Решение № 436 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7685/2014 г.

Решение № 436 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7685/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от "ФЕНИКС РЕЦИКЛИНГ" АД, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, представлявано от изпълнителния директор Атанас Младенов Младенов, срещу решение № ООп-ИУМПС-16-00 от 22.04.2014 г. на министъра на околната среда и водите. Жалбоподателят е изложил твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди, че обжалваното решение е издадено в нарушение разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), съгласно която компетентният орган може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към подадено заявление за издаване на разрешение с оглед изясняване на фактите по чл. 81 от ЗУО. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът - министърът на околната среда и водите, счита подадената жалба за неоснователна. Според него дадените с писмо № УО-31/3.02.2014 г. указания до жалбоподателя за отстраняване на нередовности и предоставяне на допълнителна информация не представлява нарушение на чл. 86, ал. 2 от ЗУО, а дейност в съответствие с чл. 35 от АПК - изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима и по същество е основателна по следните съображения: "ФЕНИКС РЕЦИКЛИНГ" АД е притежавало разрешение № 00п-62-00 от 4.08.2010 г., издадено от министъра на околната среда и водите за извършване на дейности като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), което е било със срок на действие до 31.12.2014 г. След влизане в сила на новия ЗУО (Обн. ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) на основание § 8, ал. 1 от ПЗР разпоредби на ЗУО за привеждане дейността в съответствие с изискванията на закона, дружеството е подало заявление до министъра на околната среда и водите. Към него са били приложени изискващите се по чл. 81, ал. 4 от ЗУО документи с изключение на безусловна и неотменима банкова гаранция за гарантиране постигане на целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци, за създаване на система по чл. 15 и обхващане на населението в нея (т. 9). На основание чл. 86, ал. 2 от ЗУО компетентният административен орган - министърът на околната среда и водите с писмо изх. № УО-31/16.01.2013 г. е изискал от заявителя отстраняване на нередовността, свързана с непълнотата на задължителната документация, приложена към заявлението, като е дал три дневен срок за изпълнение на указанията. Заявителят "ФЕНИКС РЕЦИКЛИНГ" АД с писмо-отговор е настоял да бъде спазен двумесечния срок по чл. 86, ал. 4 от ЗУО за отстраняване на непълнотата в приложените към заявлението доказателства, като е посочил, че в дадения от органа тридневен срок е невъзможно да бъде учредена и представена необходимата и посочена в чл. 81, ал. 4 на ЗУО банкова гаранция. На 5.02.2013 г. министърът на околната среда и водите е приел, че заявителят "ФЕНИКС РЕЦИКЛИНГ" АД не е отстранил констатираната нередовност в приложената към заявлението документация и се е произнесъл с неблагоприятен за него административен акт, като е отказал издаване на разрешение на "ФЕНИКС РЕЦИКЛИНГ" АД да извършва дейности като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства. Този административен акт е бил обжалван от "ФЕНИКС РЕЦИКЛИНГ" АД пред ВАС, който се е произнесъл по жалбата с решение № 11159 от 30.07.2013 г., постановено от тричленен състав по адм. дело № 3509/2013 г. на пето отделение, което е било потвърдено с решение № 156 от 8.01.2014 г., постановено по адм. дело № 14789/2013 г. на петчленен състав - втора колегия. С решението си ВАС е отменил решение № 00п-ИУМПС-5-00/5.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, като е върнал административната преписка за ново произнасяне по заявлението на "ФЕНИКС РЕЦИКЛИНГ" АД. Основният мотив на съда за отмяна на решението поради незаконосъобразност е, че не е даден разумен и достатъчен срок на дружеството - заявител за отстраняване на констатираната нередовност на заявлението - липса на банкова гаранция. В определения от чл. 86, ал. 4 на ЗУО срок, след влизане в сила на съдебното решение за отмяна на обжалвания административен акт, "ФЕНИКС РЕЦИКЛИНГ" АД е учредило липсващата към подаденото заявление неотменима и безусловна банкова гаранция. С това е била отстранена констатираната от компетентния административен орган нередовност на заявлението и съобщена на заявителя с писмо изх. № УО-31/16.01.2013 г. на МОСВ. Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗУО компетентният орган може еднократно, в рамките на провежданата конкретна административна процедура да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението. В настоящия случай, в нарушение на законовата разпоредба за еднократност компетентният орган е поискал с писмо изх. № УО-31 от 3.02.2014 г. на МОСВ повторно, на основание чл. 86, ал. 2 от ЗУО отстраняване на недостатъци, които са били налице и при връчването на заявителя на писмо изх. № УО-31/16.01.2013 г. на МОСВ. Върху неизпълнението на указанията в това писмо в срок е обосновал отказа си за издаване на разрешение на "ФЕНИКС РЕЦИКЛИНГ" АД да извършва дейност като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства, който отказ е предмет на настоящото производство. При тези данни съдът извежда следните правни изводи: Законовото изискване за еднократност на възможността компетентният орган или упълномощени от него длъжностни лица да изискват от заявителите, които искат да извършват дейност по ЗУО, отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, е основано на принципа за ефективност и бързина на административната дейност. Тоест, в рамките на една и съща процедура органът има право само веднъж да я упражни, като изиска отстраняване на всички налични нередовности/непълноти съобразно чл. 35 от АПК. Нарушението на това законово императивно изискване води до незаконосъобразност на издадения административен акт. Затова съдът не следва да извършва преценка основателни или не са дадените повторно нови указания след съдебното решение, тъй като възможността за такива е изчерпана съгласно закона. Отказът подлежи на отмяна като постановен в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, като преписката следва отново да бъде върната на МОСВ за произнасяне по подаденото заявление. Разноски от жалбоподателя не са претендирани. Предвид изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение