Решение № 15790 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8835/2019 г.

Решение № 15790 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8835/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите /НАП/, чрез процесуален представител, против решение № 3983 от 12.06.2019 г., постановено по адм. дело № 318/2019 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отменена негова заповед №ЗЦУ -1781/29.11.2018 г. за наложено на Б. Николчовски дисциплинарно наказание "уволнение", както и заповед № 3298/3.12.2018 г. за прекратяване на служебното правоотношение. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът Б. Николчовски, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд - София - град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - изпълнителния директор на НАП, съгласно чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 97, ал. 1 от ЗДСл., в предписаната от закона писмена форма, в преклузивния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл., но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че са допуснати нарушения в проведеното дисциплинарно производство, а именно не е била дадена възможност на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да представи доказателства в своя защита, с което е нарушена разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл. На следващо място, съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. поради изслушването на държавния служител на датата на която е връчена поканата за това и е уведомен за откриване на процедурата за ангажиране на дисциплинарната отговорност, като му е даден еднодневен срок от изслушването за представяне на писмени обяснения, с което според съдът служителят практически е поставен в невъзможност да упражни правото си на защита, не само пред дисциплинарно наказващия орган, но и в хода на проведеното дисциплинарно производство. На следващо място съдът е счел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не са посочени нарушените конкретни задължения по длъжностната характеристика на служителя, с което не е изпълнена разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, да се посочат служебните задължения, които са били виновно нарушени. Решението е валидно, допустимо и правилно. След извършена цялостна проверка на събраните по делото доказателства, включително доводите на страните, административния съд е достигнал до правилния извод за незаконосъобразност на оспорените заповеди. Предмет на разглеждане пред първоинстанционният съд е заповед, с която на Николчовски е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл. - неизпълнение и забавено изпълнение на служебните задължения, произтичащи от принципите на законност в чл. 2 от ДОПК и обективност в чл. 3 от ДОПК, както и от т. V от длъжностната характеристика на длъжността главен инспектор по приходите, изпълняващ функциите на ръководител на екип "Ревизии" и от т. V от длъжностната характеристика за длъжността началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП. Дисциплинарните нарушения според ДНО са извършени чрез незаконосъобразни и нецелесъобразни действия, довели до издаване на РА, с който са установени задължения в особено големи размери, след изтичане на срока за погасителната давност; разнопосочна практика по възобновяване на спрени ревизионни производства; неизпълнение на служебни задължения довели до ощетяване на бюджета, като нарушенията според ДНО са извършени чрез поредица от действия и бездействия. Законосъобразни са заключенията на първонистанционния съд, че в оспорената заповед не са посочени конкретно служебните задължения от цитираните длъжностни характеристики, които са били виновно нарушени, с което не е изпълнено изискването на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Посочените в заповедта като нарушени чл. 2 и чл. 3 от ДОПК принципи на законност и обективност са общи и присъщи за всички органи по приходите, а цитираната т. V от длъжностните характеристики за двете длъжности, които е заемал служителя не представлява конкретизация на служебните задължения, които същият е нарушил. В оспорената заповед липсва описание на извършеното от наказаното лице нарушение, датата и мястото където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, което води до невъзможност наказаното лице да разбере какво точно нарушение е извършило и съответно да организира защитата си. "Неизпълнението" и "Забавено изпълнение на служебните задължения ", произтичащи от принципите на законност и обективност по чл. 2 и чл. 3 от ДОПК, както и то т. V от длъжностната характеристика на длъжността главен инспектор по приходите, изпълняващ функциите на ръководител на екип "Ревизии" и от т. V от длъжностната характеристика за длъжността началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП са общи понятия, по отношение на които липсва конкретизация и не може да се установи, кои точно задължения от цитираната т. V от двете длъжностни характеристики не е изпълнил или е изпълнил със забава служителя. Не е посочено при какви обстоятелства и кои са потвърждаващите го доказателства. Оспорената заповед съдържа подробно описание на процедури и действия/бездействия извършени от екип инспектори по приходите при извършени ревизии на задължени физически лица, част от които възложени от наказаното лице в качеството му на началник сектор "Ревизии", но извършени конкретни действия или неизвършването на такива /бездействия/ на Николчовски за процесния период в оспорения акт са посочени фрагментарно, в контекста на извършените ревизии от ревизиращите екипи, а не от наказаното лице. Правилни са изводите на съда, че заповедта не съдържа реквизита по чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. в същата да са посочени служебните задължения които са виновно нарушени и правилно съдът е констатирал, че посочената в заповедта като нарушена т. V от длъжностните характеристики за двете длъжности, визира 32 броя задължения на служителя, като в заповедтта не е конкретизирано кои от тях не е изпълнил. Дисциплинарно наказващия орган е счел извършените действията на служителя като дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл., "неизпълнение на служебни задължения" и "забава изпълнението на служебни задължения", като не е конкретизирано кои от визираните в 32 точки задължения не са изпълнени от служителя или са изпълнени със забава. Формираните от ДНО изводи в оспорената заповед представляват обобщено поведение на наказаното лице, но отново без да става ясно в какво се изразява "неизпълнението" или "забавеното изпълнение" и на кои конкретни задължения от длъжностните характеристики. Споделят се изцяло изводите на първоинстанционния съд и относно допуснато нарушение от ДНО на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. при определяне вида и размера на наложеното наказание. В случая органа лаконично е използвал общия израз за оценка на всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства, отчитане тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината и обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на държавния служител, без това практически да е сторено и да са изложени мотиви и съображения на ДНО, относно тези обстоятелства. По отношение на възприетото от ДНО неизпълнение и забавено изпълнение на служебните задължения и наложеното дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл., органа във всяка конкретна хипотеза е длъжен да обоснове и докаже, че именно неизпълнението на визираните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание служебни задължения, в случая регламентирани в 32 точки от съответната разпоредба на т. V от длъжностните характеристики за двете длъжности, представлява дисциплинарно нарушение от такава степен, че несъмнено води до последица налагане на най - тежкото предвидено дисциплинарно наказание - уволнение. В процесния случай, както правилно е посочил административния съд, мотиви относно настъпилите вредни последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата при които е извършено нарушението и цялостното поведение на държавния служител, обосноваващи вида и размера на наложеното най - тежко наказание липсват. Правилни и законосъобразни са изводите на първонистанционния съд за допуснати нарушения в проведеното дисциплинарно производство, образувано със заповед № 3 ЦУ -1477/18.10.2018 г. При прочита на цитирания протокол от проведено заседание на 22.11.2018 г. на дисциплинарния съвет не се установява на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да е била дадена възможност да представи доказателства в своя защита по повод образуваното дисциплинарно производство, което е довело до нарушение на разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДсл. Фактите на узнаване от страна на Николчовски за воденото дисциплинарно производство едва на 26.11.2018 г., проведеното изслушване от ДНО на същата дата, обема на дисциплинарната преписка, както и вменените му нарушения при извършени четири данъчни ревизии на задължени лица, обема на преписките по тези ревизии и обема на дисциплинарната преписка, както и даване на служителя на еднодневен срок от изслушването за представяне на писмени обяснения, водят до обоснования извод на първоинстанционния съд за поставяне на служителя в невъзможност да упражни правото си на защита не само пред дисциплинарно наказващия орган, но и в хода на проведеното дисциплинарно производство. Изложените мотиви от АССГ са правилни и кореспондират на представените по делото доказателства и са съответни на материалния закон, поради което се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Решението на административния съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорената заповед по критериите посочени в чл. 146 АПК. Установил е релевантните за спора факти, всички събрани по делото доказателства са преценени поотделно и в тяхната съвкупност, включително и показанията на разпитаните по делото свидетели. Не е налице необоснованост на съдебното решение, изводите на първонистанционния съд кореспондират на събраните по делото доказателства и са формирани при правилната им преценка. Доводите в касационната жалба са неоснователни и са в противоречие с установените обстоятелства по делото и събраните доказателства, подкрепящи изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед и допуснати множество процесуални нарушения в хода на проведеното дисциплинарно производство. Предвид на изложеното, обжалваното решение на АССГ, с което е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е обосновано, съобразено с разпоредбите на материалния закон, постановено е при липса на съществени процесуални нарушения и следва да бъде оставено в сила. Правилно с оспореното решение, съдът е отменил и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като с жалбата изрично е бил сезиран с искане за отмяна на същата и отмяната на заповедта за дисциплинарно наказание е предпоставка за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, като издадена без наличие на правно основание. Съобразно изхода на спора на Б. Николчовски следва да се присъдят разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1200 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокатско дружество "Попов, Арнаудов и партньори", при отразена в договора и фактура платена сума от 1800 лв., като направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, следва да бъде уважено и сумата за адвокатско възнаграждение се редуцира до 1200 лв., съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Воден от горното и на основани е чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение