Решение № 14722 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1311/2014 г.

Решение № 14722 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1311/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на и. д. директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 2669 от 25.11.2013 г. по адм. дело № 3012/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХV състав. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт /РА/ № 091300406 от 18.06.2013 г., издаден от Иван Кръстев - началник сектор "Ревизии" и Петър Костадинов Костадинов на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 907 от 27.08.2013 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив относно отказано на "Чинар ЛМ" ООД право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 11074,50 лева по фактури на "Порше Лизинг БГ" ЕООД, "Бет Пет" и "Автокаваците 2" ЕООД за данъчни периоди 23.11.2011 г. - 31.01.2012 г., както и дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив е осъдена да заплати на "Чинар ЛМ" ООД разноски по делото за сумата от 800 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка и вместо него да постанови друго по същество на спора, с което да потвърди обжалвания РА. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответната страна - "Чинар ЛМ" ООД, гр. Кърджали, чрез пълномощника си адв. Иван Нанев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е бил Ревизионен акт /РА / № 091300406 от 18.06.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив относно отказано на "Чинар ЛМ" ООД право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 11 064 лева по фактури, издадени от "Порше Лизинг БГ" ЕООД, свързани с финансово - обвързан лизинг с предмет - автомобил VOLKSWAGEN TIGUAN Sport&Style 2.0 TDI, на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и по фактури, издадени от "Бе Пет" ЕООД, "Лукойл България" ЕООД и "Автокаваците 2" ЕООД на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС. Установено е, че в свидетелството за регистрация посоченият автомобил е регистриран като товарен автомобил; в сертификата за съответствие е посочена категория N 1 на автомобила. Ревизиращите органи са приели, че процесният автомобил отговаря на характеристиките на лек автомобил, като са се позовали на Регламент № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. и обяснителните бележки относно стоките в позиция 8703. АС Пловдив е обосновал извода за материална незаконосъобразност на РА, като е изложил подробни съображения относно спорния въпрос дали процесният автомобил е товарен или лек. За да отговори на него, на първо място, съдът е обсъдил разпоредбата на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, която дава определение за "лек автомобил" по смисъла на ЗДДС, като е посочил, че вън от случаите на трайно вградено допълнително техническо оборудване изключението от общия принцип на лек автомобил са автомобилите, предназначени за превоз на товари, без да се дава допълнителни изисквания за обема, теглото и естеството на товарите. Първоинстанционният съд е отбелязал, че процесният автомобил е сертифициран от производителя като категория N1 - товарен, регистриран е в КАТ като товарен. Съдът се е позовал и на нормите на Рамковата Директива 2007/64/ЕО на Съвета, както и е посочил заприходяването на автомобила като актив в предприятието от търговеца /ДМА/. Решаващият съд е квалифицирал като неоснователно позоваването от ответника в първоинстанционното производство на критериите на Комбинираната номенклатура на ЕС, създадена с Регламент № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987, като същата е неприложима в случая, тъй като въпросното МПС е от категорията N1 и е закупено в България, като при наличието на легално определение в данъчна норма е недопустимо разширително тълкуване с доводи, извадени от норма, уреждаща друг кръг обществени отношения. На база на гореизложеното е направен краен извод относно това, че не е доказан фактическият състав на хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС във връзка с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, от което следва, че ревизираното дружество законосъобразно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури и приемайки обратното, органът по приходите е постановил незаконосъобразен ревизионен акт, който като такъв следва да бъде отменен. РА е отменен и относно отказаното право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС по фактурите, издадени от "Бе Пет" ЕООД, "Лукойл България" ЕООД и "Автокаваците 2" ЕООД с предмет - дизелово гориво и автомобилни гуми, доколкото е доказано, че процесният автомобил е товарен, а не лек. Така постановеното решение е правилно и обосновано. Основните доводи в касационната жалба са за допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост. Правят се оплаквания, че необосновано на фактите по делото административният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 и съответно, чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС по отношение на придобития с договор за лизинг от ревизираното дружество автомобил, в резултат на което неправилно е бил отменен и оспореният ревизионен акт. Оспорва се като неправилно даденото от първоинстанционния съд тълкуване на понятието "лек автомобил" и използваните от него тълкувателни техники. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е установена от АС Пловдив. Правилно е определен и основният спорен въпрос между страните - налице ли е хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 4 и чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС за непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит по подробно описаните фактури с получател - ревизираното лице. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос от страна на административния съд е изграден при правилно тълкуване на материалния закон. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. По силата на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т. 4. Предмет на процесните фактури са плащания по лизинговия договор, както и дизелово гориво и автомобилни гуми. Легалното понятие на "лек автомобил" е дадено в разпоредбата на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, според който лек автомобил е автомобил, в който местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Според изречение второ от същата норма не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност на регистрираното лице. В конкретния случай правилно от първостепенния съд е прието, че закупеният автомобил попада в първото от двете изключения на разпоредбата, тъй като за същият е представено удостоверение за регистрацията му като товарен категория N1. Въпросната категория е уредена с Регламент № 1230/2012 на Комисията за прилагане на Регламент /ЕО/ 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията за одобрение на типа по отношение на масите и размерите на моторните превозни средства и техните ремаркета и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Регламентът за прилагане е публикуван в Официален вестник № L 353/31 -38/21.12.2012 г. и е в сила 20 дни след обнародването му. На тази плоскост спорът между страните не се свежда до това, дали става въпрос за закупен "лек автомобил" по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и че съдът е дефинирал това понятие с други правни норми, което според касатора е недопустимо предвид наличие на нарочна легална дефиниция за целите на ДДС в нормата на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, а за това дали въпросният автомобил попада в едно от изключенията на правната норма. В тази връзка направените в касационната жалба оплаквания относно неправилно квалифициране от страна на първоинстанционния съд на автомобила като "товарен" такъв също не могат да бъдат споделени. От друга страна, позоваването от страна на приходните органи на Комбинираната номенклатура в ЕО за утвърдените с нея кодове, според което въпросният автомобил не отговаря на критериите да бъде тарифиран в позиция 8704 - "товаро-пътнически превозни средства", а следва да бъде отнесен в позиция 8703 като лек автомобил, не може да бъде споделено. В съдебната практика се приема, че въпросната номенклатура е приложима за установяване на задължения за митнически цели при въвеждане на автомобили на територията на страни-членки на ЕС, а спорният автомобил е придобит по силата на договор за лизинг на територията на Република България. Направеното позоваване в касационната жалба на извършен оглед на автомобила в рамките на ревизията, и извършеното тълкуване на техническите характеристики на автомобила в РД, също не могат да служат като аргументи в подкрепа на тезата на приходния орган, че става въпрос за лек автомобил. Огледът и тълкуването на техническите данни на автомобила предполага наличие на специални технически познания, каквито ревизиращият орган явно не притежава, което пък предполага назначаването на техническа експертиза при условията на чл. 60 и сл. от ДОПК, каквато експертиза не е назначена в рамките на ревизията. В допълнение следва да се посочи, че обосновано съдът е изследвал и въпроса дали автомобилът е заведен като актив /ДМА/ от търговеца и положителният отговор следва от анализа на представените към жалбата до АС Пловдив доказателства - справка активи в експлоатация, индивидуален амортизационен план по години на актив WV Tiguan, състояние на сметка 205 - Транспортни средства за периода 1.01.-31.12.2011 г., 1.01.-31.12.2012 г. и 1.01-31.12.2013 г. Посочените доказателства не са оспорени от касатора в рамките на първоинстанционното производство, поради което обоснован е изводът на АС Пловдив, че процесният автомобил е включен в активите на дружеството. Това обуславя приложимостта на Решение на СЕС по дело С - 118/11. Съгласно т. 63 от решението, ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС (вж. в този смисъл Решение по дело Charles и Charles-Tijmens, посочено по-горе, точка 24, както и цитираната съдебна практика). Според т. 64 от Решението, с оглед на изложените по-горе съображения чл. 168, буква a) от Директивата ДДС трябва да се тълкува в следния смисъл: - счита се, че нает автомобил се използва за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, като правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка; - счита се, че автомобил, който е нает по договор за лизинг и се счита за дълготраен актив, се използва за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването ДДС подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. В случая се установява, че за първи път в касационната жалба се прави твърдение относно факта, че от страна на ревизираното лице не е доказано използването на автомобила за целите на осъществяваната от търговеца икономическа дейност. Такива факти не се съдържат нито в РД и РА, нито в решението на решаващия орган, като приходните органи са се занимавали само с преценката на въпроса дали автомобилът е лек или товарени и дали попада в приложното поле на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. С оглед на това наведените доводи в касационната жалба дали автомобилът се използва от дружеството за целите на икономическата му дейност се явяват неоснователни. С оглед на горното, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспорения РА и го е отменил, АС Пловдив е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно предвид липсата на доказателства за направени такива пред касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,