Решение № 13093 от 29.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Асенова, [ЕГН] от гр.София [жк], в качеството й на ЕТ ВИМАД-Д. АСЕНОВА , [ЕИК], чрез адв.Д. Балкански, против решение 3025 от 04.05.2023 г., постановено по адм. дело 4459/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Ревизионен акт (РА) Р 22002221000806 091 001 от 13.01.2022г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 488/04.04.2022г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДД ОДОП ) София при Централното управление(ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с който са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2015, 2016, 2017 и 2018г. и по ЗДДС за данъчни периоди м.05.2015, м.12.2016г., м.03.2017г. и от м.06.2017 до м.12.2018г., заедно със съответни лихви. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че =неправилно било потвърдено преобразуването на финансовия резултат с разходи за доставка и монтаж на PVC дограма и охранителни ролетки със сумата 2 544,16лв. по една фактура от м.02.2016г. с издател Тити Ауто 2005 ЕООД. Тези разходи не следва да се отчитат като разходи за увеличение на данъчната амортизируема стойност на актива (както е приел съдът), а като текущи; =неправилно било потвърдено преобразуването на финансовия резултат с разходи в размер на 5 750лв. - отчетната стойност на продадени стоки, получени по фактура на Ралиарт- БИ4 ООД за доставка на авточасти. От факта, че РЛ продава хранителни стоки, не следва, че може да отчита разходи за продажба само на такъв вид материални запаси. =необосновано съдът потвърдил непризнаването на разходи и начисляването на ДДС върху стойността на доставки на гориво, авточасти, гуми и др. Установени са конкретни превозни средства, единият от които с брой на местата 6+1, а другият - предназначен на превоз на товари, използвани в независимата икономическа дейност на търговеца, за функционирането на които са използвани получените доставки. Необосновано съдът приел, че представените с жалбата по административен ред пътни листа не доказвали предназначението на получените доставки. В пътните листа са посочени превози до обекти, с които ревизираният търговец е ангажиран. Въпросните разходи са документално обосновани и са свързани с осъществяваната икономическа дейност. Тези изводи се подкрепят и от приетото без оспорване експертно заключение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на РА, както и присъждане на направените разноски, съгласно представен списък. В писмени бележки от 06.12.2023г. касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа че първоинстанционният съд изобщо не е мотивирал извода си, че РА е издаден от компетентни органи и е валидно подписан с квалифицирани електронни подписи, още повече, че процесната ревизия е повторна и подписалите отменения първоначален РА не съвпадат с тези, подписали процесния. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП София, чрез юрк.Бакалова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество, жалбата е неоснователна поради следното: Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е бил цитираният РА, издаден след повторна ревизия, с който на ревизирания търговец са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ и по ЗДДС. Оплакването на касатора за липса на мотиви в първоинстанционния акт във връзка с редовното подписване на ревизионния акт с квалифицирани електронни подписи (КЕП) е направено едва в писмените бележки по съществото на делото в касационното производство. По съществото си, това оплакване е за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на съдебния акт. За такова нарушение касационният съд не следи служебно, а то е късно заявено като касационно оплакване. Въпреки това, дори да се приеме, че оплакването следва да бъде разгледано в рамките на служебното задължение на касационната инстанция да следи за компетентността на подписалите РА органи като част от преценката на касационния съд за правилно прилагане на материалния закон, в случая първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че РА е подписан валидно с КЕП от издалите го органи възложител и ръководител на повторната ревизия. Това различава настоящия случай от случая по главното производство по дело С-362/2021 на Съд на ЕС, където запитващата юрисдикция от фактическа страна е приела за недоказано редовното подписване на РА с КЕП. Обратно на поддържаното от касатора, в ДОПК липсва изискване при повторно ревизионно производство, като процесното, в заповедта за възлагане на повторната ревизия да е определен същия ръководител на ревизията, ръководил първото ревизионно производство. Затова подписването на процесния РА от възложителя на ревизията Г. Мирчев и ръководителя на ревизията А. Николова с КЕП, при представени доказателства за това в първоинстанционния процес, които не са били оспорени от жалбоподателя, обосновано е прието от административния съд за редовно. Не е основателно касационното оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд относно недоказването на използването на купеното гориво от посочените в мотивите на съдебния акт доставчици за независимата икономическа дейност на ревизирания получател. За да мотивира тези изводи съдът подробно е обсъдил представените с жалбата по административен ред пътни листа с маршрут Враждебна Монтана Поморие Враждебна, в които като водач на автомобилите е вписана Д. Асенова; представения със същата жалба предварителен договор от 20.11.2017г., сключен между Олимп БГ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, [улица] ЕТ Вимад Д. Асенова с предмет на договора изпълнение на услугата финансов мениджмънт по проект Изграждане на център за предоставяне на услуги за гледане на възрастни хора , с посочено място на изпълнение на услугата -територията на Република България, а не конкретно гр. Поморие и представения в съдебното производство анекс от 10.08.2015г. за прекратяване, считано от 01.09.2015г., на наемния договор от 05.01.2015г. между РЛ и Ди енд Ди Груп ЕООД за отдаване под наем на собствения му лек автомобил Хюндай Санта Фе с рег. [рег. номер]. Логични са изводите на съда, че като не е доказана причина за изпълнение на маршрути до Монтана и Поморие (вписани в представените пътни листа с пробег над 1000км) и то често в последователни дни от самия едноличен търговец като водач на автомобилите и липсват каквито и да е други документи, които да свързват такива пътувания с независимата икономическа дейност на търговеца, такава връзка не е доказана. Изводите се подкрепят и от допълнителното обстоятелство, че част от процесните фактури за гориво са за купуване на бензин, а автомобилите, които се твърди да са зареждани, са дизелови. В съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е потвърдил непризнаването на разходи на основание чл. 67 от ЗКПО за доставка и монтаж на PVС дограма и охранителни ролетки в размер на 2 544.16 лева по фактура, издадена от Тити Ауто 2005 ЕООД на 29.02.2016г. Не е било спорно, че монтажът е станал на сграда, която е данъчен амортизируем актив и на основание чл. 67 от ЗКПО счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели. Споделят се мотивите на административния съд, че Съгласно т.6.1 от Счетоводен стандарт 16 "Дълготрайни материални активи", с последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Съгласно т. 6.2, б. д) от същия Счетоводен стандарт, разходи, водещи до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива. Монтирането на дограмата и охранителните ролетки водят до икономическа по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива, защото подобряват характеристиките на сградата и водят до повишаване на енергийната ефективност на актива, което е икономически по-изгодно при използването му, както е приел и първоинстанционният съд. Накрая, законосъобразно е потвърдено преобразуването на финансовия резултат с разходи в размер на 5 750лв. - отчетната стойност на продадени стоки, получени по фактура на Ралиарт- БИ4 ООД за доставка на авточасти. От фактическа страна не е установена връзка между отчетения разход по фактурата с предмет авточасти и осчетоводените приходи от продажба на хранителни стоки. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 3 522,52лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение