Решение № 2983 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 579/2017 г.

Решение № 2983 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 579/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е касационна жалба, с допълнение, подадена от Х. Т. Р. от с. Х., обл. В., срещу Решение № 434 от 28.11.2016 г., постановено по адм. дело № 163/2016 г. от Административен съд В. с подробно развити доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Прилагат се писмени доказателства.

Касационна жалба е подадена и от пълномощника на г-н Р. - адв. Е. О. - АК - В., в която са мотивирани отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Прилагат се писмени доказателства и към тази касационна жалба.

Ответната страна не е изразила становище, редовно е уведомена, но не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразеното в съдебно заседание становище е, че обжалваното решение на съда е правилно и законосъобразно, тъй като съдът е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Прокурорът счита, че в случая не е предприето изискващото се от закона ангажиране на съответните органи с произнасяне по издаване на СУМПС. С. чл. 51 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) свидетелство се издава от органите на МВР при условия и ред, установени с акт на Министерски съвет - в случая правилник за издаване на БЛД. В чл. 12 от Наредба № 1 - 157 от 2002 на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС са очертани съответните хипотези, вкл. и подмяна на документа поради изтичане на срока за валидност, което е относимата хипотеза. Свидетелството се издава и се подменя въз основа на заявление по образец съгласно Приложение № 2, подадено лично в звено "Пътна полиция" ОД-МВР по постоянен адрес на заявителя. За да възникне задължение за административния орган да се произнесе по заявлението следва същото да е депозирано по установения в закона ред, придружено от изискващите се документи. В случая не е доказано и подаване на такова заявление, поради което не се касае за бездействие, произтичащо от неприетото заявление от ищеца. Следва да се посочи, че правилата за издаване на БЛД, вкл. подмяна на СУМПС, са уредени и в чл. 7 от Правилника за издаване на БЛД, които съответстват на предвиденото в закона. В чл. 33 от същия правилник изрично се урежда, че свидетелството се подменя въз основа на заявление по образец и се подава в звено "Пътна полиция" по постоянен адрес. О. установените в конкретния казус факти следва, че спорът се свежда до това дали е подадено заявление от лицето съгласно регламентацията на тази дейност. Този спор е решен правилно от съда, който обосновано е приел, че ищецът не е доказал депозиране на заявление, поради което липсва основание да се обсъжда дали е прието и кой точно орган е следвало да се произнесе. Позоваването на писмо от 13.07.2012 г. на КАТ е неоснователно, т. к. същото е отговор по повод сигнал до ГД ОП от 18.06.2012 г. на ОД/МВР В., с което ищецът е уведомен за реда за подаване на заявлението по постоянен адрес, а при отчет на водача в друга област в съответния сектор "Пътна полиция" към съответното ОД МВР. Същевременно нито сигналът, нито писмото са актове, които отговарят на изискването за подаване на заявление по образец, придружено от необходимите документи, поради което правилно е прието, че не е налице незаконосъобразно бездействие. Въпреки уведомяването за реда, ищецът не е предприел действия за сезиране на компетентния орган. При тези доказателства обосновано е прието, че не се касае за незаконосъобразно поведение и фактът на незаконосъобразно бездействие е останал недоказан.

При липсата на тази предпоставка се налага извод за неоснователност на иска, като съдът обосновано е приел, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чието кумулативно осъществяване формира отговорността по ЗОДОВ.

Несъгласието на жалбоподателя с извода на съда не обосновава само по себе си неправилност на решението. Изложените доводи в касационната жалба и допълнението към нея възпроизвеждат позицията от първоинстанционното производство и независимо от обема си, не опровергават правилността на правните изводи в решението, а по същество са интерпретация на доказателствата от гледна точка на ищеца. Поради това не могат да се възприемат и доводите за необсъждане на доказателствата и нарушение на съдопроизводствените правила. Не са нарушени и изискванията във връзка с допускане на свидетели, които са обсъдени изрично с определение.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 7 от Конституцията на РБ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Този принцип е заложен в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, или незаконосъобразността на акта на административния орган, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка.

Това е обективната отговорност на държавата и на общините, като носители на държавна власт, за вредите, причинени от техни органи или длъжностни лица при реалното упражняване на тази власт, чрез незаконосъобразни актове, действия или бездействия. Тя се реализира по реда на специалния закон - ЗОДОВ при наличието на точно посочени от законодателя и комулативно изискуеми предпоставки. Тази отговорност е обективна (т. е. безвиновна), защото за нейното възникване е достатъчно наличието на причинени вреди от незаконосъобразното упражняване на власт. Тази отговорност е и публичноправна, защото пораждащият я юридически факт - вредата - е възникнала при незаконосъобразното упражняване на държавната власт като imperium, т. е. при правоотношение между неравнопоставени страни. При това държавата или общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди (а не само тези, които са били предвидими), пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 ЗОДОВ (вж. Ал. Е. - "Производства за обезщетение", Коментар на АПК, стр. 254 и сл., изд. 2007 г.; сп. "Административно правосъдие кн. 6 и кн. 7/2009 г.).

Спорният по настоящото дело въпрос, на който съдът не е отговорил изцяло, е налице ли са изискуемите от закона предпоставки за реализиране на отговорността на държавата.

1. Установено е, а и не се твърди от ищеца, че не е налице, незаконосъобразен административен акт, отменен като такъв по съответния законов ред.

1. Претенцията на ищеца за обезвреда е възприета от съда като твърдение, че е налице бездействие на административния орган, изразяващо се в отказ на служители от подчинената на ответника администрация - тази на РУП гр. К. - да приемат заявление за подмяна на свидетелството му за управление на МПС (СУМПС), тъй като същото е с изтекъл срок на годност.

За да е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган трябва да се установи, че същият е имал задължение да се произнесе, което задължение произтича пряко от нормативен акт. Съгласно чл. 24, ал. 1 АПК производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на гражданина, а датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в административния орган (дори да не е компетентния), в който то е подадено. Без да е подадено искане за административния орган няма как да възникне задължение да се произнесе. А щом няма задължение да се произнесе не може да е налице бездействие, още по-малко да е незаконосъобразно. Затова изводите на съда, че в конкретния случай не е налице незаконосъобразно бездействие на служители при ответника са обосновани и кореспондират на нормата на закона.

Само при наличие на подадено и регистрирано в деловодната система на ответника заявление за подмяна на СУМПС ответникът и подчинените му служители дължат произнасяне и това тяхно задължение произтича от нормативен акт - Г. четвърта от Правилника за издаване на българските лични документи (обн. Дв, бр. 12 от 12.02.2010 г.) и Г. четвърта, Раздел I от Инструкция № Iз-417 от 10.03.2010 г. за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични документи (обн. ДВ, бр. 22 от 19.03.2010 г.).

1. В случая обаче прочита на исковата молба налага извод, че ищецът не твърди незаконосъобразно бездействие, а незаконосъобразно действие на служители от РУП гр. К., изразяващо се в отказ да приемат заявлението на ищеца за подмяна на СУМПС. С. не е изследвал въпроса дали е налице такова действие; ако е налице - дали е в разрез с нормативно установени задължения на административния орган по общия закон - АПК и по специалната уредба - Инструкция № Iз-417 от 10.03.2010 г., Наредба № I-157 на МВР от 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн. ДВ, бр. 97/2002 г.), Правилника за издаване на българските лични документи (обн. ДВ, бр. 12/2010 г.)

Ищецът в исковата си молба изрично твърди, че в нарушение на задълженията на администрацията по чл. 45, ал. 4 и ал. 5 от Инструкция № Iз-417 от 10.03.2010 г. заявлението му за подмяна на свидетелството не е било прието, от което за него са произтекли имуществени вреди (по отношение на неимуществените е налице влязло в сила определение на съда). "Неприемането" на искането за подмяна на официален документ безспорно е действие, а не бездействие, и съдът е следвало да изследва въпроса за неговата законосъобразност с оглед процесуалното задължение на съда по чл. 168 вр. чл. 146 АПК.

Като не е изследвал спорния въпрос по делото в неговата пълнота съдът не е достигнал и до верните правни изводи, относно наличието и на останалите законови предпоставки - твърдяната вреда, нейния характер и размер, пряката и непосредствена причинна връзка. Постановил е необоснован съдебен акт, който ще следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, ако съдът счете, че волята на ищеца не е ясно формулирана следва да му укаже изрично да прецизира претенцията си, като в случай на нужда му осигури и безплатна правна помощ.

При така изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение ще следва да се отмени, а делото - да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение