Решение № 593 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11584/2020 г.

Решение № 593 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11584/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на "Агрив – В" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ж. к. "Добротица" бл. 46, вх. "Д", партер, за отмяна на Решение № 7938 от 22.06.2020 г. на Върховния административен съд по административно дело № 1121/2020 г.

І. Становища на страните:

1. Искателят – "Агрив – В" ЕООД, моли съда да отмени Решение № 7938, тъй като са налице нови писмени доказателства от значение за спора, които не са били взети предвид при постановяването му – оферта за изпълнение на строително-монтажни работи и договор за възлагане на строителство, както и защото е бил лишен от право на защита, тъй като в Заповед № 217 от 5.03.2019 г. на кмета на общината не е посочен периода на извършване на строителството и обекта на заповедта е описан по начин, различен от съществуващия, което е довело и до несъобразяване от органа на чл. 225а, ал. 5, т. 3 във вр. с ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Сочи, че новите доказателства, които са от съществено значение за делото, при решаването му не са могли да му бъдат известни, поради което е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, а нарушеното му право на защита е основание по чл. 239, т. 5 АПК. Представя договор № 045 от 20.10.2018 г. между "Агрив – В" ЕООД и "Стуко" ЕООД и оферта.

Моли съда да отмени Решение № 7938. Претендира направените по делото разноски. Искателят се представлява от адв. Ю. Отбузирова, Адвокатска колегия, гр. Добрич.

2. Ответникът по искането – кметът на Община Добричка, счита същото за неоснователно. Излага подробно фактите по спора и счита основанията аз отмяна опровергани от доказателствата по делото.

Моли съда да остави без уважение искането.

ІІ. По допустимостта на искането:

Върховният административен съд счита искането за допустимо – подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

ІІІ. Фактите по делото:

За да се произнесе по искането съдът установи от фактическа страна следното:

1. "Агрив – В" ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 56695.13.23, находящ се в землището на с. Плачидол.

2. На 5.03.2019 г., със Заповед № 217, кметът на Община Добричка, на основание чл. 225а, ал. 1 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ нарежда да бъде премахнат незаконен строеж – "ограда", намиращ се в поземлен имот с идентификатор 56695.13.23. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт № 1 от 12.02.2019 г. и след проведено производство по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ.

3. На 25.03.2019 г. "Агрив – В" ЕООД оспорва Заповед № 217 пред Административен съд, гр. Добрич, като по жалбата е образувано административно дело № 223/2019 г.

4. В хода на съдебното производство "Агрив – В" ЕООД е надлежно представляван от адв. Ю. Отузбирова, а съдът е приел: 1.) представената от органа административна преписка; 2.) съдебно-техническа експертиза; 3.) представени от трето, неучастващо лице – "Глобал билдинг инженеринг" ЕООД, доказателства.

5. На 11.12.2019 г., с Решение № 511 по административно дело № 223/2019 г., Административен съд, гр. Добрич, отхвърля жалбата на "Агрив – В" ЕООД.

6. На 23.12.2019 г. "Агрив – В" ЕООД, чрез адв. Ю. Отузбирова, обжалва Решение № 511.

7. На 22.06.2020 г., с Решение № 7938 по административно дело № 1121/2020 г., Върховният административен съд оставя в сила Решение № 511.

ІV. По съществото на спора:

При така установените по делото факти съдът приема искането на "Агрив – В" ЕООД за отмяна на Решение № 7938 за неоснователно.

Искателят твърди наличие на основанията по точка 1 и 5 на чл. 239 АПК.

1. По основанието по т. 1 на чл. 239 АПК:

За да е налице хипотезата на точка 1 е необходимо да са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това значи, че става въпрос за обстоятелства или за писмени доказателства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни за страните и не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на делото. Новооткрито доказателство е налице тогава, когато дадено обстоятелство е било известно на страната, но тя не е могла да го докаже по съответния ред до приключване на делото.

Искателят твърди, че новото писмено доказателство е договор от 30.10.2018 г. между "Агрив – В" ЕООД и "Стуко" ЕООД с предмет извършване на строително-монтажни работи – изграждане на плътна ограда от бетонови блокчета в собствения поземлен имот на "Агрив – В" ЕООД. Това доказателство счита, че доказва твърдения от него факт, че не той е изградил процесната ограда, предмет на Заповед № 217, тъй като той имал "изгодна" оферта, а оградата е изградена от "Глобал билдинг инженеринг" ЕООД и без неговото съгласие.

Както бе посочено по-горе, за да е налице ново писмено доказателство, което да е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, е необходимо преди всичко това доказателство да не е могло да бъде известно на страната. В случая, представеното доказателство е договор, страна по който е искателят. Това значи, че соченото доказателство е могло да бъде известно на искателя и само и единствено от неговата воля е зависело представянето му в хода на съдебното производство. Извънредният способ за отмяна не е средство за поправка на пропуските на страната да попълни делото с релевантни, според нея, писмени доказателства, с които е разполагала.

Независимо от горното, без правно значение за основателността на искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, само с оглед на направените въз основа на представените доказателства доводи за липсата на "вина" и за невъзможността "да носи отговорност" за изградения незаконен строеж, следва да се посочи, първо, че за заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ "вината" е ирелевантен факт, и второ, че именно искателят е собственик на имота, в който е изградена процесната незаконна ограда. С оглед на това именно между него и държавата възникват отношенията във връзка с изпълненото строителство. Поради това доводите за извършването на строителството от трето лице са ирелевантни. Отделно от факта, че именно от соченото от искателя трето лице първоинстанционният съд е поискал представянето на доказателства и по делото е представена и приета като доказателство фактура № 309 от 25.11.2018 г., л. 120, за заплатени от искателя на третото лице строително-монтажни работи за изграждане на ограда.

Изложеното прави неоснователно искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК.

2. По основанието по т. 1 на чл. 239 АПК:

Искателят твърди, че правото му на защита е нарушено, защото в Заповед № 217 не е установен периода на изграждане на незаконния строеж и същият не е описан по начин, съответен на фактическото положение.

За да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК трябва да е осъществен някой от лимитативно визираните в разпоредбата факти. В случая не е налице нито една от възможните хипотези – искателят нито е лишен от възможност да участва в делото, нито не е бил надлежно представляван, нито не е могъл да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Твърдението за нарушено право на защита поради съдържанието на оспорения акт искателят е могъл да твърди в хода на първоинстанционното съдебно производство. Следва да се посочи, че тези доводи са били и релевирани от искателя и видно от Решение № 511 първоинстанционният съд им е дал подробен и обоснован с доказателства по делото отговор.

Изложеното прави искането за отмяна и на това основание неоснователно.

Видно от изложеното искането за отмяна на Решение № 7938 е неоснователно и съдът следва да го отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд