Решение № 3752 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5989/2018 г.

Решение № 3752 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5989/2018 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжната прокуратура - К. против решение № 94/28.03.2018 г. по адм. дело № 12/2018 г., постановено от Административния съд - К. с което е отхвърлен протестът на ОП - К. за отмяна разпоредбите на чл. 56, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община А., приета с Решение № 184/18.03.2005 г., на общински съвет А. по Протокол № 13/18.03.2005 г., в частта им, предвиждаща възможност за безсрочно учредяване право на строеж върху имоти – частна общинска собственост. В касационния протест се твърди неправилност на решението в обжалваната му част. Наведените касационни основания са нарушение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. Основното възражение на касатора е, че оспорените разпоредби от Наредбата са в противоречие с нормата на чл. 67 от ЗС, който посочва, че правото да се построи сграда върху чужда земя /чл. 63, ал. 1/ се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години, като по този начин след изтичане на този срок ликвидирането на правото е безусловно. Сочи се, че от граматическото тълкуване на чл. 67 от ЗС е ясно, че погасяването произтича по силата на закона и не е нужен друг акт. Твърди се, че мотивите на решаващият съд лишава нормата на чл. 67 от ЗС, която е въведена с оглед правната сигурност от присъщото и приложно поле. Предлага се на ВАС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се уважи протестът на ОП - К. Ответникът - Общинският съвет А., не изразяват становище по касационният протест. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационния протест, но по мотиви за допуснато нарушение на чл. 28 от ЗНА тъй като към административната преписка липсват мотивите на органа за приемане на подзаконовите текстове. Сочи се че ако съдът не възприеме това становище, то наведените доводи в касационният протест за наличие на противоречие между подзаконовите норми с тези от по-горен ранг са неоснователни, а се касае за различно тълкуване на нормите. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационния протест като допустим, но неоснователен. С обжалваното съдебно решение Административен съд – К. е отхвърлил протеста на Окръжна прокуратура К. срещу разпоредбите на и думата "безсрочно" в чл. 56, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община А., приета с Решение № 184/18.03.2005 г., на ОБС - А., приета на основание чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост. За да постанови този резултат, съдът е приел, че тези разпоредби от общинската наредба са приети от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, при спазване на административнопроизводствените правила, приложимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдебното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение в тази част споделя изцяло развитите от съда в мотивите на съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при приемане на оспорената текстове на наредбата не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като оспорените текстове не са променяни от тяхното приемане – 18.03.2005 г., като към този момент разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗНА, предвиждаща, че преди внасянето на проекта за нормативен акт той следва да бъде публикуван на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, доклада и предварителната оценка за въздействие не е била действаща – последната е обн. в ДВ, бр. 46/2007 г. Неоснователен е и доводът на представителя на ВАП, че обжалваните подзаконови текстове са приети в нарушение на чл. 28 от ЗНА, тъй като към датата на приемането им в сила е редакцията на ЗНА, обн. в ДВ, бр. 27/1973 г., гласяща, че Законопроектът се изготвя съобразно този закон и указа за неговото прилагане и той се придружава от мотиви. Видно от прочита на двете подзаконови норми е че те изцяло са взаимствани от разпоредбите на чл. 37, ал. 3 от ЗОС и чл. 58, ал. 5 от ЗДС и поради тази причина не е необходимо представяне на нарочни мотиви от вносителят тъй като правната регламентация на обжалваните подзаконови норми е почти идентична с тази на законовите такива. Разпоредбата на чл. 56, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата гласи, че правото на строеж за жилищно строителство се учредява безсрочно и че извън случаите на ал. 4 правото на строеж се учредява безсрочно или от определен срок, като след изтичане на срока общината придобива безвъзмездно собствеността на построеният обект. Правилни са изводите на съда, че възможността правото на строеж да бъде учредено безсрочно, е в съответствие със закона, по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗОбС. Безсрочното учредяване право на строеж не следва да се тълкува като възможност същото право да може да съществува в латентно състояние /т. е. без да се упражни чрез построяване на сградата/ безсрочно във времето, каквито са доводите в касационния протест. Вещното право на строеж включва три правомощия: 1. Право да се построи и държи сграда в чужд имот; 2. Изключително право на собственост върху постройката; 3. Право да се ползва чуждата земя, доколкото това е необходимо за използване на постройката. Първото от тези три правомощия е обвързано с петгодишен давностен срок, установен от разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Закона за собствеността. Ако в рамките на този 5-годишен давностен срок правото на строеж не се упражни, същото се погасява в полза на собственика на земята. С построяването на сграда, годна по закон да бъде самостоятелен обект на собственост, на база упражнено в рамките на 5-годишния срок право на строеж, възниква и правото на собственост върху постройката, т. е. с реализиране на вещното право на строеж, безсрочно се придобива собствеността върху построеното. Именно безсрочност на правото на собственост върху построеното имат предвид разпоредбите на чл. 56, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата. Не може разпоредба, касаеща учредяването на право на строеж, да бъде съпоставяна при преценка на законосъобразността й със законова разпоредба, касаеща погасяването по давност на учредено право на строеж, изрично предвидено с нормата на чл. 67 от Закона за собствеността. Правилни са изводите на решаващият съд, че от страна на институцията подала протеста не се прави разграничение между учредяване право на строеж и реализирането на това право, като първото представлява само по себе си ограничено вещно право, включващо и построяването на сграда в чужд имот, като след нейното построяване, правото на строеж включва и правото на ползване на земята върху която сградата е построена. От друга страна срокът посочен в разпоредбата на чл. 67 от ЗС за реализиране на правото на строеж има за цел да ограничи лицата получили право на суперфиция да я реализират в посоченият в закона срок, като нереализирането на строежа води до негативни последици за придобилият правото на строеж – то се погасява в полза на собственика на земята. Като е приел същото административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение