.2019 г. и на служебните задължения на органите на МВР и служителите на районна администрация Възраждане. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът П. Томова, полицай при 03 РУ-СДВР оспорва касационната жалба в писмени бележки. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореното пред него разпореждане е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, в съответствие с изискването за форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му. Решението е правилно. Споделят се изводите на АССГ, че разпореждането е издадено от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, и е материално законосъобразно. В случая полицейските органи са били изпратени на адрес [улица], гр. София по сигнал за скандал между М. Ахмедова, заявяваща се като собственик на имот- едноетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.302.68.1, изградена в дъното на ПИ5, целия от 353кв.м., и служители на СО район Възраждане. На място Ахмедова се е легитимирала като собственик чрез нотариален акт за покупко-продажба 161, том 5, рег. 4045, дело 791 от 2006 г. и нотариален акт 161, том 5, рег. 4045, дело 791 от 2006 г., и е препятствала достъп в имота на служители от районна администрация на район Възраждане-СО, за изпълнение на Заповед РА-20-25/01.07.2019г. на главния архитект на Столична община за премахване на строеж частна общинска собственост, находящ се на [улица], гр. София, представляващ едноетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.302-68.1, изградена в дъното на ПИ5, целия от 353кв.м. От приетите по делото доказателства се установява, че полицейския орган е действал по сигнал за възникнал скандал между лица, т.е. в хипотезата на чл.64, ал.1 ЗМВР при изпълнение на възложените му функции по опазване на обществения ред, като предвид установените от него факти на място, чрез снетите обяснения на присъствалите и лица и представените от тях документи, полицейския орган е предприел при необходимост предвидените в ЗМВР мерки по недопускате нарушение на обществения ред чрез възпрепятстване от страна на Ахмедова на премахването на строеж съгласно Заповед РА-20-25/01.07.2019 г. на главния архитект на Столична община, или чрез други действия на лицето, които биха имали за последица нарушаване на обществения ред, включително препятстване служебните задължения на служители на СО Район Възраждане и органите на МВР. Не се кредитират доводите в касационната жалба. С оглед посочените по-горе данни е достатъчно оспорения акт да е мотивиран с изпълнение възложени правомощия по ООР, което в процесния случай е сторено. Същевременно предвид посочените в акта правни основния чл.64 ЗМВР и фактическите такива по ООР, ирелевантни за издаване на акта са твърденията за наличието на спор за материално право върху имота, за какъвто спор доказателства по делото липсват. Противно на тезата на касатора, в случая действията на полицейския орган са осъществени при спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна, като по делото няма данни, че с издаване на разпореждането не са зачетени или гарантирани на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение