Решение № 2637 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2554/2015 г.

Решение № 2637 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2554/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Аликор" ЕООД, ЕИК: 130469307, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 252, представлявано от управителя Калина Михайлова Михайлова, подадена чрез адвокат Албена Димитрова против Решение № 8065/19.12.2014 г., постановено по административно дело № 7613/2014 г. по описа на Административен съд - София-град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2171310028/02.04.2014 г., изменен и потвърден с Решение № 1144/25.06.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба се релевират доводи по чл. 209, т. 3 от АПК за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени ревизионния акт, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 21 179,10 лева, ведно с лихвите за просрочие. Твърди се, че са представени достатъчно доказателства, обосноваващи реалност на доставките по спорните фактури, но въпреки това съдът е достигнал до неправилния извод за липса на материалните предпоставки по чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, който извод е в противоречие с константната съдебна практика на ВАС и СЕС. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адвокат Владимиров, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена по съображения, развити в нея. За ответника - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София се явява юрисконсулт Бакърджиева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на "Аликор" ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Джей Ти Интернешънъл" ЕООД, "Ер Си Ес Груп" ЕООД, "Дели Кетеринг" ЕООД, "Ес Джи Комрес 2013" ЕООД и "Джеф Ко Ритейл" ЕАД. Съдът е отхвърлил жалбата след като е приел, че представените по делото доказателства не могат да опровергаят направените от приходната администрация изводи за липса на реалност на процесните доставки. За да достигне до този извод е приел, че по делото не е доказана кадрова и техническа възможност на преките доставчици за изпълнят доставките, както и не са ангажирани безспорни доказателства за реалното предаване на стоките и услугите на ревизираното лице. С изключение на доставчика "Джей Ти Интернейшънъл" ЕООД, издадените от останалите доставчици фактури са имали за предмет доставка на стоки - запалки, тениски, шапки, часовници, USB памет и др. подобни. Тези стоки са родово-определени, поради което за да се прецени реалност на сделките с тях е необходимо да се извърши внимателен анализ на обстоятелствата, свързани с тяхното реално отделяне от рода и предаване на получателя, така, че той да може да се разпорежда със стоките като собственик. Освен фактурите, по делото са представени приемо-предавателни протоколи, които документи не са приети за достатъчни да обосноват наличието на материалните предпоставки за доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Действително приемо-предавателните протоколи съдържат по-малко съществена информация дори и от спорните фактури. Част от протоколите не са попълнени и не са подписани, а в другата си част протоколите не съдържат информация относно имената и качеството на лицата, които са ги подписали, липсва информация за мястото на което стоките са били предадени, не са индивидуализирани и самите стоки с посочване на размер, цвят, състав, характеристики и т. н. Представянето на тези протоколи, имащи за цел да докажат индивидуализацията на стоките и тяхното реално предаване, са в противоречие с обяснението, дадено от ревизираното лице за това, че стоките са получавани чрез куриерска фирма - "Еконт Експрес" ООД. Всъщност по делото не са представени каквито и да е било доказателства за транспортирането на процесните стоки. Не са представени и документи, издадени от "Еконт Експрес" ООД, каквито се предоставят на получателя на пратката във всеки един случай, които биха удостоверили твърдението на ревизираното лице за начина на транспортиране и получаване на стоките. Освен това, по отношение на доставчиците "Ер Си Ес Груп" ЕООД и "Джеф Ко Ритейл" ЕАД е извършена справка в информационната система на НАП, като е установено, че липсват данни тези дружества да са ползвали услугите на "Еконт Експрес" ООД през релевантните периоди. Фактурите, издадени "Джей Ти Интернейшънъл" ЕООД, са имали за предмет услуга: изработване на софтуерно приложение. Съдът е анализирал представения договор от 22.05.2012 г., като правилно е приел, че от страна на ревизираното лице не са представени доказателства за реалното изработване и предаване на софтуерната апликация. Така например, в изпълнение на договора е следвало изпълнителят да изработи спецификация на проекта, каквато липсва. Следва да се отбележи още, че по отношение на издателите на спорните фактури е била извършена проверка в информационната система на НАП, при която се е установило, че не е възможно да се установи реално извършване на търговска дейност от тези дружества през периодите, когато са издавани фактурите. При извършената насрещна проверка на доставчикът "Ер Си Ес Груп" е установено чрез обяснения дадени от неговия управител и посочен като издател на фактурите - Калина Костадинова, че не са издавани и подписвани фактури, тъй като че дружеството не е развивало дейност и не е имало наети на работа лица. Обстоятелствата, свързани с кадровата и материална обезпеченост на доставчиците да извършат фактурираните доставки не са съществени и не могат да обусловят на собствено основание отказ на приходната администрация да признае право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно практиката на СЕС, ревизираното лице няма задължението да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, а следва да докаже самата доставка - получаването на стоките и услугите и правото да се разпорежда с тях като собственик. В конкретния случай действително не е установено по безспорен начин преките доставчици да са притежавали кадрови потенциал, както и възможност да изпълнят доставките по спорните фактури, което представлява само косвена индиция за нереалност на доставката. За да отхвърли подадената жалба, съдът основно се е позовал на липса на доказателства, установяващи предаването и получаването на процесните стоки, като обстоятелство за липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците е изложено само като допълнителен аргумент. В този смисъл неоснователни са развитите в касационната жалба доводи относно несъобразяване от страна на първостепенния съд със практиката на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. Позоваването на тълкуването на материалния закон, дадено в решението на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, в случая е неотносимо към спора. Действително добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик или поради това, че доставчикът не е бил в състояние да изпълни доставката. Но фактите по главния спор, по който е отправено преюдициално запитване и е произнесено решението на СЕС са различни от фактите по настоящото дело, като основното различие се състои в обстоятелството, че по настоящия правен спор не е доказана реалността на преките доставки. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника, с оглед на което в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 165,37 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение