Решение № 15798 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11207/2019 г.

Решение № 15798 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11207/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Г. Захариев за отмяна на влязло в сила решение № 4259 от 21 март 2019 г. постановено по административно дело № 11542/2018 г. по описа на тричленен състав на Върховния административен съд и оставеното с него в сила решение № 4495 от 03 юли 2018 г. постановено по административно дело № 3105/2018 г. по описа на Административен съд София - град. С искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставки за отмяна на касационното съдебно решение по чл. 239, т. 5 АПК и се иска отмяната му. Посочва се, че правото на участие на страната в касационното производство е било нарушено и тя не е била надлежно представлявана, защото съдът отказал да замени определения адвокат по предоставената на касационния жалбоподател правна помощ за процесуално представителство. Според искателя съдебното заседание от 11 март 2019 г. по административно дело № 11542/2018 г. е проведено при нередовното му призоваване като касационен жалбоподател, тъй като с молба от 25 януари 2019 г. последният е заявил, че при отказ да му бъде заменен процесуалния представител, ще се защитава сам. С оглед това обстоятелство съдът е следвало да прекрати предоставената правна помощ и да извърши ново призоваване на касационния жалбоподател. Изтъква се също, че Г. Захариев не е могъл да участва лично в съдебното заседание, както поради влошено здравословно състояние, така и поради незнание с оглед нередовното призоваване. По така изложените съображения се претендира отмяна на решение № 4259 от 21 март 2019 г., постановено по адм. дело № 11542/2018 г., по описа на ВАС, шесто отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Ответникът – директорът на ТП на НОИ София-град, чрез юрк. Н. Медарова, оспорва молбата като неоснователна с искане да бъде оставена без разглеждане. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна, намира последната за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Производството по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. На основание чл. 239, т. 5 АПК, на отмяна подлежи съдебен акт, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. От данните по настоящото дело се установява следното от фактическа страна: С определение от 21.03.2018 г. в производството по адм. дело № 3105 от 2018 г. по описа на АССГ, съдът е предоставил на Г. Захариев правна помощ за осъществяване на процесуална защита. С протоколно определение от 29.03.2018 г., въз основа на съответното уведомително писмо от Софийска адвокатска колегия, съдът е назначил адвокат М. Йорданов. С молба от 25.01.2019 г. до съдебния състав по адм. дело № 11542/2018 г. по описа на ВАС, Г. Захариев изразява недоволство от качеството на работата на назначения му процесуален представител адв. М. Йорданов, като иска от съда да му бъде назначен нов представител, като посочва, че би се защитава сам, ако съдът не удовлетвори молбата му. С разпореждане от 25.01.2019 на съдията докладчик по адм. дело № 11542/2018 г. на Г. Захариев е указано, че следва изрично да заяви дали ще се защитава сам в насроченото съдебно заседание или желае назначаване на нов особен представител. В отговор на разпореждането на съдията докладчик по делото, в молба от 31.01.2019 г. Г. Захариев изрично заявява, че с оглед характера и сложността на делото желае да му бъде назначен друг служебен защитник, като отново описва констатирани от него пропуски в работата на настоящия му процесуален представител. С определение от 08.02.2019 г. съдът е отхвърлил молбата на Г. Захариев за назначаване на друг служебен защитник. В мотивите си е приел, че молбата е неоснователна и недоказана, тъй като назначеният процесуален представител на Г. Захариев е участвал активно в процеса пред първата съдебна инстанция и е подал касационната жалба, по която е образувано производството, а доводите относно компетентността, опита и незаинтересоваността му са правно ирелевантни с оглед предпоставките в закона за назначаване на друг особен представител. По адм. дело № 11542/2018 г. е проведено съдебно заседание на 11.03.2019 г., за което касационният жалбоподател Г. Захариев е призован на 05.10.2018 г. чрез адвокат М. Йорданов. Адвокат М. Йорданов е взел участие в съдебното заседание, като е осъществил процесуално представителство на касационния жалбоподател Г. Захариев, който не е присъствал лично. На 18.03.2019 г. по делото е постъпило изявление на Г. Захариев във връзка с отсъствието му от проведеното открито съдебно заседание, в което изявление се посочва наличието на здравословен проблем. Към изявлението не са приложени доказателства от здравните органи. При така установеното, настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема следното: В съответствие с глава четвърта от Закона за правната помощ (ЗПП), процедурата по предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делата включва два етапа. Първият включва издаването на решение за предоставяне на правна помощ съобразно преценката на съответния орган, който ръководи процесуалните действия, в случая съда, за наличието на предпоставките за предоставяне на правна помощ на молителя (чл. 25 от ЗПП), а вторият етап е назначаването на адвокат от Националния регистър за правна помощ, определен от съответния адвокатски съвет (чл. 26, ал. 2 от ЗПП). Във връзка с тези два етапа на процедурата, при които се формират два различни по съдържание акта на решаващия орган, е и указанието на съда по молбата от 25.01.2019 г. за уточняване на искането: дали то е за прекратяване на правната помощ, при което жалбоподателят ще се защитава сам, или за назначаване на нов адвокат като особен представител по делото. В изпълнение на тези указания Г. Захариев е декларирал, че желае да му бъде определен нов процесуален представител. По делото не е искано и съответно не е постановяван съдебен акт, с който се прекратява предоставянето на правна помощ на Г. Захариев. Следва да се подчертае, че правото на безплатна правна помощ за процесуално представителство не съдържа възможност за получателя на помощта да си избира конкретен адвокат. Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗПП, назначеният повереник, защитник или особен представител може да бъде заменен по искане на органа по чл. 25, ал. 1 или 2 по реда, по който е назначен, т. е. в настоящия случай от съда, а не от страната по делото, поискала правна помощ. Съдът, в съответствие с доказателствата по делото и приложимия закон, с определението от 08.02.2019 г. е отхвърлил тази му молба като неоснователна и недоказана. Като следствие на така изложените обстоятелства, адв. М. Йорданов е продължил да бъде процесуален представител на касационния жалбоподател Г. Захариев по адм. дело № 11542/2018 г., респ. всички процесуални действия, извършени от него по делото в качеството му на процесуален представител на Г. Захариев, включително тези, извършени в проведеното на 11.03.2019 г. открито съдебно заседание, са валидни. На следващо място съдът намира, че в случая не са били нарушени и процесуалните правила за призоваването на Г. Захариев. Тук следва да се отбележи, че призовката за заседанието му е редовно връчена чрез адв. М. Йорданов на 05.10.2018 г., много преди Г. Захариев на 25.01.2019 г. да поиска от съда смяна на особения представител. С оглед на тези съображения се налага извода, че Г. Захариев не е бил лишен от възможност да участва в делото – бил е редовно призован за заседание, като му е била предоставена възможност да се яви по делото лично или чрез назначения процесуален представител. При тези данни, тричленният състав на Върховния административен съд не е допуснал процесуално нарушение при разглеждане на дело № 11542/2018 г., което да обуславя наличие на основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на постановеното решение. При този изход на спора по настоящото дело трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се равнява на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия