Решение № 1256 от 5.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12306/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 8-11 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба на местна коалиция Продължаваме промяната-Демократична България (Спаси София), депозирана чрез процесуален представител адв.Стеркова против решение 7562/04.12.2023 г. на Административен съд- София-град, постановено по административно дело 10857/2023 г. по описа на същия съд. С решението е потвърдено решение 1116-МИ от 06.11.2023 г. на ОИК- Столична община за обявяване на резултатите от гласуването за кмет на район Банкя- Столична община на втори тур на местните избори. Касационният жалбоподател развива подробни доводи за неправилност на съдебното решение поради наличието на всички касационни основания по чл.209, т.3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, въз основа на които се претендира отмяна на съдебното решение и разрешаване на спора по същество с обявяване за недействителен на избора за кмет на район Банкя- Столична община. Ответникът - Общинска избирателна комисия- Столична община, чрез процесуалния си представител- адв.Ангелова-Цекова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Р. Марков от град Банкя, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител- адв.Йонев, също оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Претендира присъждането на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени изложените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, и в преклузивния срока по чл. 459, ал. 8 от ИК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 1116-МИ от 06.11.2023 г. на ОИК- Столична община, с което за избран за кмет на район Банкя-Столична община на втори тур , е обявен Р. Марков, издигнат от МК ГЕРБ/СДС с получени 2016 действителни гласа. В производството пред първоинстанционния съд е безспорно установено, че местна коалиция Продължаваме промяната- Демократична България (Спаси София), е регистрирала кандидат за кмет на район Банкя-Столична община, а именно Г. Атанасов- 85 в бюлетината за избор на кмет на район. Тъй като на първия тур в този избор никой от кандидатите не е получил повече от половината действителни гласове, на основание чл. 452, ал.4 от ИК, с решение 963-МИ от 30.10.2023 г., ОИК-Столична община е допуснала до участие във втория тур на изборите за кмет на район "Банкя" двамата кандидати, които са събрали най-много действителни гласове- Р. Марков, издигнат от Местна коалиция "ГЕРБ (СДС)", получил 1733 действителни гласа и А. Бранков, издигнат от политическа партия "Възраждане", получил 737 действителни гласа. Съобразно отразеното в протокола на ОИК-Столична община за избиране на кмет на район- административен район "Банкя", съставен на 30.10.2023 г., на произведения първи тур на изборите Г. Атанасов, издигнат от МК "Продължаваме промяната- Демократична България (Спаси София)", е получил 735 действителни гласове, което го нарежда на трето място по брой на получените действителни гласове. При проведения втори тур на изборите на 05.11.2023 г. Р. Марков е получил 2016 действителни гласа, а А. Бранков- 1333 действителни гласа, поради което с решението си ОИК е обявила Р. Марков за избран за кмет на района. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването на това решение от страна на МК Продължаваме промяната- Демократична България (Спаси София), е допустимо, тъй като коалицията е регистрирала кандидат за съответния вид избор, а решение 1116-МИ от 06.11.2023 г., с което са обявени изборните резултати на втория тур за този вид избор, представлява крайният акт, с който е завършена процедурата за избор на кмет на район Банкя. С оглед спецификата на настоящия случай, доколкото кандидатът, издигнат от касационния жалбоподател, е събрал третият по големина брой действителни гласове на произведения първи тур на изборите и съответно не е бил допуснат до участие във втория тур на изборите, релевираните в хода на първоинстанционното производството оплаквания са за допуснати съществени нарушения в произведения първи тур на избор за кмет на район Банкя. Във връзка със заявените нарушения на изборния процес в производството пред първоинстанционния съд на основание чл.193 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК е проведено производство по оспорване на верността на протоколите на ОИК-Столична община и протоколите на секционни избирателни комисии (СИК) в избирателни секции 224624002; 224624006 и 224624013, касаещи произведения на 29.10.2023 г. първи тур на избора на кмет на район Банкя в Столична община. В рамките на това производство съдът е приел като писмени доказателства по делото избирателните списъци за трите секции, посочени по-горе; официална справка от ГРАО, съобразно която М. Михайлов и М. Йорданова, съответно председател и заместник-председател на СИК 224624013, са роднини по права линия от втора степен- внук и баба. Извършил е оглед на изборните книжа, респ. и преброяване на бюлетините от посочените три секции в съдебно заседание, като направените в тази връзка констатации са подробно отразени в протокола. След цялостен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, отразен в мотивите към постановеното решение, съдът е приел жалбата на МК ПП-ДБ (Спаси София) за неоснователна. За да достигне до този извод, съдът е обсъдил наведените в нея оплаквания и е приел, че решението на ОИК Столична община е издадено от компетентен административен орган; в предвидената писмена форма; мотивирано е с данните, установени от протоколите на секционните избирателни комисии и съответства изцяло на материалния закон, поради което го е потвърдил. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, а посочените в жалбата касационни основания не са налице. Касационната инстанция намира направените от първоинстанционния съд изводи за обосновани и съответни на материалния закон, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл. последно препраща към тях. Първото основно оплакване в касационната жалба касае нарушението на изборния процес, свързано с наличието на несъвместимост по отношение на председателя и заместник-председателя на СИК 224624013. В рамките на първоинстанционното производство е установено по безспорен начин, че председателят и заместник-председателят на тази секционна комисия са роднини по права линия- внук и баба. Това безспорно съставлява нарушение на забраната на чл.66, ал.2, предл.ІІІ от ИК, приложима на основание чл.96 от ИК, според които членовете на секционната избирателна комисия не могат да бъдат помежду си роднини по права линия. Въпросът е дали това нарушение е от такъв характер, който би довел до незаконност на произведения избор. Според правната теория и константната съдебна практика, за да бъде опорочен изборния резултат, не е достатъчно само да е допуснато нарушение на процедурата, а то трябва да е съществено. Нарушението на изборния процес е съществено само тогава, когато се е отразило на вота на избирателите и на крайния резултат от изборите. В тази връзка следва да бъде съобразено и решение 13 от 28.11.2013 г. на Конституционния съд по к. д. 14/2013 г., докладчик съдиите Б. Пунев и П. Киров, в което, макар и по повод оспорване на законността на избори за народни представители, са определени критерии, съобразно които допуснатите нарушения в изборния процес могат да обусловят недействителността на избора: Незаконността на изборите може да бъде обоснована на първо място само от особено тежки нарушения, когато се констатира, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване чл. 10 от Конституцията). Тези нарушения, на второ място, трябва да са в такава степен тежки и повсеместни, че да опорочават изцяло изборния процес и общия резултат от изборите . Касационната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че допуснатото нарушение на изискването на на чл.66, ал.2, предл.ІІІ от ИК при конституиране на състава на СИК 224624013. не е съществено, тъй като не се е отразило нито на вота на избирателите, нито на крайния резултат от изборите. Правилно административният съд е преценил, че нарушението засяга само една от общо седемнадесетте секционни комисии; самата секционна комисия е седемчленна; в рамките на изборния процес не е имало заявления, жалби и и възражения, по които ОИК да е вземала решения; изборите са протекли в спокойна и нормална обстановка и не е имало спорове за действителността и недействителността на гласовете. Най-сетне, първоинстанционният съд е извършил и преброяване на бюлетините в тази секция и е установил резултати, идентични с посочените в протокола, с изключение на факта, че в броя на недействителните бюлетини неправилно е включена и бюлетина "образец за кмет на район", което обаче не се отразява по какъвто и да е начин на броя на подадените в тази секция действителни гласове, следователно не опорочава вота на избирателите. В тази връзка следва да се отбележи, че ИК не предвижда нарушения, чието формално наличие е основание за обявяване на избора за недействителен. Единственото изискване е тези нарушения да са съществени в изяснения по-горе смисъл и е без значение дали предпоставят понасянето на административно-наказателна или наказателна отговорност от извършилите ги лица. Не може да бъде споделено и становището на касационния жалбоподател, че при липса на специални правила, при наличието на несъвместимост на някои от членовете на СИК, следва да се приложат общите правила за административни актове, постановени от орган в незаконен състав и обявените в протокола резултати да бъдат обявени за нищожни. Протоколът на СИК не представлява административен акт, а официален удостоверителен документ, поради което спрямо него не намират приложение общите правила за нищожност на административните актове. Касационната инстанция намира за неоснователни и оплакванията за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно действителността на вота по две от бюлетините в избирателна секция 224624006. След изключително подробен анализ първоинстанционният съд е приел, че процесните две бюлетини от посочената секция са недействителни, тъй като е налице предвиденото в императивната норма на чл. 437, ал. 3, т. 6 от ИК условие, обуславящо недействителността- поставеният знак "Х" засяга повече от едно квадратче за гласуване и не може да бъде установена еднозначно волята на избирателя. Действително от двете приложени по делото заверени копия от бюлетините се установява, че поставеният в квадратчето с 85 знак засяга не само полето на кандидата с 86, но и самото квадратче в него. Правилни са мотивите на административния съд, че ако при преценката на действителността на гласа се съобразява степента на навлизане в друго квадратче за гласуване или в кое квадратче е поставен центърът на знака Х, това би довело до субективизъм при преценката на действителността/респ. недействителността на гласовете, което е в противоречие с принципите и целите на ИК. В тази връзка неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател, че съдът е сравнявал тези две бюлетини с други бюлетини с недействителен вот, подадени в тази секция, без последните да са оспорени. Последното е направено от съда с оглед аргументиране на извода относно еднаквите критерии, които е приложила СИК при преценката на действителността на гласовете. Освен това е налице и оспорване в тази връзка, тъй като по делото е спорен именно фактът на броя на действителните/ недействителните гласове, подадени за кандидатите под 42 и под 85, които са събрали съответно втория и третия по големина брой действителни гласове. Неоснователно е и последното оплакване в касационната жалба, което касае твърдяното от МК ПП-ДБ (Спаси София) несъответствие между броя на положените в избирателните списъци подписи и откритите в избирателната кутия бюлетини. Първоинстанционният съд е съпоставил броя на гласувалите лица според положените в избирателните списъци подписи с броя на намерените в избирателните кутии бюлетини и е анализирал причините за установената разлика- гласуването в три вида избор- за кмет на община, кмет на район и общински съветници. Действително първоинстанционният съд е установил, че в избирателния списък на секция 2 не е отразено дали избирателят не е гласувал в някой от посочените видове избор, както това е сторено в списъците на другите две секции, но е преценил че това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява по никакъв начин на установяването на вота на избирателите. При извършеното преброяване на бюлетините и от трите оспорени секции съдът е констатирал, че липсва разлика относно действителните гласове, подадени за кандидатите с втори и трети по големина резултат от действителни гласове, подадени за тях в първия тур на изборите за кмет на район. Съпоставката между броя на получените бюлетини по реда на чл.215 от ИК и сбора от броя на хартиените бюлетини извън избирателната кутия и броя на намерените в избирателната кутия бюлетини и установеното пълно съответствие между тях по отношение и на трите секции също подкрепя направения от съда извод за липса на нарушения в тази насока, опорочаващи вота на избирателите. С оглед на изложеното касационната инстанция намира за съответни на материалния закон и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че допуснатите нарушения в изборния процес не са довели до опорочаване на вота на избирателите до такава степен, че да е невъзможно да се установи действителната им воля, поради което липсват и основания за обявяване на произведения избор за недействителен. Ето защо и поради липсата на касационни основания по смисъла на чл.209 от АПК, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касационното оспорване Р. Марков е основателна, но доколкото липсват доказателства, че такива разноски са направени, такива не следва и да се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,