Решение № 8877 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16928/2013 г.

Решение № 8877 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16928/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 148 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката във връзка с чл. 145 - 178 АПК. Образувано е по жалба на С. Ц. в качеството му на законен представител на [фирма], подадена чрез процесуалния му представител, против решение № Ж-238 от 18.11.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). С обжалваното решение на жалбоподателя на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2, ал. 5 и 7 от Закона за енергетиката са дадени две указания както следва: 1) в едномесечен срок от датата на обжалваното решение да сключи договори за присъединяване съгласно Закона за енергетиката и да представи доказателства за тях за сградите, находящи се в [населено място], [улица], [улица], ул. К.” № 56-58 и [улица]-108, като договорите следва да съдържат клаузи относно прехвърлянето на собствеността върху съоръженията и заплащане на цена за предоставения достъп до прехвърлянето на собствеността, съгласно одобрената Методика от ДКЕВР и 2) в тримесечен срок от датата на обжалваното решение да представи в комисията информация с посочени конкретни адреси на сгради, за които се изготвят на клиентите сметки за продадена топлинна енергия за битови нужди, без сградите да са присъединени към топлопреносната мрежа с договор за присъединяване. Да се посочи, за кои от сградните съоръжения за присъединяване са изградени от инвеститор или клиент. В жалбата си [фирма] твърди, че решението е недопустимо, защото било постановено по недопустима жалба. Този довод се подкрепя с твърдение за образувано гражданско дело, с посочения в жалбата номер. Прави се извод, че след като спорът се разглежда от съд, то ДКЕВР не следва да се произнася по него. На следващо място в жалбата се твърди, че относно жилищните сгради находящи се на [улица] [улица]-108 заявленията за присъединяване не били подадени в съответствие с изискването на Раздел ІV от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. Отделно за сградата на [улица]е посочено, че представителят на [фирма] бил поканен да сключи договор, с нотариална заверка на подписите, за изкупуване на енергийните обекти. Относно сградата на [улица] в жалбата си дружеството сочи, че за сградната инсталация бил приложим редът на § 4 ПЗР на Закона за енергетиката (ЗЕ). По изложените съображения дружеството моли, съда да отмени решението на ДКЕВР като неправилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което уточнява в приложения списък за разноските в размер 500 лв. Ответната страна – ДКЕВР, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - [фирма], чрез адвокат Д. също оспорва жалбата. Намира решението на ДКЕВР за правилно и законосъобразно, като моли, съда да го остави в сила. Прави възражение за прекомерност на поисканото юрисконсултско възнаграждение от страна на жалбоподателя. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От данните по делото се установява, че законният представител на [фирма], [населено място] е подал четири жалби пред ДКЕВР срещу [фирма] относно изкупуването на съоръжения, изградени от него и заплащане на цена за ползване на тези съоръжения от датата на въвеждането им в експлоатация до датата на подписването на договор за присъединяване. Производството пред ДКЕВР е било образувано при действието на отменената Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, но е завършило при действието на Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, поради което ДКЕВР е приложила новата наредба. Поради това, че [фирма] не е представило доказателства по подадените жалби, изискани от ДКЕВР за установяване на фактите по жалбите, ДКЕВР е използвала приложените от [фирма] писмени доказателства. От тях е установила, че за всичките жилищни сгради на описаните адреси, след съгласуване с [фирма] [фирма] е изградило присъединителните топлопроводи, съоръженията към тях и абонатните станции, а строителните книжа за това са изпратени на [фирма] с нотариални покани. Дружеството е предложило да прехвърли собствеността върху изградените съоръжения, след като се уредят взаимоотношенията с договор за присъединяване. На следващо място е прието за установено, че сградата на [улица] е въведена в експлоатация на 6.06.2001 г., сградата на [улица]-108 е била въведена в експлоатация на 29.12.2003 г., сградата на [улица] била въведена в експлоатация на 28.06.2008 г. и сградата на [улица] била въведена в експлоатация на 13.03.2009 г. От дадения отговор на [фирма] за информация по случая, след повторното му изискване от страна на ДКЕВР, дружеството е посочило, че относно сградата на [улица] било постигнато споразумение за пазарната стойност на обекта, като кореспонденцията ще продължи до подписването на окончателен договор. За останалите инсталации в жилищните сгради [фирма] е посочила, че не са били представени пълния набор от документи и процедурата по изкупуването не е била започнала. Освен това [фирма] се е позовала и на § 4 от ПЗР на ЗЕ. От анализа на представените документи ДКЕВР е направила извод, че изграденият присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция за всичките сгради на посочените адреси са собственост на [фирма]. От друга страна ДКЕВР е направила извод, че след присъединяване на сградите към топлопреносната мрежа [фирма] има качеството на клиент на [фирма]. Следователно жалбите на [фирма] са жалби на клиент срещу лицензиант и са с предмет изпълнение на лицензионната дейност по издадената лицензия на [фирма] № Л-033-05 от 15.11.2000 г. за пренос на топлинна енергия. Те са свързани с приложението на чл. 125, ал. 3 ЗЕ и издадената Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването от министъра на икономиката и енергетиката, според § 9 от нейните преходни и заключителни разпоредби. От фактическото установяване ДКЕВР е направила извод, че [фирма] не сключва в срок договори за присъединяване, като по този начин не урежда законосъобразно отношенията си с инвеститорите на новоизградените обекти, както и с клиентите на топлинна енергия. Поради това, че сградните инсталации, съоръженията към тях и абонатните станции са въведени в експлоатация през различни периоди от време, ДКЕВР е направила извод, че за тях са приложими различните норми на ЗЕ, действащи пред съответните периоди, а именно за изградените обекти до 12.12.2003 г. е приложим § 4 ПЗР на ЗЕ, според който изкупуването на съоръженията от лицензианта трябва да се извърши в срок от 12 години от влизането на закона в сила; за изградените обекти през периода от 13.12.2003 г. до 7.09.2006 г. е приложим чл. 137, ал. 2 и 3 ЗЕ, в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 107 от 2003 г., според който прехвърлянето на собствеността от потребителите върху изградените съоръжения се урежда с договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 при условията на разсрочено плащане за срок не по-дълъг от 8 години и за изградените обекти през периода след 8.09.2006 г. се прилага чл. 137, ал. 3 ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 74 от 2006 г., според който собствеността се прехвърля в срок до 3 години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1. ДКЕВР е преценила, че [фирма] прилага неправилно за всички изградени обекти § 4 ПЗР на ЗЕ, който е приложим единствено за обекта на [улица]. Същевременно ДКЕВР е съобразила и разпоредбата на чл. 138, ал. 3 ЗЕ, приложима за [фирма] и съответната методика. При така възприетата фактическа обстановка и правни изводи ДКЕВР е приела, че жалбите на [фирма] са основателни, поради което и на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2, ал. 5 и 7 ЗЕ е дала на лицензианта указанията, посочени вече. Решението е постановено при спазване на разпоредбите на чл. 36 от У. правилник на ДКЕВР и на нейната администрация, след извършено проучване, внесен доклад до председателя на ДКЕВР, който е разгледан на закрито заседания на комисията, според протокол № 170 от 18.11.2013 г. и взето решение, за което са гласували „за” седем члена на ДКЕВР. То е валидно, взето е при спазване на изискванията на раздел ІІ на Глава четвърта от У. правилник на ДКЕВР, при спазване на изискванията на Глава девета, раздел І от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, на материалния закон и неговата цел и при спазване на разписаните правомощия на ДКЕВР в чл. 22, ал. 1, т. 2, ал. 5 и 7 ЗЕ. При извършената проверка по реда на чл. 168 АПК настоящият състав намира, че решението ката правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първият довод в жалбата за недопустимост на решението на ДКЕВР е, че решението е било постановено по недопустима жалба. Д. е неоснователен. Предявяването на граждански иск е отделно и самостоятелно производство, което се разглежда по различен процесуален ред и приложим материален закон от настоящото съдебно административно производство. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на решението на ДКЕВР, а не основателността на исковата претенция на [фирма] срещу [фирма]. Неоснователно е и твърдението, че за обектите на [улица] [улица]-108 не са били представени необходимите документи по чл. 31, ал. 3 във връзка с чл. 17, ал. 3, 4 и 5 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. Това твърдение е голословно и не се подкрепя от доказателствата по делото, а и лицензианта не е представил никакви доказателства, че е указал за нередовността на подадените заявления. От друга страна за сградата на [улица] има данни, че е постигната договореност за цената за изкупуване на обекта между [фирма] и [фирма], което е в противоречие с твърдението за нередовност на заявлението. На следващо място всичките строителни книжа са били изпратени с нотариални покани от [фирма] на лицензианта, докато отговор по тях не е представен от страна на [фирма]. Твърдението в жалбата относно приложимостта на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ за сградата на [улица] е вярно, но е невярно, че тази норма е неприложима, защото сградата била въведена в експлоатация през 2001 г. Нормата на § 4 е създадена тъкмо за да уреди неуредените правоотношения между собствениците на сградните инсталации, съоръжения и абонатни станции и топлопреносното предприятие, като законодателят в ал. 4 изрично е посочил, че енергийните предприятия и собствениците по ал. 1 не могат необосновано да отказват да изкупят или съответно да продадат енергийните обекти. По изложените съображения жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да се отхвърли. С оглед на изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Искането на процесуалния представител на ДКЕВР за присъждане на разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. [фирма] следва да заплати на ДКЕВР възнаграждение в размер 300 лв. на основание § 1 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение