Решение № 7868 от 14.7.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН) чрез ст. юрисконсулт В. Сотирова срещу Решение 197/14.11.2022 г., постановено по адм.д. 318/2022 г. по описа на Административен съд- Перник. С обжалвания съдебен акт е отменена като незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон Заповед Л-2755/07.07.2022 г. на главния директор на ГДИН, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, 8, и 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор С. Митов- надзирател I-ва степен в арест- бул. Г.М. Димитров 42 към сектор Арести при ОСИН-София. Касаторът в изложението си е развил доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като моли настоящата съдебна инстанция за отмяна на акта ведно със законните последици. Претендира сторените в хода на производството разноски. В срока за отговор по чл. 213а, ал. 4 АПК ответната страна по жалбата е представила становище. В него е застъпена позиция за правилност на съдебното решение, като се иска оставянето му в законна сила. Заключението на прокурора при Върховна административна прокуратура е за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и предлага същото да бъде отменено. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима- подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество намира същата за основателна, а поставеното решение за неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано по следните съображения: Първоинстанционното производство е започнало по инициатива на С. Митов против Заповед Л-2755/07.07.2022 г. на главния директор на ГДИН, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Административният съд е приел заповедта за валидна- издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, но незаконосъобразна като издадена в несъответствие с материалния закон и я е отменил. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е развил подробно становище, от една страна, че дисциплинарните нарушения, на база които е издадена заповедта, са недоказани от фактическа страна, а от друга не са правилно квалифицирани. В мотивите е залегнало разбирането за пристрастност на дисциплинарнонаказващия орган при взимане крайното решение за определяне на справедливото наказание по констатираните нарушения. Съдебното решение се основава на формално и неизчерпателно изследване на събраните по делото писмени и устни доказателства, поради което се явява необосновано. Дисциплинарното производството срещу С. Митов е образувано след проведена среща между задържано лице С. Р. и началника на ОСИН-София, началника на сектор Арести и главния надзирател в сектор Арести . При срещата Р. е дала показания, че между нея и младши инспектор С. Митов са започнали взаимоотношения, изразяващи се във водене на писмена кореспонденция и телефонни разговори, като след преместването й в друга килия служителят е започнал да се държи грубо и арогантно. В хода на производството пред органа по назначаване са снети сведения, приобщени към доказателствата по делото, както на лицето Митов, така и на негови колеги, от които става ясно, че двете лица се познават и действително са провеждали писмена и телефонна комуникация помежду си. За характера на техните взаимоотношения свидетелстват и приобщените към преписката писма, общо 8 бр. листа. Дисциплинарнонаказващият орган е извършил и преглед на записи от системата за видеонаблюдение в ареста в дежурните дни на С. Митов за периода от 04.01.2022 г. до 18.04.2022 г., като е констатирал нарушения, изразяващи се в системно тютюнопушене в коридора, нерегламентирано предаване на лична кореспонденция между служителя и задържаното лице, системно влизане самостоятелно в килията на С. Р., нерегламентиран физически контакт с арестанта. Установените в хода на цялостното разследване дисциплинарни нарушения са, както следва: 1) Системно влизане на младши инспектор Митов самостоятелно в арестното помещение, в което е настанена задържаната под стража С. Р.- нарушение на раздел VIII от Инструкция за особеностите на пост 6 и задълженията на постовия надзирател в ареста на бул. Г.М.Димитров , за което е определено дисциплинарно наказание порицание . 2) Системно тютюнопушене от страна на мл. инспектор в коридора на ареста- нарушение по т. 1 от Заповед Л-408/20.04.2016 г. по описа на ОСИН- София, за което е определено наказание порицание . 3) Извеждане от страна на М. на задържани лица за провеждане на телефонни разговори без последните да бъдат отбелязани в задължителния Дневник за провеждане на телефонни разговори от задържаните лица на етаж III - нарушение на т. 13, раздел V Преки задължение от длъжностна характеристика за длъжността надзирател II-I степен в арест към сектор Арести при ОСИН-София, за което е определено наказание уволнение . 4) Нерегламентирано приемане и предаване на кореспонденция между лица, настанени в различни килии- нарушение на чл. 294, т. 6 от ППЗИНЗС, за което е определено наказание уволнение . 5) Неуведомяване на прекия ръководител за отношения и познанства със задържаното под стража лице С. Р.- нарушение на т. 7, раздел V Преки задължения от длъжностната характеристика, за което е определено наказание порицание . 6) Извършване на непристойни действия: нерегламентиран физически контакт със задържаната Р. в коридора на ареста, предаване и водене на лична кореспонденция между служителя и задържаната с вулгарно съдържание, показване на символичен знак сърце от страна на Митов към Р.- нарушение на чл. 15, чл. 16, чл. 21, чл. 22, чл. 42, т. 3 и чл. 103 от Етичния кодекс за поведение на служителите в ГДО и ГДИН към министерство на правосъдието, за което е определено наказание уволнение . Първоинстанционният съд е приел за недоказани от фактическа страна дисциплинарни нарушения по т.1, т. 3, т. 4, т. 5 и 6, като за това по т. 2 системно тютюнопушене е извел, че предвид дадените свидетелски показания го приема за извършено, но подчертава, че забраната се нарушавала редовно и от други служители. Съдът е приел първото нарушение- системно влизане на служителя самостоятелно в килията на задържаната за неизвършено, като е основал фактическия си извод не след изследване на целия доказателствен материал, а с фокусиране приоритетно върху събраните гласни доказателства-свидетелски показания. Съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетеля Стефанов (служител на етажа, на който е работил уволненият), че Митов е влизал в килията на С. Р. само в изпълнение на служебните си задължения. По отношение на останалите нарушения първата инстанция бланкетно е извела, че не са доказани, без да опровергава изводите на административния орган с мотиви, почерпени от събраните доказателства. В хода на съдебното дирене е била назначена и изготвена съдебно-графологична експертиза, чието заключение е за идентитет в почерка, с който е изписан ръкописния текст във всички предоставени от Р. писма и този на сравнителния материал, безспорно написан от Митов. Въпреки че кредитира експертното заключение като правилно и достоверно, първоинстанционният съд не е коментирал в дълбочина съдържанието на писмата. Напротив, приел е за установено, че между служителя и задържаното лице не е имало по-специална връзка, която е следвало да бъде съобщена на прекия ръководител. Този извод на съда е базиран единствено на обстоятелството, че всички регистрирани телефонни разговори, адресирани до номера на Митов са били инициирани от Р.. Относно нерегламентираното приемане и предаване на кореспонденция между лица, настанени в различни килии (нарушение по т. 4) и извършването на непристойни действия от страна на Митов (нарушение по т. 6) съдът ги е приел за недоказани, респективно ги счита за неизвършени, без да сочи как е стигнал до това заключение. В дисциплинарното производство административният орган е извършил преглед на видеозаписи от системата за видеонаблюдение, които е предоставил като доказателство и по делото. В хода на съдебното дирене съдът не назначил служебно експертиза, при която да се изследва оптичния носител (DVD) със записите от охранителните камери. По този начин е изключено едно от основните доказателствени средства на органа по назначаване и делото е останало неизяснено от фактическа страна. При така извършените действия от страна на съда по делото не са обсъдени всички събрани доказателства, не се разбира какво правораздаващият орган е приел за установено, с какви доказателства и как дадените свидетелски показания оборват констатираното от административния орган. Съдът в нарушение на изискването по чл. 172а, ал. 2 АПК не е изложил в решението си кое приема за установено по делото, въз основа на което извежда правните си изводи за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Правилото на чл. 172а, ал. 2 АПК залага обща и задължителна рамка за дължимото съдържание на съдебното решение, като в последното следва да са обсъдени становищата на страните, установените факти по делото и правния извод на съда. Съдът дължи обсъждане на всички фактически и правни доводи на страните, което не следва да се извършва формално. В настоящия случай коректно са посочени фактическите обстоятелства релевантни по спора. В рамките на административното производство са събрани множество писмени доказателства в това число, но не изчерпателно: сведения, писма, извлечения от дневник за проведени телефонни разговори от задържаните лица, разпечатка от проведени телефонни разговори. Съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства както поотделно, така и в съвкупност, съответно липсват мотиви какво приема за установено от фактическа страна от цялостното дисциплинарно разследване. Константната практика на Върховния административен съд по приложението на чл. 172а, ал. 2 АПК е, че решаващата, правораздавателна дейност на съда се осъществява чрез установяване на два елемента- фактически и правен. Фактическият обхваща пълното и правилно установяване на фактите по делото. Правният е подвеждането на фактите към приложимата правна морна. Първата инстанция не е разгледала всички писмените доказателства, игнорирала е представените видеозаписи от охранителните камери и не е назначила експертиза за изследването им. Касационната инстанция може да провери правилността на правните изводи на административния съд съобразно фактическите установявания, поради което отсъствието им препятства касационния контрол за законосъобразност на обжалваното решение. Предвид забраната на чл. 220 АПК преценката на доказателствата и излагането на изводи като установявания по фактите за първи път в касационна инстанция е недопустимо и би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото. Допуснатите от първата инстанция нарушения на съдопроизводствени правила са съществени и представляват касационно основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдебния състав следва да обсъди всички събрани доказателства по делото и да изгради изводите си относно установените факти, съответно същите да подведе под приложимите правни норми. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК не настоящата инстанция не следа да се произнася по въпроса за възлагане на разноските за касационната инстанция, а същите следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд след повторното разглеждане на делото. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,