Решение № 12268 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7649/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси (РУО на ОП РЧР) 2014 2020 година срещу решение 2493/17.06.2024 година на Административен съд гр. Хасково по адм.д. 366/2024 година, с което е отменено негово решение рег. BG05M9OP001-2.056-0014/23 от 03.04.2024 г. за определяне на община Хасково на финансова корекция. Административният съд се отклонил от обхвата на проверка, очертан с жалбата и оспорения административен акт, като недопустимо анализирал факти от значение за извършване на друга финансова корекция, и от значение за процедура по верификация (размер допустими разходи), вместо да анализира конкретните нарушения и конкретните нередности, за които била определена финансова корекция. Бланкетно и без да изследва волята на административния орган, съдът формално направил извод за липса на мотиви в какво се изразявало противоправното поведение на общината. Напротив, касаторът прави анализ на съдържанието на административния акт и извод за констатирани от РУО три нарушения: - на чл. 59, ал.2 във връзка с чл. 2, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) поставяне на неясно изискване за технически и професионални способности (участниците да разполагат с квалифициран персонал с квалификация и опит, както следва: ръководител - минимум 5 години общ професионален опит; ключов експерт юрист - минимум 5 години общ професионален опит; ключов експерт управление на риска - минимум 5 години общ професионален опит, без конкретика дали опитът следва да е в определено професионално направление или не); - на чл. 59, ал.2, изр.второ от ЗОП поставяне на критерии за подбор, които не са свързани с предмета на поръчката (чрез поставяне на изискване за експерт юрист и експерт Управление на риска без връзка с предмета на поръчката по организиране и провеждане на обучения); - на чл.70, ал.5 и ал.7 от ЗОП поставяне на неясно формулирани критерии за оценка, които не позволяват обективно и прозрачно класиране на оценките. Всяко нарушение било анализирано от РУО като нередност по чл. 70, ал.1, т.9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), като за всяка от тях била посочена съответната точка на Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год., Наредба за посочване на нередности), съобразно вида на осъществената нередност. Така в частта за първото нарушение била определена корекция за нередност по т. 11, б.б; за второто по т.11, б.в, а за третото по т.11, б.б. РУО мотивирал размера на корекциите, както и основата за определянето им, а именно допустимите средства от ЕСИФ по засегнатия договор. В хипотеза на нередност по чл. 70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ нарушението създавало потенциална възможност за увреда на бюджета на ЕС. Първоинстанционният съд обаче не извършил проверка на акта на всички основания по чл. 146 АПК, каквото задължение той имал на основание чл. 168, ал.1 от АПК. Решението било противоречиво и немотивирано. Съдът не установил фактите, не приложил спрямо тях материалния закон, като постановил немотивирано решение, което следвало да бъде отменено. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът, община Хасково, чрез юрк. Пейчев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя отговор, в който обосновава допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Решението на съда било на първо място необосновано. Обратно на приетото от съда, РУО изложил фактически и правни основания за определяне на финансовата корекция.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр. Хасково е образувано по жалба на община Хасково срещу решение рег. BG05M9OP001-2.056-0014/23 от 03.04.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси (РУО на ОП РЧР) 2014 2020 година за определяне на финансова корекция.

Като пренася текста на оспорения административен акт в съдебното си решение, както и след копиране на текста на разпоредби от ЗУСЕФСУ, първоинстанционният съд прави извод за нарушение на чл. 146, т.2 от АПК, като приема, че:

• липсва произнасяне от органа в какво точно се изразява нередността съгласно дефиницията по чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета;

• липсват конкретни мотиви от Управляващия орган в какво се изразява неговото (на бенефициера) противоправно поведение.

• липсва извод в какво се изразява вредата за общия бюджет на Съюза, съответно не се отчита неоправдан разход в общия бюджет;

-липсва посочване на адресата на акта;

-препятствана е възможността за определяне на основата на корекцията (размер допустими разходи, средства от ЕСИФ).

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Съобразно нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК, решението на съда следва да бъде мотивирано. Мотивите са писмени съображения на съдебния състав, обосноваващи акта. Те обхващат преценката на доказателствата, фактическите установявания и правните изводи на съда, въз основа на които съдебният състав е постановил решението. Въз основа на изложените мотиви се извършва преценка за правилността на постановеното решение и затова писмените съображения на съда следва да бъдат ясни, непротиворечиви и да обосноват становището по съществото на правния спор.

Безспорно мотивите на съдебния акт отразяват правораздавателната дейност на решаващия съд и трябва да съдържат негови собствени фактически и правни изводи (виж мотивите към т. 19 от Тълкувателно решение 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т.гр.д. 1/2000 г., ОСГК).

В конкретната хипотеза, както правилно посочва и касаторът, и представителят на Върховна прокуратура, съставът на първоинстанционния съд е направил общи изводи върху неустановена фактическа обстановка. Решението му не съдържа свои фактически установявания въз основа на анализ на писмени доказателства в процедурата по определяне на финансова корекция. Пренасянето на текста на оспорения административен акт в мотивите на съдебното решение не означава нито мотивиране на съдебния акт, нито фактическа установеност на релевантните за решаването на спора факти. Липсата на установеност на фактическото основание за издаване на административния акт прави съдебното решение постановено в разрез с предписанията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК.

В касационната жалба са формулирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на съдебния акт, но разгледани по същество развитите доводи и изложените аргументи съставляват и възражения за нарушение на съдопроизводствените правила - сравн.: чл. 12 ГПК, съгласно който съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона (арг.: чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК). Касаторът изрично твърди, че административният съд се е отклонил от обхвата на проверка, очертан с жалбата и оспорения административен акт, като недопустимо е анализирал факти от значение за извършване на друга финансова корекция, и от значение за процедура по верификация (размер допустими разходи), вместо да анализира конкретните нарушения и конкретните нередности, за които е определена финансова корекция; бланкетно и без да изследва волята на административния орган, съдът формално направил извод за липса на мотиви в какво се изразява противоправното поведение на общината и липса на изследване на квалификацията на нередностите, за които е определена финансова корекция. Това възражение е основателно.

Формалното заключение на съда за нарушение на чл. 146, т.2 от АПК го е лишило от възможност да формира сам извод по фактите въз основа на анализ на доказателствения материал.

Категорично липсват установявания от първата съдебна инстанция по фактите в частта за твърдените от РУО три нарушения, които да са извършени въз основа на анализ на доказателствата в процедурата по поръчката и тази по определяне на финансовата корекция.

Преценката на доказателствата и излагането на изводи по фактите за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респ. ще ги лиши от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт.

Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Хасково, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти.

Съдът следва да установи съответстващата на доказателствата по делото фактическа обстановка, спрямо която да приложи относимата редакция на ЗУСЕФСУ към ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г.

Административният акт не страда от формално изписаните от съда пороци, а именно:

-липса на адресат. Напротив, в акта се съдържа изписан бенефициер по проекта и адресат на акта, и това е община Хасково;

-липса на фактическа определеност и правна квалификация на нарушенията. Напротив, с акта са констатирани от РУО три нарушения: - на чл. 59, ал.2 във връзка с чл. 2, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) поставяне на неясно изискване за технически и професионални способности (участниците да разполагат с квалифициран персонал с квалификация и опит, както следва: ръководител - минимум 5 години общ професионален опит; ключов експерт юрист - минимум 5 години общ професионален опит; ключов експерт управление на риска - минимум 5 години общ професионален опит, без конкретика дали опитът следва да е в определено професионално направление или не); - на чл. 59, ал.2, изр.второ от ЗОП поставяне на критерии за подбор, които не са свързани с предмета на поръчката (чрез поставяне на изискване за експерт юрист и експерт Управление на риска без връзка с предмета на поръчката по организиране и провеждане на обучения); - на чл.70, ал.5 и ал.7 от ЗОП поставяне на неясно формулирани критерии за оценка, които не позволяват обективно и прозрачно класиране на оценките.

• липса на посочване на елементите и квалификациите на нередностите. Напротив, всяко нарушение е анализирано като нередност по чл. 70, ал.1, т.9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). За всяка нередност е посочена съответната точка на Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год., Наредба за посочване на нередности). Така в частта за първото нарушение е определена корекция за нередност по т. 11, б.б; за второто по т.11, б.в, а за третото по т.11, б.б.

-РУО е мотивирал финансовото отражение на нередностите чрез обосновка на отрицателното влияние на всяко от тях върху конкуренцията. В хипотеза на нередност по чл. 70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ нарушението създава потенциална възможност за нанасяне на вреда върху бюджета на ЕС.

-Размерът на корекцията в число (а не в процент върху основа) е от значение в процедурата по събирането й, а не към етапа на определянето й. В случая основата на корекцията е определена като допустими разходи по проекта (средства от ЕСИФ) по засегнатия от нарушението договор.

Дали обаче така твърдените от РУО нарушения са осъществени, дали квалификацията на нарушенията съответства на изложените факти, дали квалификацията на нередностите е съответна на нарушенията, дали процентният показател корекция е правилно определен са въпроси по съществото на спора, които не са анализирани от административния съд.

Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Хасково, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти и обстоятелтва.

Претенцията на страните по разноските ще бъде обсъдена от съда при новото разглеждане на спора спрямо изхода му.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд