Решение № 6591 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2668/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. К. М. против решение 2435 от 13.12.2023 г., постановено по адм.д. 592/2023 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Разлог не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отхвърля жалбата на Н. К. М. против заповед РД-15-630/22.05.2023 г. на кмета на община Разлог, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Реконструкция на две сгради бивша работилница и бивша ковачница, с приобщаване на допълнителен обем, находящ се в ПИ с идентификатор 27293.6.204 по КК на [населено място], община Разлог. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид категорията на строежа. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство Реконструкция на две сгради бивша работилница и бивша ковачница с приобщаване на допълнителен обем. Процесният строеж е индивидуализиран като в констативният акт е изготвена и окомерна скица. Препис от акта е връчен на жалбоподателя, които депозира възражение, без в същото да се сочат конкретни факти и доказателства, оборващи констатациите в съставения акт. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и обоснован. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а предметът на оспорената заповед е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и представлява реконструкция на съществуващи сгради следователно за него следва да бъдат одобрени и издадени строителни книжа. От събраните по делото доказателства, по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е индивидуализиран. Същият представлява една сграда с две помещения между които има врата, като двете части на сградата са конструктивно свързани, като от сградата бивша работилница са демонтирани покривните и стенните панели и са премахнати тухлени преградни стени. Запазен е каменният зид с приблизителна височина 0.60м., върху който е изграден нов до покривните ферми. В сградата бивша ковачница е премахната стоманобетонната покривна плоча и тухлени зидове, изградени са нови зидове и е приобщен нов обем. При тези данни изводът на съда, че е налице строеж, представляващ реконструкция на съществуващи сгради, е законосъобразен и обоснован. Законосъобразен е изводът на съда, че строежът не е търпим. Фактът, че сградите бивша работилница и бивша ковачница са построени около 1956-1958 г. е ирелевантен, тъй като незаконният строеж е тяхната реконструкция, която е извършената през 2016 г., което изключва режима на търпимостта. Доводите на касатора, че не е установена годината на извършване на реконструкцията са неоснователни. По несъмнен начин по делото е установено, че същият закупува имота през 2013 г., а от показанията на разпитания по делото свидетел А. Б. се установява, че към момента на придобиване на имота от жалбоподателя двете сгради са били развалина. Правилно съдът не дава вяра на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза в частта й, с която се посочва, че е извършен текущ ремонт на сградите. Заключението в тази му част е в противоречие с всички събрани по делото доказателства. Видно от протокол от 16.03.2022 г. е, че при извършена проверка на място в поземления имот е установено, че от сградата на бившата работилница са демонтирани покривните и стенните панели, които са оставени на съхранение на терена(пред сградата), премахнати са и тухлени стени, като е запазен каменният ограждащ зид около 60 см., върху който е изграден нов до покривните ферми. От сградата на бившата ковачница е премахнат стоманобетонна покривна плоча и тухлени зидове, изградени са нови, като е приобщен и нов обем. По този начин са обособени две помещения с функционална връзка по между им, с обща покривна конструкция, покрита с профилирана ламарина нова дървена конструкция над обема на бившата ковачница и приобщения нов обем към сградата. Доводите на касатора, че е нарушен принципа на съразмерност, са неоснователни. В случая двете сгради са реконструирани, поради което не съществуват бившите сгради работилница и ковачница във вида, в който са били. По тази причина не следва да се преценя и търпимостта на бившите постройки. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,