Решение № 2699 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2754/2015 г.

Решение № 2699 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2754/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Надежда Христова Сметанина, чрез пълномощника й адв. Иванова, срещу решение № 8196 от 29.12.2014 г., постановено по адм. дело № 5851/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Иска се отмяната на съдебния акт като неправилен на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК въз основа на подробно изложени в жалбата доводи и в пледоарията по същество. Ответникът - Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните/БАБХ/, чрез своя процесуален представител-адв. Беева, намира касационното оспорване за неоснователно . Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Оспорването на първоинстанционното решение е процесуално допустимо, тъй като касационната жалба е подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по реда на чл. 218 от АПК, същата е неоснователна. Противно на твърдяното от касатора, фактическата обстановка е правилно изяснена от АССГ. Събраните са всички релевантни за спора писмени доказателства. Правилно с оспореното решение е приета за законосъобразна обжалваната заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на държавния служител в БАБХ Надежда Сметанина. Този извод е формулиран при изпълнени от съда процесуални задължения, след подробна преценка на събраните доказателства и отчетени доводи на страните. В обсъждането си съдът е акцентирал върху извършеното преструктурирането на агенцията, както и е анализирал двете длъжностни разписания, действащи до и след изменението на подзаконовия нормативен акт, в това число и относимите длъжностни характеристики. Не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба вътрешна противоречивост на мотивите. Правилно, съпоставяйки длъжностните разписания АССГ е констатирал, че при запазен общ брой на заети лица в БАБХ- 192, след утвърждаване на новото щатно разписание в специализираната администрация щатовете са намалени от 175 на 170. Оспорващата Сметанина е заемала длъжността "главен експерт" в отдел "Здравеопазване на животните", в който е имало заложени 20 щатни бройки, една от които за "главен експерт". След утвърждаване на новото длъжностно разписание в отдел "Здравеопазване на животните", щатните бройки са намалени с 3, на 17, като длъжността "главен експерт" липсва; закрита е и длъжността "старши експерт", намалена с една бройка е длъжността "главен специалист". Въз основа на доказателствата по делото съдът е извел обосновано от правна и фактическа страна становище за реално съкращаване на заеманата от служителката длъжност. Последната е премахната като нормативно определена позиция, според чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на ЕКДА (Единния класификатор на длъжностите в администрацията), както и са отпаднали функциите, задълженията и изискванията, които тя е изпълнявала. С оглед установените факти правилно е прието, че в случая са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, на което правно основание е прекратено служебното правоотношение. Неоснователни са множеството възражения в касационната жалба за нарушени процесуални правила и относимия материален закон. Повечето от тях са наведени и пред решаващия спора по същество съд, който след обсъждане и съпоставяне с приетите доказателства и доказателствени средства, правилно ги е отхвърлил. Неоснователно е и оплакването, че решението на съда е постановено в разрез с практиката на Върховния административен съд, относно субсидиарното прилагане на КТ, касаеща закрила при уволнение на лице, ползващо отпуск за временна нетрудоспособност, както и с оглед признатата й намалена работоспособност, поради заболяване, включено в Наредба № 5/20.02.1987 г., издадена от министъра на здравеопазването. Както неведнъж е отбелязвал ВАС- Законът за държавния служител е специален по отношение на Кодекса на труда закон и урежда по различен начин отношенията по престиране на труд. Регулираните с него служебни правоотношения създават права и задължения различни от възникващите при трудово правните отношения, които се регулират от кодекса. Държавната служба се изпълнява въз основа на назначение от съответния държавен орган по силата на административен акт, издаден в предписана от закона форма. Трудово правните отношения възникват между равнопоставени страни по силата на договор. Всички тези основни характерни особености и различия при двата вида правоотношения за престиране на труд, са обусловени и от различната нормативна уредба, регламентираща особеностите им. В ЗДСл не е установена закрила при уволнение, свързано със здравословното състояние на служителя, а само за хипотезите, предвидени в чл. 107б от ЗДСл. Тази уредба, заедно с обстоятелството, че в закона няма норма, която да препраща към субсидиарно прилагане на Кодекса на труда, а напротив - нормите на кодекса се прилагат по отношение на държавните служители само в изрично посочени в ЗДСл случаи, обосновава извода, че разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда не се прилага по отношение на държавните служители. В случая не е налице непълнота на закона, предполагаща попълване по аналогия на закона и правото, а липса на законодателна воля за установяване на закрила, аналогична на предвидената в чл. 333 от Кодекса на труда при прекратяване на служебното правоотношение. Предвид изложените съображение касационната жалба не подлежи на уважаване и решението следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав