Решение № 9931 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4013/2026 г.

Производството по делото е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). С решение № 317 от 23.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2/2026 г. по описа на Административен съд - Сливен е: 1) отменена заповед за налагане на санкции № РД-09-1784 от 12.12.2025 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Сливен, в частта по точки 4, 5 и 6, с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване) и чл. 449, ал. 1, т. 1 от НРД (Националния рамков договор) за МД (медицинските дейности) 2023-2025 г. са наложени три санкции „финансова неустойка“ в размер на по 400 лв. на основание чл. 457, ал. 4 от НРД за МД 2023-2025 г.; 2) осъдена Районна здравноосигурителна каса – Сливен да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение „Хаджи Димитър“ ООД, ЕИК 119624388, сума в размер на 425,56 евро, представляваща сторени по делото разноски. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса – Сливен, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Колева, в частта му, с която издадената от него заповед в частта й по точка 4 е отменена. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК – необоснованост, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено в оспорената му част и да се потвърди т. 4 от заповедта за налагане на санкции, или делото да се върне за ново разглеждане. Претендира присъждане на направените деловодни разноски и на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение „Хаджи Димитър“ ООД, действащ чрез пълномощника адвокат Денчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено в атакуваната му част, като му се присъдят направените съдебни разноски. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението в атакуваната му част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Процесната заповед от 12.12.2025 г., чиято законосъобразност е била предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, е издадена от директора на РЗОК – Сливен на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 449, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. С нея в спорната между страните част по точка 4 на основание чл. 457, ал. 4 от НРД за МД 2023–2025 г. на „Многопрофилна болница за активно лечение „Хаджи Димитър“ ООД е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 400 лв. за извършено нарушение на установения ред за работа с медицинска документация, изразяващо се в липса на подпис на лекар, извършил изследването, в приложения към историята на заболяването на конкретно посочено хоспитализирано здравноосигурено лице, протокол за ехографско изследване (абдоминална ехография). Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО във връзка с чл. 324, т. 8 от НРД за МД 2023-2025 г. Заповедта е издадена след извършена проверка, резултатите от която са обективирани в протокол от 11.11.2025 г., срещу констатациите на проверяващите в който в частта им касателно т. 4 изпълнителят на медицинска помощ по договор с НЗОК не е подал възражение в законоустановения по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО срок, което е породило правомощието по чл. 74, ал. 5 от ЗЗО на директора на РЗОК – Сливен да издаде процесната санкционираща заповед. За да постанови подложеното на касация решение в атакуваната му част първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че оспорената пред него заповед, макар и издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, въз основа на нормативно установени предшестващи издаването й действия, в съответната писмена форма и съдържаща необходимите реквизити (в т.ч. фактически и правни основания), е постановена в частта й по т. 4 в противоречие с материалния закон. В това отношение съдът е приел, че в хода на съдебния процес както с писмени, така и с гласни доказателствени средства, е оборена фактическата констатация на административния орган, че лекарят, извършил ехографското изследване на пациента, не е подписал протокола от образното изследване. Посочил е, че макар и да не е положен на първа страница, а на гърба на изследването, подписът на доктора е наличен, съответно изводът на органа за допуснато нарушение от лечебното заведение при работа с медицинска документация по т. 4 от заповедта е опроверган. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо – постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен в оспорената му част и не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на касационното отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК, а инвокираните от касатора възражения не могат да бъдат споделени. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно фактите по спора и приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед в частта й по точка 4, като предвид събраните писмени (приобщен оригиналният протокол) и гласни (разпитани двама свидетели) доказателства и приложимия към казуса материален закон в мотивите на решението обосновано е прието, че визираното от органа нарушение в частта по точка 4 не е извършено от санкционираното с нея по тази точка лечебно заведение, в резултат на което материално незаконосъобразно му е наложена санкция за извършването му. Първоинстанционният съд (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) е проверил законосъобразността на процесната заповед и в частта й по точка 4 съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за основателност на жалбата на лечебното заведение срещу точка 4 от санкционната заповед на директора на РЗОК - Сливен, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи на административния орган за противното, вкл. в частта им за по-късно (след проверката) подписване на протокола от ехографското изследване от извършилият го лекар. В съответствие с чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК, свидетелските показания са преценени от съда с оглед на всички други данни по делото, като е взета предвид възможната заинтересованост на свидетелите. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи в него съответстват с установените по делото обстоятелства. Изложените от Административен съд – Сливен съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което той препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК към мотивите на първоинстанционното решение. С оглед гореизложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалният представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната му част, не може да бъде кредитирана, като ненамираща опора в данните по делото. Постановеният от Сливенския административен съд съдебен акт не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна в оспорената му част, поради което следва да бъде оставен в сила в тази част. При този изход на спора по главното касаторово искане неоснователна се явява и акцесорната му претенция за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, а на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените в това производство разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 200 евро, съгласно приложените договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по смисъла на чл. 80 от ГПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,