Решение № 4438 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13964/2008 г.

Решение № 4438 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13964/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на Иван Вълков Хасърджиев и на община-Пловдив срещу решение № 291/18.07.08 г. по адм. д. № 950/06 г. по описа на Пловдивския окръжен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Ана Калоянова Гъркова и Галина Георгиева Алексиева в писмени становища излагат доводи за неоснователност на касационните жалби. Ответниците Никола Милев Каратоплиев, Емил Николов Каратоплиев, Елисавета Николова Каратоплиева, Екатерина Христова Дадачева, Мария Стефанова Костадинова и Нестор Спасов Несторов, представлявани от адв. Георгиев поддържат становище за неоснователност на касационните жалби с молба атакуваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представят писмена защита, претендират разноски. Останалите ответници не са взели не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационните жалби са основателни. Върховният административен съд намира допустимите, подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страни, за които решението е неблагоприятно, касационни жалби неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е отменил като незаконосъобразни Заповед № ДК-10-24/31.07.06 г. на началника на РДНСК-Пловдив и потвърдените с нея одобрени проекти и Разрешение за строеж № 66/18.05.06 г. на главния архитект на р-н "Северен", община Пловдив за " Преустройство на допълващо застрояване-склад за негорими строителни материали в Българо-Британски клуб със запазване на спомагателните, обслужващите и стопански функции към основното застрояване" в УПИ ХVII-1879, кв. 624 по плана на V-та градска част-Пловдив. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че разрешеното преустройство и промяна предназначението на допълващото застрояване в УПИ ХVII-1879, кв. 624 е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено шумово и друго замърсяване, предвид което законосъобразното му разрешаване се обуславя от предварително изрично писмено нотариално заверено съгласие на лицата по чл. 39, ал. 2 ЗУТ, каквото в случая липсва. Решението е постановено при липсата основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. По делото няма спор относно факта, че разрешеното преустройство води до промяна предназначението на допълващото застрояване в урегулирания поземлен имот по смисъла на § 5, т. 41 ДРЗУТ. Съществуващият склад в резултат на преустройството придобива ново предназначение - клуб с 42 места за посетители и 8 души персонал. Във връзка с това ново предназначение на допълващото застрояване одобреният проект не съдържа обосновка относно начина, по който след преустройството се запазват "спомагателните, обслужващите и стопански функции" на допълващото застрояване, което по дефиниция има обслужващо основните сгради предназначение. Новото предназначение на допълващото застрояване и дейността, която ще се упражнява в обекта след преустройството му, сочи на предпоставките по чл. 39, ал. 2 ЗУТ. Предвидените 42 места за посетители, музика, кухня, персонал и пр. характеризират клуба като обект от категорията, създаващи предпоставки за достъп на неограничен кръг външни лица, за създаване на шум, замърсяване и неудобства за останалите собственици и носители на ограничени вещни права, както в УПИ VХII-1879, така и в съседните имоти. Устройственият закон съдържа специални изисквания към жилищата и жилищните сгради като с разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗУТ охранява при промяна предназначението на част или цяла сграда в жилищната зона правата на собствениците и носителите на ограничени вещни права в конкретния и съседните поземлени имоти. За да е изискуемо изричното и в нотариална форма съгласие на тези лица, промяната на предназначението следва да предполага създаване на неудобства, по-големи от обичайните за зоната. Въпросът се изяснява при разрешаване на преустройството, при което съгласието е изискуемо при всяка промяна на предназначението, която създава предпоставки за масов достъп на външни лица и шумово или друго замърсяване. Под "масов достъп" следва да се разбира достъп на неограничен кръг външни лица, който обуславя шумово и друго замърсяване, по-голямо от обичайното за жилищен имот, каквито предполага по характеристика разрешеното преустройство с промяна предназначението на допълващото застрояване /склад/. При безспорната липса на предварително изрично нотариално заверено съгласие на останалите собственици и носители на ограничени вещни права в УПИ ХVII-1879 и в съседните имоти решаващият правен извод за основателност на оспорването срещу заповедта на началника на РДНСК е законосъобразен. Касационният довод относно приложимостта на чл. 38, ал. 5 ЗУТ е неоснователен. Тази разпоредба визира възможност за преустройство и промяна предназначението на помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена жилищна сграда по общия ред без съгласие на останалите собственици в случай, че не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. От една страна и тази разпоредба визира изискване за недопускане наднормено шумово и друго замърсяване, а от друга е и неприложима, тъй като предмет на преустройство и промяна предназначението е самостоятелен обект - допълващо застрояване, по отношение на който следва да се налице условията по чл. 39, ал. 2 ЗУТ. Касационната жалба на община-Пловдив е основателна единствено в частта относно присъдените разноски. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК административният орган, издал отменения акт дължи на оспорващия разноските по производството, вкл. адвокатско възнаграждение. В производството по чл. 216, ал. 6 ЗУТ предмет на оспорване е заповедта на началника на РДНСК, предвид което при нейната отмяна разноските се дължат от тази страна. Следва в частта за разноските решението да бъде отменено и заменено в тази част с ново, с което разноските в размер на 327 лв. се възложат в тежест на РДНСК-Пловдив. След като по повод допустимите касационни жалби извърши проверката по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира обжалваното решение в частта, с която е постановено спрямо община Пловдив процесуално недопустимо. Повод за конституирането на тази страна с определение от 14.05.07 г. /л. 323/ е искането на процесуалния представител на РДНСК-Пловдив, депозирано в с. з. на 11.05.07 г. за конституиране главния архитект на район "Северен", община-Пловдив в качеството му на орган, издал оспореното по реда на чл. 216 ЗУТ разрешение за строеж. Процесуално законосъобразно с протоколно определение от същата дата искането не е уважено. Последвалото го определение от 14.05.07 г. за конституиране на община Пловдив по повод същото искане е необосновано и процесуално неправилно. Страни в производството по чл. 216, ал. 6 ЗУТ са началникът на РДНСК, административен орган издал заповедта по чл. 216, ал. 5 ЗУТ и заинтересуваните лица. По отношение на главния архитект, издал оспореното пред административния орган разрешение за строеж заповедта се явява контролно решение, което същият няма правен интерес да оспори, нито да участва в съдебното производство по оспорването му, предвид което правен интерес от участие в производството по делото липсва и по отношение на общината. Следва в тази част решението да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото по отношение община-Пловдив прекратено. Независимо от този резултат своевременно заявената в писмената защита на адв. Маринова и адв. Георгиев претенция за присъждане на разноски не следва да бъде уважена, тъй като липсват доказателства, че упълномощилите ги лица са направили разходи за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 218, ал. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение