Решение № 9735 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3467/2020 г.

Решение № 9735 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3467/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" (ОДДФЗ) - П. срещу решение № 10 от 06.01.2020 г. по административно дело № 2951/2019 г. на Административен съд - П., с което е обявена за нищожна негова заповед № 03-160-РД/32/05.02.2013 г., с която е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор 16/112/02474 от 09.10.2009 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Изложени са подробни доводи за неправилност на извода на съда за липсата на компетентност при постановяване на оспорения пред него административен акт, тъй като съгласно чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) е била налице възможност за делегиране на правомощия, както несъобразяване с влязлото в сила съдебно решение на РС Асеновград. Ответникът по касационната жалба – Е. М. в представен от процесуален представител писмен отговор и в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от некомпетентен орган – директора на ОДДФЗ - П. при липсата на законово предвидена възможност Изпълнителния директора на ДФЗ – Разплащателна агенция да делегира свои правомощия, при което обявил нищожността на същата и е изпратил преписката на компетентния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат АС – П. се позовава на разпоредбите на чл. 11, ал. 2, т. 4, чл. 20 и чл. 20 а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), (в приложимата им редакция) и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. като е направил извод, че към момента на издаване на заповедта не е предвидена законова възможност изпълнителният директор на фонда да делегира правомощия на друг орган, включително и тези за одобрение или отказ за изплащане на финансова помощ по заявки за плащане на заявленията за подпомагане. При правилно установени релевантни за спора факти съдът е постановил правилно решение. Съгласно § 1, т. 1 ДР на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. По силата на чл. 4, ал. 1 АПК, в който е заложен принципът на законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Такъв орган в областта на подпомагането на земеделските производители, по силата на чл. 20а във вр. с чл. 11 и чл. 11а ЗПЗП е Изпълнителният директор на ДФЗ, който е и изпълнителен директор на Разплащателна агенция. Предоставянето временно и частично на част от правомощията на друго длъжностно лице или орган, следва да е допуснато от същия закон. По делото е приложена заповед № 03-РД/3033 от 24.04.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в т. 1 от която е записано, че на директорите на областните дирекции на ДФЗ се делегира правото да издават заповеди за одобрение или отказ за изплащане на финансова помощ по заявки за плащане на заявленията за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" за първо и второ плащане, съгласно Наредба № 9 от 03.04.2008 г. В ЗПЗП, който е специалният закон, в редакцията му, действала към момента на издаване на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт не се съдържа разпоредба, позволяваща на овластения с този закон орган да делегира правомощията си, произтичащи от него, при което следва, че изпълнителният директор на фонда към датата на издаване на процесния административен акт е бил единственият носител на учредените му чрез закона административни правомощия. След като този или друг равен или по-висок по степен закон не позволява делегация на притежаваните правомощия, обжалваната заповед се явява издадена от некомпетентен орган. Делегацията на правомощия за първи път е уредена на законова ниво с допълването на чл. 20а от ЗПЗП с новите ал. 3 и 4, обнародвани в ДВ, бр. 12 от 2015 г. Посочените разпоредби са публикувани на 13.02.2015 г. и с оглед общото правило на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България за влизане в сила на нормативните актове, същите са приложимо право, считано от 17.02.2015 г. Процесната заповед е издадена на 05.02.2013 г. С ТР № 4/2004 г. по т. д. № 4/2002 г. Общото събрание на съдиите от ВАС, приема, че делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Това означава, че не всеки административен орган и не във всички случаи, може да делегира предоставените му със закон правомощия, като за това е необходимо в съответния закон изрично да е предвидена такава възможност. В случая компетентността на издателя на оспорения административен акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие" във връзка с посочените заповеди за делегиране на правомощия. Устройственият правилник на ДФ "Земеделие" предвижда делегиране на правомощията на изпълнителния директор на други лица, но използването на тази възможност не води до валидното им предоставяне, доколкото това не е уредено в приложимия специален закон. Наличието на влязло в сила решение по гражданско правен спор между страните, макар и във връзка с правоотношенията им по сключения между тях договор № 16/112/02474/09.10.2009 г., въз основа, на който е постановена и оспорената пред АС П. заповед не води до обратен извод. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение