Решение № 426 от 31.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2172/2011 г.

Решение № 426 от 31.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2172/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Е. М. срещу решение на Варненски апелативен съд № 97 от 16.06.11, по ВНОХД № 191/11, с което е изменена присъда на Окръжен съд, Добрич, по НОХД № 21/11, като е увеличено обезщетението за неимуществени вреди, присъдено в полза на Р. А. К., на 70 000 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 14.10.2010 г, в района на [населено място], общ. Добрич, при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Г. К., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58 а НК, е осъден на една година и осем месеца "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и на "лишаване от право да управлява МПС", за срок от три години. Със същата присъда, на основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на гражданските ищци Р. А. К. и Г. А. К. обезщетение за неимуществени вреди, както следва: 40 000 лв, заедно със законните последици, в полза на първия ищец, и 20 000 лв, заедно със законните последици, в полза на втория ищец. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Според жалбоподателя, превесът на смекчаващи обстоятелства предполага да му бъдат определени минимални наказания "лишаване от свобода" и "лишаване от право да управлява МПС". С жалбата се прави искане за намаляване на наказанията до възможния минимум. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят или негов представител не се явяват и не вземат становище по жалбата. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Обсъдени са комплексно релевантните за наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства: от една страна, чисто съдебно минало, семейно положение и семейни задължения /женен, баща на две деца/, положителни характеристични данни, трудова ангажираност /шофьор към [фирма], [населено място]/, липса на системни нарушения като водач на МПС, усложнена пътна обстановка, предизвикана и от поведението на пострадалия, а от друга страна, завишена степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от грубите нарушения на правилата за движение, допуснати от професионален водач, управляващ тежкотоварен автомобил. Правилно е прието, че е налице лек превес на смекчаващите обстоятелства, откъдето и наказанието "лишаване от свобода" е наложено в границата под средния размер, след което е редуцирано с една трета, при условията на чл. 58а, ал. 1 НК. Така определеното наказание: една година и осем месеца "лишаване от свобода", отложено по чл. 66 НК, за минимален изпитателен срок, е справедливо, поради което не може да бъде уважено искането за неговото намаляване, респективно, за свеждането му до възможния минимум. Що се отнася до срока на кумулативното наказание по чл. 343г НК, той се явява завишен, тъй като не е отдадено дължимото значение на обстоятелството, че произшествието е настъпило и поради приноса на пострадалия, че подсъдимият не е системен нарушител на правилата за движение, че е глава на семейство, чиято издръжка осигурява чрез работа като шофьор. Ето защо, наказанието по чл. 343г НК следва да бъде намалено на две години, какъвто размер съответства на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК. Не са налице основания за свеждането му до абсолютния минимум, тъй като би се стигнало до неоправдано снизхождение, в разрез с целите по чл. 36 НК, тоест, искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, жалбата се явява частично основателна и следва да бъде частично уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,