Решение № 7390 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1312/2021 г.

Решение № 7390 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1312/2021 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Националната агенция за приходите (НАП), чрез упълномощен процесуален представител главен юрисконсулт Я. Б., срещу Решение № 4921 от 23.09.2020 г., постановено по адм. д. № 2604 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2020 г., в частта, с която НАП е осъдена да заплати на "Мирена 03" ООД сума в размер на 600, 00 лв. като обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № F285895 от 14.02.2017 г., издадено от директора на Териториална дирекция на НАП – София по кнахд № 10227 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2019 г. и сумата от 600, 00 лв. по нахд № 4165 по описа на Софийски районен съд (СРС) за 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумите на обезщетенията. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 255, 00 лв. за разноски по делото. С Определение № 8997 от 04.12.2020 г., постановено по същото дело Решение № 4921 от 23.09.2020 г., постановено по адм. д. № 2604 по описа на АССГ за 2020 г. е допълнено, като "Мирена 03" ООД е осъдено да заплати на НАП сумата от 255, 00 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението в частта, с която исковете, предявени от "Мирена 03" ООД за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 1000, 00 лв. (по 500, 00 лв. на инстанция), представляваща разноски по нахд. № 4508 по описа на СРС за 2017 г. и кнахд № 10893 по описа на АССГ за 2018 г., са отхвърлени, не е предмет на касационна проверка, доколкото касационна жалба от това дружество не е постъпила. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваните части е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за неговата неправилност. Моли се отмяната му в тази част и постановяване на съдебен акт по същество на спора, с който предявените искове да бъдат отхвърлени. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Обръща внимание на факта, че доказателствата за плащане на сумите, претендирани като имуществена вреда, са от периода след образуване на делото по ЗОДОВ. Ответникът – "Мирена 03" ООД не представя отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на съдебното решение в обжалваните части на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тези части с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваните части е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдът приел за установено и доказано по делото, че е осъществено плащане по договора от 14.11.2019 г., представен за защитата по кнахд № 10227 по описа за 2019 г. и фактура от 15.11.2019 г., както и по договора от 19.04.2019 г., сключен с Адвокатско дружество "В., С. и партньори" за защита по нахд № 4165 по описа за 2019 г. и фактура от същата дата, за сумата от 500, 00 лв. За да приеме горното се позовал на това, че "... по тези договори е издадена фактура, както и са представени други документи – извлечения от банковата сметка". Въз основа на тях направил извод, че е установено и доказано извършването на плащане и датата на това плащане. По тези мотиви съдът приел исковете, по които е произнесено решението в частта, предмет на касационен контрол, за основателни. Присъдил исковата сума ведно с лихвата считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.03.2020 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението. Разпределил и отговорността за разноските. Решението в обжалваните части е валидно и допустимо, но е частично неправилно. В нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е присъдил като обезщетение в полза на "Мирена 03" ООД платеният данък добавена стойност от по 100, 00 лв. върху заплатеното адвокатско възнаграждение по приобщените по делото като доказателства фактури – всяка с данъчна основа от по 500, 00 лв. Видно е от изричното волеизявление, направено в молба от 22.06.2020 г. в хода на първоинстанционното производство от процесуалния представител на ищцовото дружество "Мирена 03" ООД е ползвало данъчен кредит по двете фактури, относими към това плащане и същият е усвоен от него. Предвид това, решението в частта, с която НАП е осъдена да заплати на "Мирена 03" ООД сума в размер на по 100, 00 лв. като обезщетение за имуществени вреди, представляващи част от заплатено адвокатско възнаграждение по фактури № 0... 1081 от 15.11.2019 г. и № 0... 1036 от 19.04.2019 г. във връзка с обжалването на Наказателно постановление № F285895 от 14.02.2017 г., издадено от директора на Териториална дирекция на НАП – София по кнахд № 10227 по описа на АССГ за 2019 г. и нахд № 4165 по описа на СРС за 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумите на обезщетенията, като неправилно, следва да се отмени. В останалите обжалвани части решението е правилно. Останалите изводи на първоинстанционния съд, относими към решението в обжалваните части са в съответствие с въведеното с исковата молба искане за съдебна защита и при съобразяване с нейната обстоятелствена част и петитум. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът е направил обосновани на събраните по делото писмени доказателства изводи, които са в съответствие с материалния закон и се споделят от настоящия състав. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на НАП по посочените разпоредби. Предвид изложеното, въз основа на установените по делото факти, относими към решението в обжалваните части за договаряне и изплащане по банков път на адвокатското възнаграждение, претендирано като обезщетение за настъпилата за дружеството имуществена вреда, първоинстанционният съд е направил краен извод за основателност на предявените искове за обезщетение в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение. Оплакванията на касационния жалбоподател, свързани с договорите за правна защита и съдействие, на които се позовава "Мирена 03" ООД в производството по обезщетението, са неоснователни. Касационният жалбоподател прави възражения, които не са относими към приетите в производството договори, доколкото те не са "от кочан", както твърди той. Наред с това, оспорване на датата на тези именно представени договори в производството пред първоинстанционния съд не се установява да е правено от НАП. Неоправдано, също така, в касационната жалба се правят оплаквания за постановяване на решението свръх петитум по посочените там причини. Съдът е съобразил направеното искането за осъждане на НАП да заплати на "Мирена 03" ООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1200, 00 лв. по относимите към кнахд № 10227 по описа на АССГ за 2019 г. и нахд № 4165 по описа на СРС за 2019 г., договори за правна защита и съдействие и като се е произнесъл по исканията както са предявени, не е постановил недопустим съдебен акт. Отделно, невярно е посоченото в касационната жалба, че с исковата молба е предявена претенция за осъждането на НАП за репариране на имуществени вреди, настъпили за настоящия ответник по касация във връзка с Наказателно постановление № F285862 от 01.02.2017 г., а съдът се произнесъл за такива, настъпили във връзка с Наказателно постановление № F285895 от 14.02.2017 г. В тази връзка неотносими са и оплакванията, релевирани в касационната жалба, относно изводите на съда във връзка с направено възражение от НАП в отговора на исковата молба относно достоверността на датите на договорите за правна защита и съдействие, тъй като се обсъждат такива свързани с производството по оспорване на Наказателно постановление № F285862 от 01.02.2017 г. Невярно е и посоченото в касационната жалба, че в първоинстанционното производство не били представени "фактури и банкови извлечения", които съставът на АССГ бил обсъдил в решението. Такива са представени, относими са към правилното разрешаване на спора и дават основание за изводите, направени в първоинстанционното решение в обжалваните му части. Неотносимо към крайните правни изводи за основателност на исковете е възражението на НАП относно датата на осчетоводяване на сумите, платени по договорите и представянето на справки от ответника по касационната жалба по реда на чл. 73 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Евентуално извършените нарушения във връзка с това, допуснати от "Мирена 03" ООД, не могат да разколебаят извода за настъпване на претендираните имуществени вреди, а плащането на сумите по договорите е безспорно предвид представените доказателства за извършването им по банков път. Неоснователно е и касационното оплакване на НАП, че по делата във въззивната инстанция и в касационното производство по обжалване на наказателното постановление не били представени списъци на разноските, което да установи "наличието на разноски от страна на ищеца". Този факт е неотносим към преценката за основателност на претенцията. Отделно от това, в производството по ЗОДОВ не се присъждат "разноските", а обезщетение за настъпилата имуществена вреда в горните производства, изразяваща се в сторените разноски за адвокатски възнаграждения. Предвид всичко изложено, неоснователно в касационната жалба се поддържа становище, че по делото не било установено и доказано настъпването на претендираната имуществена вреда, изразяваща се в присъдените с решението в обжалваните части разноски за адвокатска защита в съдебните производства по обжалване на Наказателно постановление № F285895 от 14.02.2017 г., в това число и плащането на сумите. Относно последния факт по делото са налице безспорни доказателства за извършването на банкови преводи във връзка с плащането на сумите по двете производства. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение