Решение № 291 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11968/2012 г.

Решение № 291 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11968/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Марина Тодорова" - Марина Минкова Тодорова, от гр. Добрич против решение № 4236/20.07.2012 г. по адм. дело № 4183/2012 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 28, ал. 1, т. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания, чрез юрисконсулт Свилен Пенков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е обсъдил събраните в хода на съдебното производство доказателства поотделно е в тяхната съвкупност и правилно е приел, че в настоящия случай са били налице основания за прекратяване на регистрацията за специализираното предприятие, тъй като то не е изпълнило императивното изискване на чл. 28, ал. 1, т. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е заповед № 0023 - 1074/13.03.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, с която ЕТ "Марина Тодорова" - Марина Минкова Тодорова, от гр. Добрич е заличена от Регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания. С решение № 4236/30.07.2012 г. по адм. дело № 4183/2012 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването срещу индивидуалния административен акт, приемайки, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че ЕТ "Марина Тодорова" - Марина Минкова Тодорова, от гр. Добрич е вписана съгласно удостоверение № 188/24.02.2011 г. в Регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания. Във връзка с осъществяваната от нея търговска дейност тя е назначила по трудов договор за неопределено време лицето Димо Атанасов Димов, с призната 80% трайно намалена работоспособност и място на работа домашния му адрес. За месеците юни, септември, ноември и декември 2011 г. не е декларирала отработени дни за назначеното лице. Извършената от Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич проверка е установила, че през различни периоди от време Димов е ползвал неплатен отпуск, което е довело до прекъсване на осигуряването му. За периода 30.09.2011 г. - 30.10.2011 г. е бил на лечение в болница. Липсват доказателства едноличният търговец да е осъществявал друга дейност, освен свързаната с единствено назначеното от него лице. Фактите по спора, възприети по този начин и от първоинстанционния съд се подкрепят от доказателствата по делото и административната преписка. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 3 от ЗИХУ специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания са тези, които имат относителен дял на лицата с трайни увреждания, както следва: за незрящи и слабовиждащи лица - не по-малко от 20 на сто от списъчния брой на персонала; за лица с увреден слух - не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала и за лица с други увреждания - не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала. В оспорения индивидуален административен акт точно са дефинирани основанията от последната хипотеза. Развитите от касатора доводи, че обективните признаци на нарушението са неясно обективирани, включително и не е ясно по коя от хипотезите на чл. 28, ал. 1, т. 3 ЗИХУ е подведен статута му в качеството му на търговец са неоснователни. Видно от констативен протокол № 2 - СИ - СП / 20.02.2012 г. е, че за конкретно посочените периоди след регистрацията търговецът не е осъществявал дейност, а относителния дял на назначените лица с увреждания не е покривал нормативно установения по закон. Във връзка с тези обстоятелства са и неколкократните, предхождащи констативния протокол предписания, дадени от органите на Агенцията за хората с увреждания. Изискванията на чл. 28 от ЗИХУ налагат на работодателя да поддържа състав от наети работници, при действително изпълнявана дейност. Тези изисквания са заложени с оглед преференциите, предвидени за вписаните в Регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания търговци с цел препятстване на евентуални злоупотреби, по повод привилегирования им статут. Жалбоподателят не е изпълнил и задълженията си по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ППЗИХУ, с което е осъществил възприетия от административния орган и съда фактически състав, даващ основание за заличаването му от Регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя на 150,00 лева. Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение