Решение № 10292 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5037/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет (ОбС) Хасково, подадена чрез пълномощника адвокат Т. С.-Милс, срещу решение № 1241 от 26.03.2026 г., постановено по адм. дело № 972/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено издаденото от същия орган решение № 198 по протокол № 8 от заседание на ОбС проведено на 14.03.2025 г. и преписката му е върната за ново произнасяне със задължителни указания в едномесечен срок. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за заплащане на имотите от ползвателите през 1994 г., направен въз основа на съдебно-техническата експертиза. Намира, че разликата в площите не може да се квалифицира като допустима геодезическа грешка. Твърди, че сключеният договор за продажба на земеделска земя през 1994 г. е нищожен. Моли за отмяна на съдебното решение и за отхвърляне на жалбата срещу атакувания акт. Алтернативно иска изменение на решението в частта с която на органа е даден едномесечен срок за произнасяне, както и преписката да бъде изпратена на кмета на Община Хасково. Моли за присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - И. Ж. М., чрез пълномощника си адвокат М. Гунчева, в представени писмени отговор и бележки, както и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и по изложени съображения моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното пред първоинстанционния съд решение, Общински съвет Хасково, на основание чл. 133, ал. 8, вр. ал. 7, т. 1 и чл. 125, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е отказал да разреши изработване на проект за подробен устройствен план (ПУП) - план за регулация и застрояване (ПРЗ) за поземлен имот с идентификатор (ПИ) 77195.706.5801 по кадастралната карта (КК) на гр. Хасково, кв. 1313, ж. р. Куба, по заявление на И. М.. Като мотив за отказа е посочено, че ПИ 77195.706.5801 е образуван чрез обединяване на три имота, като съгласно нотариалния акт с който М. легитимира, за един от тях - ПИ 77195.706.2, той притежава 392 кв. м. от него, а имотът е с площ по КК от 423 кв. м. Закупен е от бивш ползвател, чийто право на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ (Закона за собствеността и ползването на земеделските земи), като е заплатил 392 кв. м. и разликата не е заплатена. В докладната записка на кмета на общината по повод заявлението с което ОбС е сезиран, като допълнителен мотив е посочено, че приетата липса на заплащане по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ обосновава извод, че заявителят не се легитимира като собственик на целия имот. Освен това с решение от 2017 г. на ОбС Хасково за територията където се намира имота е разрешено да се разработи проект за общ устройствен план (ОУП). Процесният ПИ 77195.706.5801 попада в урбанизирана територия и за него има само план за улична регулация от 2006 г., но няма одобрен ПРЗ. За да отмени по жалба на И. М. атакувания отказ на ОбС, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган на основание чл. 133, ал. 8, вр. ал. 7 и чл. 127, ал. 6 ЗУТ, предвид висящата разработка на ОУП. Изложил е, че решението е в писмена форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, но е постановено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, защото в него е вписана като правно основание и нормата на чл. 125, ал. 6 ЗУТ, която е неприложима. Намерено е също, че въз основа на приетите в акта факти отказът е немотивиран, тъй като заявлението касае ПИ 77195.706.5801, а твърденията на органа касаят различен имот. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице по извършената по делото съдебно-техническа експертиза, която е приета без оспорване от страните. Според вещото лице разликата в площите, закупени по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и тези по кадастралната карта, е в рамките на допустимата грешка. При тези мотиви съдът е приел, че ОбС Хасково незаконосъобразно е отказал да се разреши изработването на ПУП-ПРЗ по заявлението на М., което налага отмяна на отказа с връщането на преписката на органа за извършване на дължимата проверка по чл. 124а, ал. 7 ЗУТ и преценка по чл. 133, ал. 7, т. 1 ЗУТ, относно съответствието на проекта на новия ПУП с предвижданията на проекта за нов ОУП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Инициираното от заявителя административно производството по чл. 124а и сл. ЗУТ е предварителна процедура, с която се разрешава изработване на проект за ПУП. Предмет на проверка е допустимостта на искането съгласно чл. 124а, ал. 5 ЗУТ и на устройствената процедура, като се определят териториалния обхват на разработката, вида на задачите, целите на проекта и се одобрява заданието по чл. 125, ал. 1 ЗУТ. В случая компетентен да се произнесе по заявлението е общинският съвет на основание чл. 133, ал. 8 ЗУТ, тъй като имотът попада в територията за която се разработва ОУП. Съгласно общата норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, един от задължителните реквизити на административния акт е посочването на фактическите и правни основания за издаването му. Според специалната разпоредба на чл. 124б, ал. 5 ЗУТ отказите за издаване на разрешение за изработване на устройствен план по чл. 124а, ал. 5 се дават с мотивирано решение или заповед на компетентния орган в едномесечен срок от постъпване на искането. Оспореният отказ не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. По отношение на фактическите основания за издаването му, същите са изложени както в самия акт, така и в сезиращата съвета докладна записка на кмета на общината, като те правилно не са били споделени от съда като несъответстващи на установените по делото факти. Посочено е, обаче, само част от правното основание за издаването му - чл. 133, ал. 8, вр. ал. 7, т. 1 ЗУТ, както и неприложимия тук чл. 125, ал. 6 ЗУТ, без да е записано действителното правно основание на което се постановява отказ в тази хипотеза - чл. 124б, ал. 5 ЗУТ. При съобразяване фактическите основания за постановяване на акта, съдът е достигнал до правилния извод, че отказът да се разреши изработването на ПУП по заявлението на И. М. е необоснован. Видно от представените със заявлението нотариални актове и скицата на ПИ 77195.706.5801, заявителят е записан като пълноправен собственик на целия имот и на имотите от които той е образуван - ПИ 77195.706.1, ПИ 77195.706.2 и ПИ 77195.706.3. Той не е закупувал само идеални части от поземлените имоти, а ги е придобил в цялост. Обстоятелството, че е налице несъответствие на площите на имотите по приложените документи за собственост и по кадастралната карта е обяснено от вещото лице, че се дължи на допустима грешка. Заключението е прието без да бъде оспорено от процесуалния представител на органа и ако същият не е бил съгласен с посочените от вещото лице факти, е имал възможност да ангажира доказателства които да ги опровергаят, още повече, че съгласно нормата на чл. 220 АПК настоящата инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд. По-важното при разрешаването на настоящия спор е, че след като се легитимира с надлежни титули като собственик на процедирания имот, М. е заинтересовано лице по чл. 124а, ал. 5 ЗУТ, като в съответствие с изискванията на чл. 124а, ал. 7 ЗУТ е приложил задание по чл. 125 ЗУТ. Дори и да има допуснати нарушения в производството по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ от 1994 г. по отношение площите на имотите, същите не са пречка за позитивно приключване на административното производство, защото с одобряването на ПУП по никакъв начин не се придобива или размества правото на собственост върху тях и след повече от 30 години няма как да бъдат накърнени чужди права. В настоящото производство не може да бъде предмет на обсъждане твърдяната нищожност на сключен договор за продажба на земеделска земя от 1994 г., заради обвързващата доказателствена сила на представените от заявителя нотариални актове, които са от 2007 г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са алтернативните претенции на касатора за предоставянето на по-дълъг срок за произнасяне и за изпращането на преписката на кмета на общината. Срокът за произнасяне е определен от законодателя в чл. 124б, ал. 5 ЗУТ и той правилно е индивидуализиран от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 173, ал. 2 АПК, когато отмени акта и естеството му не позволява решаването по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен орган, който в случая на основание чл. 133, ал. 8 ЗУТ е общинският съвет и преписката не може да бъде изпратена на кмета. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна, поради което в тежест на бюджета на ответния орган следва да бъде присъдено заплатеното от И. М. адвокатско възнаграждение в размер на 767 евро, съгласно представените договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,