Решение № 7609 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3465/2010 г.

Решение № 7609 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3465/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 237, вр. с 239, т . 1 АПК. От Алис Гарабет Екмеджиян е подадена молба с искане за отмяна на влязлото в сила Определение № 2165/23.04.2009 г. постановено по адм. д. № 601/2009 г. на Варненския административен съд, ХIХ състав и това 17.11.2009 г. постановено по адм. д. № 8011/2009 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила първото. Ответникът Агенция по геодезия, картография и кадастър неизразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав намира молбата за отмяна за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 232 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. С първото от цитираните определения съдът е оставил без разглеждане жалбата против Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и регистър, с което е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на административен район "Одесос" на Община - Варна в частта й относно имот с индификатори 10135.1507.534 и 10135.1507.997 и е прекратено производството по делото. С второто от цитираните определения Върховният административен съд е оставил в сила същото. С молбата за отмяна е представено като ново писмено доказателство решение от 17.04.2009 г. постановено по гр. д. № 510/2002 г. на районен съд гр. Варна, Х състав, с което е допуснато тълкуване на решение от 17.03.2005 г. по същото дело по реда на чл. 194, ал. 1 ГПК. Така представеното решение не представлява основание за отмяна на влезлите в сила определения по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. В системата на ГПК не е предвидена такава отмяна на решенията респ. определенията по пътя на тълкуването на предшестващи съдебни актове, тъй като самото то е свързано и се реализира, тогава когато е налице неяснота на същите. С него не могат да се създават нови права и не би могло да се присъди различно от приетото от съда. При това положение не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК, при която да е налице ново писмено доказателство, което да е от съществено значение за делото, поради което молбата за отмяна на влезлите в сила определения следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия