Решение № 8322 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4129/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на кмета на община Сливен против решение 557 от 15.03.2024г., постановено по адм. дело 50/2024г. по описа на Административен съд-Сливен, с което е отменена негова заповед РД-15-78/12.01.2024г. за изземане на основание чл. 65, ал.1 ЗОС на общински недвижим имот-ПИ с идентификатор 67338.607.78 по КККР на гр.Сливен с площ от 106 кв.м. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и противоречие с цитирана практика на ВАС. Иска се отмяната му. Ответната страна Ф. Й. Х., чрез адв. Т. Чакъров оспорва жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Заключението на представителя на Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изземане на общински имот за материалнопровно незаконосъобразна, доколкото не е установено ползването на имота без основание. Прието е, че оспорващата е собственик на построените в имота сгради и се ползва от земята доколкото това е необходимо за използване на постройките според предназначението им, съгласно чл. 64 ЗС. Прието е още, че включването в заповедта на разпореждане за премахване на сградите и настилката до разчистване на терена в първоначалния му вид, представлява заобикаляне на закона и е в противоречие със смисъла на защитата по чл. 65 ЗОС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи, към които се препраща по реда на чл. 221, ал.2 АПК. Безспорно е установено, че имотът, чието изземане е разпоредено, е общинска собственост, за която е съставен акт за общинска собственост, който се ползва с материална доказателствена сила (чл. 5, ал.3 ЗОС). В него са построени две сгради-жилищна на 27 кв.м. и друг вид сграда за обитаване на 7 кв.м., за собственик на които е призната оспорващата Ф. Х. с констативен нотариален акт. Правилно е позоваването от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 64 ЗС, според която собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение. Това е основанието за държанието на имота, което изключва изземането му по реда на чл. 65, ал.1 ЗОС. Законността на сградите, построени в общинския имот, не подлежи на разглеждане в това административно производство. Ако същите са изградени без разрешение за строеж и одобрени проекти, и не са търпими строежи, те подлежат на премахване по специалния ред на чл. 225а ЗУТ. Включването в оспорената заповед на указание за премахване на сградите и възстановяване на терена в първоначалния му вид по същество представлява разпореждане за премахването на сградите, което е заобикаляне на специалната процедура за това и е материалноправно незаконосъобразно, както правилно приема и първоинстанционният съд. Неоснователно е твърдението на касатора, че изземането на терена следва да се разграничава от премахването на сградите. В случая изземането на терена е невъзможно без премахване на сградите, за което следва да бъде издадена друга заповед, а оспорената заповед по чл. 65, ал.1 ЗОС правилно е отменена като незаконосъобразна. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора, но такива не се присъждат в полза на ответната страна, защото не е направено в срок особено искане за това и не са доказани по размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,