Решение № 4508 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7284/2016 г.

Решение № 4508 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7284/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. К. от гр. С., против решение № 429 от 20.04.2016 г., постановено по адм. дело № 937/2015 г. на Административен съд С. - област. С него е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-230-6500/7475/29.09.2015 г. на зам. - изпълнителния директор на Д. Ф. "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът - зам. -изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", не изразява становище по жалбата. Представено е писмено становище от изпълнителния директор на ДФЗ, с което се оспорва касационната жалба и се иска да бъде потвърдено обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Предлага се същата да бъде уважена. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 429 от 20.04.2016 г., постановено по адм. дело № 937/2015 г. на Административен съд С. - област, е отхвърлена жалбата на Н. Д. К. против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-230-6500/7475/29.09.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ. С този административен акт е отказано заявено от жалбоподателя искане за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за преразпределително плащане (СПП) и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). Освен това и по трите схеми са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 3958,66 лв., от които по СЕПП- 2145,83 лв. по СПП - 947,58 лв. и по НР1 - 1812.83 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен. Същият бил издаден от компетентен орган - по делегация от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ, в законоустановената писмени фирма и с посочени фактически и правни основания за неговото издаване. Приел е също, че уведомителното писмо е било издадено при спазване на административнопроизводствените правила. Освен това е приел, че оспорения акт е и материално законосъобразен. В тази насока първоинстанционният съд е счел, че от представените по делото доказателства и от заключението на съдебно-техническата експертиза, е била установена констатираната при извършената административна проверка допустимост за подпомагане по отношение на всеки един от заявените от жалбоподателя имоти. Част от тях попадали извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", а за друга част било налице неотстранено застъпване. Обжалваното решение е правилно. Административният съд правилно е приел, че процесното уведомително писмо съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблици имоти, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Според изложеното в уведомителното писмо - колони 3 и 5 от таблиците на стр. 2 по СЕПП и на стр. 4 и стр. 5 по НР1, както и обяснителните бележки към тях, се установява, че отказите за финансово подпомагане са на две основания: Първото основание /колона 3 от двете таблици/ е по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП относно СЕПП /за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено/. А по НР1 идентичното основание в колона 3 е чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/ - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. Второто основание за отказа от финансово подпомагане е по колона 5 от двете таблици и обяснителните бележки към тях. То е по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП относно СЕПП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. А относно НР1 основанието по колона 5 е чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 - земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Относно първото основание се установява, че неотстраненото застъпване касае първите два парцела, посочени в двете таблици на уведомителното писмо - парцели № 16794-125-43-1 и № 22647-104-20-1. За тях с уведомително писмо изх. № 02-230-6500/6867 от 23.08.2014 г. касаторът е уведомен за установеното застъпване. Същият е попълнила приложението към уведомителното писмо, в което под № 1 и № 2 изрично е декларирал с положения от него подпис, че се отказва от искането за подпомагане на застъпената площ. При така декларираното са неоснователни всякакви искания за подпомагане на тази площ. Уведомителното писмо в тази му част е законосъобразно, поради което правилно е отхвърлена жалбата срещу него в тази му част. Относно второто основание се установява също, че правилно е отказано финансово подпомагане и на това основание. Това основание касае всички останали парцели, посочени в двете таблици към СЕПП и НР1. За всички тези парцели са били извършени теренни проверки. Протоколите от теренните проверки са официални удостоверителни документи, които се ползват с формална доказателствена сила. В тях - колона № 11, са посочени и конкретните причини за недопустимост за подпомагане. Констатации от теренните не са опровергани, а напротив - потвърждават се от заключението по СТЕ. В последното за всеки от тези парцели е посочена и причината за недопустимост за подпомагане - неподдържани, непочистени, обрасли с храсти и без следи от земеделска дейност по тях. Това, че парцелите не са в добро земеделски състояние е видно и от приложените към експертизата снимки, направени на парцелите при извършените на същите теренни проверки. Установява се също, че въз основа на извършените теренни проверки тези парцели не са били включени и в одобрения специализиран слой "площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. Тези данни дават основание за извода, че и по второто посочено основание в уведомителното писмо са били налице правните основания за неговото издаване. Съответно по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП относно СЕПП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. Респективно по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 относно НР1 - земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Следва да се допълни единствено, че относно основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП /заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г./ касаторът не е подал възражение срещу обновения специализиран слой, нито е оспорил заповедта на министъра на земеделието и храните /заповед № РД-46-287/06.03.2015 г./, с която е одобрен специализирания слой. Относно отказаното финансово подпомагане по СПП този резултат е според недопустимостта за подпомагане по СЕПП, тъй като по СПП участват първите 30 ха заявени за подпомагане, а касаторът е заявил по-малко площ от 30 ха. С процесното уведомително писмо правилно е определен процентът на наддеклариране - 65,96 % и по трите схеми, което също се потвърждава от СТЕ. Въз основа на този процент правилно е определен и размерът на наложената санкция за бъдещ период при приложението на чл. 58 от Регламент/ЕО/ № 1122/2009 г. за СЕПП и СПП, съответно чл. 16 от Регламент/ЕО/ № 65/2011 г. за НР1. Неоснователно е и оплакването на касатора за недопустимост на теренните проверки поради отмяната им с отменянето на чл. 16а, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/. Теренните проверки са били законосъобразно извършени, тъй като към момента на извършването им те са били регламентирани в действащите към него момент разпоредби на чл. 16а, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 105. След извършване на теренните проверки по настоящото производство, същите са отменени с решение № 1155 от 02.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2014 г., II отд. /оставено в сила с решение № 7501/22.06.2015 г. на 5-членен състав на ВАС по адм. д. № 4327/2015 г./. Но според чл. 195, ал. 1 от АПК те са отменени от влизане в сила на съдебното решение - от 22.06.2015 г. Следователно към момента на процесните теренни проверки, те са били допустими. Без да има значение за спора, но за пълнота следва да се посочи, че с допълнението в чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП - ДВ бр. 61 от 11.08.2015 г. и включването им на това основание в чл. 15 от Наредба № 105, теренните проверки отново са допустими след влизане в сила на посоченото допълнение. Неоснователно е и оплакването относно неизвършването на проверки на място по чл. 28, ал. 2 Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Такива проверки на място не са задължителни нито според посочената разпоредба от регламента, нито според националното ни законодателство. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП (изм.) на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Същото е и съдържанието и на чл. 30, т. 1 от относимия Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В случая заявлението на касатора не се спори, че не е попаднало след 5 %-вата квота за проверка. Затова като не е извършена проверка на място, не е допуснато нарушение на процедурата по ЗПЗП и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно е и искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, направено от изпълнителния директор на ДФЗ. В хода на производството не е направено такова искане от ответника - зам. -изпълнителния директор на Д. Ф. "Земеделие". Представената по делото молба с искане за присъждане на разноски е от изпълнителния директор на ДФЗ, който не е страна по производството. Освен това в тази молба се изразява единствено становище за неоснователност на жалбата и се иска присъждане на разноски за юрисконсулт. На са изразени никакви доводи по съществото на спора, нито е осъществено процесуално представителство. Затова съдът не може да приеме, че е реализирано юрисконсултско представителство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,