Решение № 162 от 22.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 109/2009 г.

Решение № 162 от 22.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 109/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационна жалба на частната обвинителка М. В. В. против въззивно решение № 252 от 30.12.2008 г. постановено по в. н. о. х. д. № 302/2008 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав за да бъде увеличено по размер наказанието и бъде отменено приложението на чл. 66 НК. В съдебно заседание жалбоподателката и повереника й не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е основателна. Подсъдимият моли жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 19.11.2007 г. постановена по н. о. х. д. № 397/2007 г. Р. окръжен съд е признал подсъдимия В. П. К. за виновен в това, че на 23.07.2006 г. на път III-202 в района от с. Щ. в посока към ДЗС - Р., при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Р. И. В., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. "б" във вр. с ал. 1 и чл. 55 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, а на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от четири години. На основание чл. 343г НК съдът го е лишил от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години. С въззивно решение № 252 от 30.12.2008 г. постановено по в. н. о. х. д. № 302/2008 г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. В жалбата на частната обвинителка бланкетно се иска на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК въззивното решение на Великотърновския апелативен съд да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав с оглед увеличаване размера на наказанието и отмяна на условното осъждане. Липсата на конкретни съображения затруднява извършването на касационната проверка, защото пределите й се определят от обжалващата страна с посочване на касационното основание и данните, които го подкрепят. По делото, съобразно правомощието на касационната инстанция по чл. 347, т. 2 НПК, проверката следва да се ограничи основно до наличието на основания за служебна намеса. В конкретния случай такива не са налице. Повторната проверка на правилността на осъдителната присъда на Русенския окръжен съд е извършена от Великотърновския апелативен съд само по жалбата на частната обвинителка с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание по размер и начин на изтърпяване. То е мотивирано с неправилното му индивидуализиране при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, без да се отчете тежестта на извършеното деяние, обществената опасност на този вид престъпления и невъзможността целите по чл. 36 НК да бъдат постигнати без ефективното му изтърпяване. Въззивният състав изцяло е проверил правилността на присъдата, която по отношение на подсъдимия е влязла в сила и е констатирал, че са изяснени всички обстоятелства от значение за ангажиране наказателната отговорност, в това число и относно размера на наказанието и начина на изтърпяването му. В мотивите на решението изчерпателно е отговорил на наведените от жалбоподателката доводи и е обосновал изводите си, че наказанието законосъобразно е индивидуализирано при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, по размер е съответно на извършеното деяние и е достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. Като е потвърдил присъдата не е постановил съдебния си акт при наличието на основание за отмяна. Мотивирано въззивната инстанция е отхвърлила като неоснователен довода, че липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да дават основание за индивидуализация на наказанието лишаване от свобода под предвидения за престъплението минимум от три години. Изложените съображения намират опора в процесуалните правила, от които съдът се ръководи при индивидуализация на наказанието което налага при тази форма на приключване на делото. За разлика от разглеждането на делото по общия състезателен ред, при който индивидуализацията на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е една правна възможност, която зависи от преценката на съда за наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които правят несъразмерно тежко минималното предвидено в особената част на НК наказание за престъплението, при съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, когато подсъдимият изцяло признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях, наказанието задължително се определя под този минимум. При тази алтернативна форма на разглеждане на делото, процесуалното поведение на подсъдимия във всички случаи има за последица смекчаване на наказателното положение. Като е индивидуализирал наказанието по този начин, съдът точно е приложил разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК. Както въззивната инстанция е отбелязала и при този процесуален ред за приключване на делото в първата инстанция, съдът не е освободен от задължението да наложи наказание съответно на извършеното деяние и достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. Такава преценка е направена още в първоинстанционния съд, а поради краткост на изложените съображения въззивната инстанция ги е доразвила. Тя мотивирано е приела, че конкретно извършеното деяние не разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления с оглед степента на алкохолното повлияване, която е малко над допустимата, вида и характера на допуснатото нарушение на правилата за безопасност на движението, формата на вината. Точна оценка е дадена и на степента на обществената опасност на дееца, и то както с оглед характеристичните данни за личността му, в това число и съдебното му минало, така и с оглед поведението му като водач на МПС и при извършеното деяние. Като е преценила относителната тежест на тези обстоятелства и е възприела извода, че наказанието от две години лишаване от свобода е съответно на извършеното деяние, не е постановила съдебния си акт при поддържаното в искането основание за отмяна. Правилно въззивната инстанция е отхвърлила като неоснователен и довода за явна несправедливост на наказанието по начин на изтърпяване. За да потвърди извода на решаващия съд, самостоятелно е преценила фактите относно личната и генералната превенция в тяхната взаимна връзка, без да пренебрегне която и да било от тях. Обосновано е приела, че в конкретния случай поправително-превъзпитателното и възпиращо въздействие на наказанието, на която цел е отдадено преимуществено значение при решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието, може да се постигне и без откъсването му от обществената и социалната среда. Само поради големия брой пътнотранспортни престъпления, извършени от водачи в пияно състояние, при които често загиват или биват осакатявани млади хора, не може да се приема, че единствената възможност за постигане на предупредителното въздействие върху останалите водачи би могло да се постигне чрез налагане на ефективни наказания. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд не са допуснати нарушения, които да налагат отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК