Решение № 1791 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7874/2012 г.

Решение № 1791 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7874/2012 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ДА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Гео Милев" бл. 119, вх. А, ап. 3, представлявано от управителя Димитър Хараламбиев, чрез адв. Милена Спасова, против решение № 1525 от 22.03.2012 г. постановено по адм. дело № 5907/2011 г. по описа на Административен съд София - град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "ДА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД срещу Заповед № РД-12-325/10.06.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното. В касационната жалба се съдържа оплакване, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Релевира се необоснованост и нарушение на материалния закон - представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З от АПК. Направени са твърдения, с който се обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което съдът да се произнесе по същество. Касационният жалбоподател - "ДА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, гр. София, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Постъпила е молба от процесуалния му представител, адв. Милена Спасова, с която моли обжалваното решение да бъде отменено, като незаконосъобразно, по аргументи изложени в касационната жалба. Претендира и присъждане на разноски. Ответникът - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, чрез представител юрисконсулт Христо Гергов, в съдебно заседание оспорва касационната жална като неправилна и неоснователна и моли решението да бъде потвърдено. Представя писмени бележки. Участващият в производството по делото, на основание чл. 217, ал. 2 от АПК, представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С решение № 1525 от 22.03.2012 г. по адм. дело № 5907/2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 34 - ти състав е отхвърлена жалбата на "ДА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД срещу Заповед № РД-12-325/10.06.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното. С посочената Заповед е отхвърлен Индивидуален план за преструктуриране и конверсия на винени лозя, подаден за утвърждаване със заявление за издаване на удостоверение за право на участие по мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя" по Националната програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор, за дейностите: "Презасаждане с промяна на местонахождението на лозята със смяна на сорта с възможност за увеличаване броя на лозите в хектар и/или смяна на формировката със или без смяна на подпорната конструкция; "Изграждане на съоръжения за защита от щети, нанасяни от диви животни"; "Изграждане на съоръжения за защита от щети, нанасяни от птици" и "Изграждане на хидромелиоративни съоръжения - система за капково напояване" на площ от 17,2293 ха. Като причината за отхвърлянето е, че преди изкореняването си лозовите насаждения не попадат в категориите, подлежащи на подпомагане по Националната Програма, съгласно скалата за оценка на площи с винени лозя. По същество първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, който съответства на материалния закон, тъй като са спазени условията и редът за предоставяне на финансова помощ уредени в Наредба № 1 от 26.01.2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор 2008/2009 - 2013/2014 г. Приел е, че към датата на издаване на Заповедта разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от наредбата е в сила, т. е. служебното установяване на агротехническото състояние на лозовите насаждения е било дължимо, дори и към минал момент, ако той е релевантен при формирането на заключение съобразно критериите за оценка. В случая лозовите насаждения са били изкоренени, поради което не е възможно административният орган да извърши проверка на място на тяхното състояние, с оглед на което е кредитирал Констативни протоколи № ТЗ-М-7/16.03.2007 г. и ТЗ-Пн-060/05.08.2009 г., съставени от служители на Териториално звено на Изпълнителна агенция по лозата и виното от гр. Монтана и гр. Плевен, за извършени теренни проверки преди изкореняването на лозята, както и на служебна бележка от Общинска служба "Земеделие и гори" - гр. Видин, въпреки че същите са съставени преди подаване на заявлението за подпомагане. С оглед цитираните документи, съдът е приел, че лозите са квалифицирани като неподдържани и трайно изоставени, което ги отнася съответно към 4-та и 5-та степен по скалата за оценка на площи с винени лозя, които не подлежат на подпомагане, респ. на възстановяване или презасаждане. С оглед изложеното решаващият състав е отхвърлил оспорването, тъй като не е констатирал основания за отмяна на обжалвания административен акт. Така постановеното съдебно решение е неправилно. По делото не е спорно, че жалбоподателят е кандидатствал за предоставяне на финансова помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор 2008/2009 - 2012/2014 г., като е подал заявление за издаване на удостоверение за участие по мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя"и е заявил за подпомагане следните дейности: "Презасаждане с промяна на местонахождението на лозята със смяна на сорта с възможност за увеличаване броя на лозите в хектар и/или смяна на формировката със или без смяна на подпорната конструкция; "Изграждане на съоръжения за защита от щети, нанасяни от диви животни"; "Изграждане на съоръжения за защита от щети, нанасяни от птици" и "Изграждане на хидромелиоративни съоръжения - система за капково напояване". Дружеството е кандидатствало с Актове за презасаждане № 96 и 97/22.02.2011 г. (с които са закупени права от други актове), както и с Акт № 72/16.12.2011 г. Със Заповед № РД-12-325/10.06.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното е констатирано, че описаните в Индивидуален план за преструктуриране и конверсия винени лозя от "ДА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД, преди изкореняването им са лозови насаждения, които съгласно скалата за оценка на площи с винени лозя не попадат в категориите, подлежащи на подпомагане. С оглед на което Индивидуалния план е отхвърлен. Формално погледнато, в тази заповед има посочени правни и фактически основания. При съпоставката им обаче не става ясно на какво основание административният орган е отказал финансирането на настоящия касатор. На първо място посочените в заповедта правни норми уреждат общата компетентност на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното да утвърждава или отхвърля с мотивирана заповед Индивидуалния план за преструктуриране и конверсия на винени лозя. Никъде обаче не е посочена разпоредба, която да урежда някоя от хипотезите на недопустимост на подпомагането. На следващо място от фактите изложени в Заповедта не стават ясни точните и конкретни основанията, на които се отказва финансиране по отделните заявени от жалбоподателя дейности. Не е конкретизирано за всяка от дейностите в коя хипотеза на недопустимост попада. Без да е направен някакъв правен извод е е отхвърлен Индивидуалният план за преструктуриране и конверсия на винени лозя на "ДА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД. Съдът не може да тълкува волята на органа, ако тя е неясно изразена и поражда съмнение за наличие или липсата на някои обстоятелства. Принципно е положението, че пропускът за излагане на конкретни и пълни мотиви не може да бъде заместен нито от съображения, изложени от процесуалния представител на административния орган, нито от двете съдебни инстанции, нито самия орган може да дописва мотивите си впоследствие. Немотивираността на административния акт е достатъчно основание той да бъде отменен. Това, че изложените в оспорената Заповед фактически и правни основания не изясняват защо административният орган е отказал финансово подпомагане на жалбоподателя по отделните заявени от него дейности възпрепятства и извършването на съдебен контрол за законосъобразност. Първоинстанционният съд, като е игнорирал това и е приел, че административния акт е законосъобразен е постановил необосновано решение, в противоречие с приложимия материален закон. Изложеното налага съдебното решение да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което да се отмени Заповедта на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното. След отмяната й делото следва да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателя. Това следва от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество, както в случая, да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. За пълнота следва да се отбележи, че видно от данните по делото част от заявените дейности от жалбоподателя попадат в специфичните случай на допустимост на подпомагането, а именно по т. 3 на чл. 3, ал. 4 от Наредба № 1 от 26.01.2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 - 2013/2014 г. Това са имоти с акт за презасаждане в случаите на подпомагане по чл. 2, ал. 1, т. 2, на изкоренени към настоящия момент лозови насаждения. Нормата визираща специфичните случай на допустимост и като специална, дерогира общите и следователно установяването на агротехническото състояние на лозовите насаждения не е необходимо. Ирелевантно е и извършването на проверки на място, тъй като лозовите насаждения вече са изкоренени. В тази специфична хипотеза обстоятелството, дали преди изкореняването лозите са били неподдържани или трайно изоставени е без правно значение. С оглед изхода от спора, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, направени по делото. Във връзка с представените доказателства такива са установени в размер на 25 лв. за държавна такса и 200 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие и тъй като са своевременно поискани и реално направени, на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,