Решение № 14477 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2013 г.

Решение № 14477 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Хишам Тайсир Раджаб Башир, палестинец, без гражданство, против решение № 2003 от 26.03.2013 г. по адм. дело № 760/2013 г. на Административен съд София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че съдът е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Хишам Тайсир Раджаб Башир, палестинец, без гражданство, срещу решение № 815/04.12.2012 г. на председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, същото е мотивирано съобразно чл. 59, ал. 2 АПК като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Съдът е кредитирал оценката за ситуацията в Палестина, съдържаща се в приложените справки на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ и е приел, че посочените обстоятелства не следва да се отнасят към квалификацията въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Приел е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Счел е, че спрямо жалбоподателя не е установено наличие на висока степен на риск в държавата му по произход и не са представени доказателства, установяващи сериозни и потвърдени основания да се приеме, че той лично е обект на заплаха и само поради присъствието му там животът му е застрашен. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Постановено е след съвкупна преценка на доказателствата по делото и при правилно приложение на относимите разпоредби на ЗУБ - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът правилно е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице обстоятелства, които може да породят основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че при издаване на отказа, не е преценена индивидуалната бежанска история на лицето, търсещо закрила, както и че не е преценена реалната обстановка в ивицата Газа. Административният орган е мотивирал своя отказ именно, след като е установил конкретните за Хишам Башир факти и обстоятелства, които самият той е споделил в проведените с него интервюта. От проведените интервюта става ясно, че чужденецът не е имал проблеми с полицията и официалните власти, не е членувал в политическа партия или организация, не е осъждан. Твърдението, че през 2010 г. всеки ден е задържан от Хамас не е достатъчно основание за страх или преследване поради факта, че задържането му е продължавало до 22,00 часа и е пускан да се прибере вкъщи. Ако действително е имало смъртна заплаха спрямо него, то Хамас не биха го пускали всяка вечер. Не са налице и основанията за предоставяне на хуманитарен статут по см. на чл. 9 от ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Газа, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. При проведеното интервю УП91/25.06.2012 г. Хишам Тайсир Раджаб Башир е заявил, че е напуснал Палестина легално с автобус от КПП-Рафах и е пристигнал в Египет, Кайро, където е останал три дни, след което със самолет е напуснал Египет и пристигнал в Истанбул. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че положението в Газа се влошава. От приложената справка вх. № 01-697/31.01.2013 г. става ясно, че опасността от нова пълномащабна война между Израел и палестинските ислямисти от Хамас в Газа отминава, след като двете страни сключват примирие на 21 ноември 2012 г. Според разпространения пълен текст на споразумението, то предвижда Израел да прекрати всички военни действия срещу Газа по суша, въздух и вода, в това число навлизането на анклава и целенасочено ликвидиране на отделни лица. От своя страна всички палестински групировки се задължават да прекратят враждебните си действия като ракетни действия и нападения през границата. Съдът се е съобразил и със задължителното тълкуване на чл. 15 в от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С - 465/07. Правилно е заключението на решаващия съд, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че спрямо кандидата за закрила са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, което е обстоятелство, относимо към предоставянето на хуманитарен статут. Не могат да се приемат и твърденията на касационния жалбоподател, че е налице "преследване" в страната му по произход, представляващо основание за предоставяне на убежище, предвид липсата на данни да е арестуван, осъждан, политически ангажиран или преследван от официалните власти. Цитираните в касационната жалба правила и насоки за определяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, определени с Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец и Директива 2005/85/ЕО, с нищо не променят фактическата обстановка, свързана конкретно с бежанската история на касационния жалбоподател, в която не са налице обстоятелствата, обуславящи предоставянето на такъв статут. Изложеното дотук сочи, че решаващият съд като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен е постановил правилно решение и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд