Решение № 480 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1888/2008 г.

Решение № 480 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1888/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218 а ГПК. (отм.) Подадена е касационна жалба от "П" А., гр. П. против решението Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 833/2007 г. Ответникът по касация, ищец по делото, "Ф" Е., гр. П. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. След проверка, касационният съд установи следното: Пазарджишкият районен съд, с решение по гр. д. № 146/2007 г., е признал за установено по отношение на "П" А. и "Л" О., с. А., че "Ф" Е., гр. П. е собственик на движими вещи, конкретно описани. Решението е оставено в сила от Пазарджишкият окръжен съд с въззивно решение от 26.11.2007 г. по гр. д. № 833/2007 г. Въззивният съд е приел, че ищецът по делото "Ф" Е. е придобил собствеността върху вещите ч. покупка от трето лице, което е било техен собственик на основание друга сделка, като и двата договора са удостоверени от приложени по делото фактури. Съдът е счел за недоказано възражението на ответника по иска, сега жалбоподател, "П" А., че договорите са привидни и сключени в противоречие на закона. Приел е за неоснователно и неговото възражение, че въпросът за собствеността на вещите е разрешен с влязло в сила решение по гр. д. № 2093/1999 г. на Пазарджишкия районен съд, тъй-като ищецът по настоящото дело не е бил страна по посоченото дело. Изводите на решаващия съд са неправилни - постановени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновани. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) съдът постановява решението си след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните. В първоинстанционното производство по делото /съдебно заседание на 20.04.2004 г. по гр. д. № 1538/2003 г./ представителят на ответника е направил конкретни възражения и поискал събиране на съответните доказателства - експертиза относно счетоводното завеждане на фактурите за продажба на вещите при ищеца и при неговия праводател, графологична експертиза за истинноста на подписите на представителя на ищеца върху оригиналните фактури, направено е възражение, че ищцовото дружество, преобразувано от "Л" Е. и ответника "Л" О. са "свързани лица", тъй-като в управлението и на двете дружества участва лицето Н. Л., който фактически владее вещите. Съдът е допуснал исканите доказателства, но при постановяване на решението си по същество, не е направил съответния анализ на наличните доказателства във връзка с твърденията на ответника, не е съобразил, че не са представени и изследвани оригиналите на фактурите за закупуване на вещите от ЕТ "Г" и от "Ф" ЕООД. Относно възражението, че ищецът и вторият ответник "Л" О. са "свързан и лица", съдът не е обсъдил приложените по делото удостоверения за фирмената регистрация и промените в нея на тези дружества, за участието в управлението и притежанието на капитала и на двете дружества от лицето Н. Л., че седалището и адрес на управлението на "Ф" Е. е адреса на лицето Н. Л. в гр. П. Въззивният съд е обсъдил установения по делото факт, че спорните вещи се съхраняват в помещения на "Л" О., но е преценил, че временното упражняването на фактическа власт за определен срок, не представлява владение и не е основание да се отрече собствеността на ищеца. Доводите са необосновани, тъй-като съдът не е конкретизирал въз основа на кое доказателство приема, че се касае за временно съхраняване на вещите под формата на държане. Съдът не е съобразил, че установеният доказателствен факт, че вещите се намират при ответника "Л" О. е индиция, доказваща косвено твърдението на ответника по иска, че се касае за фиктивни сделки на покупко-продажба, за да се осуети съдебно признато задължение на "Л" О. да предаде вещите на "П" АД. Решаващият съд не е обсъдил възражението на жалбоподателя, че фактурите за покупка на вещите, на които е основан предявеният иск, са частни документи и те имат доказателствено значение, само ако удостоверяват неизгодни обстоятелства за лицето, което ги представя. В чл. 144 ГПК (отм.) е посочено, че частният документ удостоверява само авторството на лицата, които са го подписали, но той не може да бъде доказателство за установяване на правоотношения, в случая на сделка, която ищецът сочи като основание за придобиване на собствеността на вещите. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон - чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.), като не е взел предвид субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението от 4.07.2000 г. по гр. д. № 2083/1999 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на "Л" О., че собственик на вещите е "П" АД. По делото е установено, че праводателят на ищеца, който му е продал вещите с фактура от 29.12.2001 г., ЕТ "Г", е закупил същите вещи на 5.03.2001 г. от "Л" ООД. При положение, че и двете сделки са сключени след влизане в сила на решението по гр. д. 2083/1999 г., то има задължително действие относно съдебно признатото право на собственост върху вещите на "П", респективно, отречените права на ответника по това дело "Л" О., за правоприемниците на страните. Въззивният съд неточно се е позовал на чл. 221, ал. 1 ГПК, тъй- като не е налице хипотезата на тази разпоредба, но същевременно, не е съобразил, че след като правото на собственост на "Л" О. е било отречено, дори да е осъществена сделката между него и ЕТ " Г. Д. " с фактурата от 5.03.2001 г., се касае за продажба на чужда вещ, не притежавана от "Л" О. и купувачът ЕТ " Г. Д. " не е придобил собствеността върху вещите, което важи и за последващият купувач, ищецът " Ф. " ЕООД. Въззивното решението следва да бъде отменено поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото се върне за ново разглеждане на същия съд. В това производство съдът, самостоятелно или ч. вещо лице, следва да извърши съпоставка и да установи идентичност на всяка отделна вещ, претендирана по настоящото дело с вещите, конкретно описани и изброени в решението по гр. д. № 2083/1999 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. На основание чл. 218ж ГПК (отм.) Върховният касационен съд