Решение № 6180 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 284/2010 г.

Решение № 6180 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 284/2010 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Пловдив директора на РМД - Пловдив, с правоприемник - директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния им представител, срещу решение № 1400/02.11.2009 г. по адм. дело № 885/2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение за определяне на нов тарифен номер № 442/22.02.2008 г. на началника митница Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0262/09.04.2008 г. на директора на РМД - Пловдив. Касаторите поддържа в касационната си жалба и в писмена молба, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, искат отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу решението на началника митница Пловдив, като претендират и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Акварел" ООД, с. Оризаре, не взима становище. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - Пловдив, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с решението за определяне на нов тарифен номер незаконосъобразно е определено антидъмпингово мито за внесена на 28.05.2007 г. от "Акварел" ООД стока - "машинка за класьори" с произход Китай, тъй като окончателното антидъмпингово мито за вноса на посочената стока с произход Китай се дължи на основание Регламент /ЕО/ на Съвета, предхождащ присъединяването ни към ЕС. Същият регламент е публикуван на български език в печатното издание на Официален вестник на ЕО на 05.12.2007 г. и е неприложим за внос, извършен от Китай в България преди тази дата. Решението като краен резултат е съобразено с приложимото материално право, макар и с неточност в данните за приложимия регламент, а той е Регламент /ЕО/ № 2074/2004 на Съвета от 29.11.2004 г., публикуван на български език в печатното издание на Официален вестник на ЕО на 04.12.2007 г. В чл. 2 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Р България и Румъния в ЕС е предвидено, че от датата на присъединяването разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите преди присъединяването, са задължителни за Р България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в договорите и в този протокол, а в чл. 58 е предвидено, че текстовете на актовете на институциите, приети преди присъединяването и изготвени на български и на румънски език от Съвета, Комисията или ЕЦБ, са автентични при същите условия както текстовете, изготвени на настоящите официални езици от датата на присъединяването; те се публикуват в Официален вестник на ЕС, ако текстовете на настоящите езици също са били публикувани по този начин. Условие за прилагане на общностното право по отношение на частноправните субекти в присъединените държави, е то да бъде публикувано на националния език на съответната държава-членка, който е и официален език на ЕС, в специалното издание на Официален вестник на ЕС. Принципът на правна сигурност налага изискването правните норми на европейските институции, включително регламента като акт на вторичното право, да бъдат доведени до знанието на частноправните субекти чрез адекватна публичност, за каквато се приема публикуването в хартиеното издание на Официален вестник на ЕС, за да бъдат прилагани тези правни норми по отношение на частноправните субекти. Публикуването на актовете на националния език на присъединената държава-членка е предпоставка за прилагането на принципите на върховенството и на директния ефект на общностните правни норми. В този смисъл е решение на Съда на Европейските общности по дело С-161/06 Skoma-Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc /Регионална митническа дирекция/. В решението изрично е прието, чл. 58 от Акта относно условията за присъединяване към ЕС на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша и Република Словакия /идентичен с текста на чл. 58 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в ЕС/ не допуска задълженията, предвидени в общностната правна уредба, която не е публикувана в Официален вестник на ЕС на езика на дадената нова държава членка, а той е един от официалните езици на ЕС /какъвто е и българския език/, да могат да се налагат на субекти на частното право в нея, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. Това решение на СЕО е постановено по запитване за преюдициално заключение по реда на чл. 234 от Договора за създаване на Европейската общност, отправено от национален съд на държава-членка до Съда на Европейските общности по правен казус, със сходна фактическа обстановка като тази по настоящото дело. Решенията на СЕО, постановено в производство по чл. 234 ДЕО са задължителни освен за съда, който е отправил запитването, така и за европейските институции и за всички държави-членки, включително за всички правоприлагащи органи в тези държави. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касаторите юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение