Решение № 7808 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5416/2018 г.

Решение № 7808 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5416/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 355 от 28.02.2018 г., постановено по адм. д. № 1692/17 г., Административен съд – Б. е отменил Заповед за полицейско задържане на лице № 283 от 10.06.2017 г., издадена от полицейски орган Д. Й., старши полицай от РУ – Несебър, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР Б. С. /в първоначалната жалба и в решението изписано неправилно С. / А., ЕГН [ЕГН] е задържан за срок от 24 часа, като е осъдил ОДС на МВР – Б. да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 400 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Д. Й. в качеството си на старши полицай при Районно управление – Несебър при ОД на МВР – Б.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – гр. Б. е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Б. и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди издадената заповед за задържане Ответникът по касационната жалба Б. А. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Б. е отменил Заповед за полицейско задържане на лице № 283 от 10.06.2017 г., издадена от полицейски орган Д. Й., старши полицай от РУ – Несебър, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР Б. А., ЕГН [ЕГН] е задържан за срок от 24 часа. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на процесната заповед за задържане, приел е, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в противоречие с материалния закон. Систематизирани, мотивите на административния съд за нарушението на материалния закон се изразяват в следното: 1. Направено е тълкуване на разпоредбите на чл. 72 – 75 ЗМВР относно принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа", на база на което е изведен извод, че за прилагането й не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин осъществен състав на престъпление по НК, а е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършил на престъпление, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. 2. Прието е, че в случая административният орган не е представил никакви доказателства, въз основа на които да може да бъде направен извод за съпричастност на жалбоподателя към извършване на описаното в заповедта престъпление. В тази насока на първо място съдът е анализирал приложената на л. 40 от делото докладна записка, от което е направил извод, че липсват данни за оглед на бариерата и констатиране на щетите, липсва конкретизиране на лицата и в частност на жалбоподателя като извършител на престъпление. 3. Съдът е анализирал и другата представена по делото докладна записка рег. № 304 р – 12160/13.06.2017 г., за която също е приел, че не може да служи като доказателство за издаване на заповедта, тъй като е съставена след нея. Прието е, че в нея докладна са посочени конкретни лица, които са били установени в дискотека "Планет", като името на жалбоподателя не фигурира сред тях. 4. На основание изложеното е направен краен извод, че липсват данни за съпричастност на жалбоподателя в описаното в заповедта престъпление. 5. Първоинстанционният съд е изложил и мотиви защо приема, че прилагането на ПАМ не съответства на целта на закона, обосновани с това, че освен липса на данни за участие в посоченото престъпление, по делото липсват и данни относно възможността на лицето да се укрие или да препятства с действията си разследването. На основание гореизложеното Административен съд – гр. Б. е приел, че издадената заповед за задържане на Б. А., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 13 МВР от полицейски орган при РУ Несебър на ОДМВР Б. е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Решението на Административен съд –Б. е правилно и законосъобразно. Основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Развити си доводи, че в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че липсват данни за издаване на процесната заповед. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. С оглед на доказателствата по делото първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че липсват данни за това ответникът по касация да е съпричастен към извършване на конкретно престъпление – увреждане на чуждо имущество по смисъла на чл. 216 НК. В случая въпросът не е до това, че една от докладните /тази 13.06.2017 г. /е съставена след издаването на процесната заповед, а че в нея не се съдържа данни относно адресата на заповедта като участник в извършването на посоченото в заповедта престъпление. Настоящата съдебна инстанция споделя и доводите на първоинстанционния съд относно другата представена по делото докладна – тази на л. 40 от първоинстанционното дело. Оставяйки на страна въпроса, че представеното по делото копие е трудно четимо, от нея докладна също не става ясно какво се изразява е участието на Б. А. в извършване на престъплението. Настоящият съдебен състав споделя и изводите на административния съд, че при издаване на заповедта не е спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая не е оправдано, защото липсват данни относно възможността на задържаното лице да се укрие или да осуети разследването. Като е стигнал до същите правни изводи и е отменил оспорената заповед, Административен съд – Б. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,