Решение № 40 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1410/2012 г.

Решение № 40 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1410/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК Молба за отмяна на решение № 227 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 402/2012 г. на Сливенски окръжен съд, влязло в сила като неподлежащо на обжалване, е постъпила от Г. С. Г. от [населено място], с твърдение за неистинност на прието по делото заключение на вещо лице- съдебно-техническа експертиза. Според молителя заключението е било без дата и подпис, начислените по него суми за отдадена топлоенергия не кореспондират по период с договора, не е посочен нормативен акт, въз основа на който е изготвено заключението. В допълнителни молби е посочено основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Изложени са съображения, с които се оспорват констатации и изводи на вещото лице, така и тази на съда, основани на заключението. Ответникът по молбата за отмяна Т. - С. ЕАД не е заявил становище Молбата е постъпила в срок, за отмяна на влязло в сила решение на Сливенски окръжен съд и е процесуално допустима. Молбата по същество е неоснователна. Съгласно условието на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, за да е налице основание за отмяна на влязло в сила решение поради неистинност на заключение на вещо лице, обстоятелството следва да е установено, а не изтъквано като довод по субективна убеденост на молителя в обосновка на молбата за отмяна. Няма отношение към съдържанието на основанието и твърдение, че заключението не е датирано и подписано, при положение че същото е изготвено, подписано, депозирано (в което се изразява датирането му ) от вещото лице в съда и прието в съдебно заседание, след снемане на самоличност на изготвилия заключението експерт. Без значение за състава по основанието за отмяна е убедеността на молителя, че заключението е останало неподписано и без дата, без значение са и възраженията му по истинността на констатациите и верността на изводите, съдържащи се в експертното заключение. Установена неистинност при основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК е тази, която е резултатна от реда, предвиден в действащото право. Спрямо заключение на вещи лица, дадени по гражданско дело, редът за установяване е регламентиран от наказателното право, а по изключение и в някои случаи, редът за установяване на състава е гражданскоправен и установеността може да произтече от съдебно решение на гражданския съд. Изискуемата установеност липсва в настоящия случай, тъй като не се сочи и представя нито присъда, нито съдебно решение, от която да следва извод за неистинност на приетото заключение. В последователната си практика Върховен касационен съд не допуска възможност оплакванията на страната по приключилото дело за неправилен или некомпетентен отговор на задача от вещото лице, оплакванията за неправилни констатации или некомпетентни изводи на експерта, или доводи, които изразяват оплаквания за неправилни процесуални действия по приемане на заключението с оглед съдържанието или формата му, да се обемат от основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.