Решение № 8487 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3362/2012 г.

Решение № 8487 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3362/2012 г., III о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борис Кръстев Шалев и Красимир Борисов Шалев - и двамата от гр. София, представлявани от адв. Надя Левтерова Христова, против решение № 192 от 12.01.2012 г., постановено по адм. дело № 8794/2011 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Ответната страна - Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), в съдебно заседание чрез процесуален представител - юрк. Церовски, възразява срещу основателността й респ. иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е било образувано по предявени и обективно и субективно съединени помежду им искове от настоящите касатори против Агенция "Пътна инфраструктура" с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД. Установено е, че с влезли в сила решения са им присъдени суми за обезщетение за отчуждаване на техен недвижим имот за държавни нужди, като обаче при закъснялото изплащане на тези суми лихви не са им изплатени, поради което претендират присъждане на законната лихва за периодите на бездействие на административния орган. С оспореното решение така подадените искове са отхвърлени като неоснователни. За да достигне до този резултат съдът е приел, че за реализирането на обезвредата по чл. 86 от ЗЗД е необходимо длъжникът да е изпаднал в забава, т. е. вземането да е станало изискуемо. Изложено е, че съобразно чл. 39, ал. 1 от ЗДС до момента на превеждане на обезщетението държавата не е придобила собствеността, макар че може да е завзела имота, т. е. да осъществява фактическата власт върху него, в който случай в нарушение на закона държавата лишава собственика от правото му да ползва имота си, което подлежи на обезщетяване по гражданско-правен ред. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че ответникът в производството Агенция "Пътна инфраструктура" е изпълнил задължението си по чл. 39, ал. 5 от ЗДС в редакцията от ДВ, бр. 30 от 2006 г. в сила от 01.03.2007 г., относима към спорния период 17.04.2011 г. - 16.06.2011 г., като след като е установил наличието на спор за собственост върху имота е превел дължимата сума по основното обезщетение, определено с решение № 172 от 26.03.2010 г. по отношение на ищците по сметка на областния управител. Към момента на превеждане на сумата от АПИ по сметка на областния управител - 17.06.2010 г., предвид установения спор за собственост по отношение на отчуждения имот, за инвеститора АПИ не е възникнало задължение за изплащане на сумата по обезщетението към ищците, поради и което е прието, че не е налице забава на АПИ в тази връзка, която да следва да се обезвреди със заплащането на законната лихва за това. По тези съображения решаващият състав е приел, че по отношение на първия претендиран период от 17.04.2010 г. - 16.06.2010 г. за ответника не е възникнало задължение за плащане, съответно същият не е изпаднал в забава по отношение на ищците. На следващо място е прието, че по отношение на определената сума за обезщетение по заповед за отчуждаване на недвижим имот лихва не се дължи, тъй като от законовите разпоредби е видно, че по отношение на изплащане на сумата не е предвиден срок, в който това да стане, т. е. няма и не може да бъде установен моментът, в който това задължение на общината или държавата става изискуемо. В тази връзка способът за защита на гражданите в случай на неплащане е възможността за отмяна на отчуждаването в случай, че не е изплатена сумата, определена в заповедта за отчуждаване. По тези съображения са счетени за неоснователни исковете на ищците за присъждане на законната лихва върху сумата от 1 099 599 лв., определена като обезщетение по заповедта, с която е отчужден имотът на ищците за периода от 17.11.2010 г. до 25.11.2010 г. Съдът е обсъдил и изменението на ЗДС от 05.11.2010 г. - ДВ, бр. 87/2010 г., с което е създадена нова разпоредба ал. 7 на чл. 39 от ЗДС, съгласно която когато решението на Министерския съвет или заповедта на областния управител са обжалвани по отношение на размера на обезщетението и съдът е постановил по-висок размер, инвеститорът изплаща на правоимащия разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. С решение № 11988 от 15.10.2010 г. на ВАС, оценката на определения размер за обезщетение е увеличена. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 39, ал. 7 от ЗДС не е действала преди 09.11.2010 г. и следователно преди тази дата страната не може да претендира законна лихва върху разликата в обезщетението на административния орган и това, признато от съда. В тази връзка е прието, че разликата в признатото обезщетение, заедно със законната лихва следва да се изплати в едномесечен срок от влизане в сила на разпоредбата на чл. 39, ал. 7 от ЗДС, а видно от събраните по делото доказателства, това е направено на 25.11.2010 г., т. е. в посочения срок. Отделно от това е прието, че тази норма се явява и специална, а по силата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, този закон не се прилага когато в друг закон или указ е предвиден специален начин на обезщетяване, а в случая е предвиден такъв специален ред. След датата 09.11.2010 г. обаче законната лихва, дължима по силата на специалната законова разпоредба на чл. 39, ал. 7 от ЗДС, може да се претендира пред съответния задължен субект, но само по отношение на разликата, с която сумата по обезщетението е увеличена със съдебното решение, което ищците не са направили. В тази връзка съдът е приел, че исковете по отношение на претенцията за обезщетяване на имуществените вреди на ищците за периода от 17.11.2010 г. до 25.11.2010 г. по отношение на претенцията им както за цялата сума, така и за увеличението на същата със съдебното решение също са неоснователни. Така постановеното решение е правилно като настоящата инстанция напълно кредитира изводите на съда за неоснователност на исковете. Съдът подробно и мотивирано е обсъдил всички посочени в исковата молба доводи. Изводите са правилни и обосновани съобразно събраните по преписката доказателства и при правилно приложение на относимите правни норми. Правилен е изводът на съда, че в конкретния случай не може да се говори за изискуемо задължение за плащане от страна на АПИ, тъй като в ЗДС липсва срок, в който инвеститорът трябва да заплати определеното обезщетение за отчуждения недвижим имот. По същите съображения са неоснователни и твърденията на касаторите, че спорът за собственост е касаел части от имота и е следвало да им бъде изплатено обезщетението за неоспорените части. Липсва изискуемост на вземането, тъй като няма законоустановен срок за изплащане на обезщетението и следователно не може да се говори за забава на плащането. По същите съображения не може да се претендира и лихва за забава. Съдът е направил правилен извод, като е приел, че при неизплащане на обезщетението, ищеца може да се защити по съдебен ред, като иска отмяна на отчуждаването, както и по същия ред да иска обезщетяване за времето на завземане на имота от държавата до изплащането му, през което той е бил лишен от възможността да го ползва. Настоящият състав напълно споделя и изводите на съда и относно претендираната лихва върху разликата между обезщетението, определено от Министерски съвет и увеличеното с решението на ВАС, поради което не следва да ги преповтаря. Редът за отчуждаване на имота, вида на обезщетяване за отчуждения имот и обезщетение за причинените вреди на бившия собственик на имота, както и реда за отмяна на отчуждаването са предвидени по специални начини в други приложими закони, които обстоятелства са обсъдени в мотивите към съдебното решение. На основание разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - "когато закон или указ е предвидил специален начин за обезщетение, този закон е неприложим", следва да се приеме, че обжалваното решение като краен резултат е в съответствие с приложимия закон ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд - трето отделение,