Решение № 1477 от 9.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на К. Мирчев от гр. София, срещу решение 4209 от 23.06.2022 г. по адм. дело 3163/2022г. на Административен съд София град. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Мирчев срещу заповед 1983к- 483/30.03.2022г. на директора на ГД "ПБЗН", с която на основание чл. 204, т. и чл. 197, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи за извършено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по т. 20, е наложил на К. Мирчев дисциплинарно наказание уволнение и е прекратил служебното му правоотношение за длъжността - старши пожарникар в сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност" на Шеста районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" към Столична дирекция "ПБЗН", ГД "ПБЗН" - МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е издадено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна, т.к. в същата няма посочени конкретни фактически и правни основания. Излага, че дисциплинарното производство неправилно е проведено, преди наличието на влязла в сила присъда за извършено престъпление, както и доказателства и данни за уронване престижа на службата. Съдът не е обсъдил доводите за нарушение на чл.206, ал.3 и чл.207, ал.3 ЗМВР тъй като не е разкрита обективната истина по случая, както и че в нарушение на закона са приобщени и използвани материали от досъдебното производство и не са обсъдени обясненията на служителя от ДНО. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени съдебния акт и се реши спора по същество като се отмени обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директор на ГД" Пожарна безопасност и защита на населението", чрез процесуалния си представител юрк. Койчев в съдебно заседание и в писмено становище по делото, счита подадената касационна жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна последните съображения: За да се произнесе по спора и отхвърли подадената жалба на Мирчев, съдът е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма по чл.59 АПК и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е проследил проведеното дисциплинарното производство и е приел, че е спазена установената процедура в чл. 207, ал. 1 12 ЗМВР при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Относно първото посочено в заповедта нарушение по чл.194, ал.2, т.1 във вр. чл.153, ал.6 и ал.3 ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон, изразяващо се в неподаване на декларация по чл.153, ал. 6 за извършвана от служителя търговска дейност, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е стигнал до извод, че извършването на таксиметрова дейност е несъвместимо със службата в МВР, но видно от доказателствата по делото се касае за еднократен акт - таксиметров превоз на пътници, не и за извършване на тази дейност системно - по занятие. С оглед на тези доводи, съдът е счел за недоказано извършването на първото посочено в заповедта нарушение. По отношение на второто визирано в заповедта нарушение на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съдът е счел нарушението за доказано, а заповедта материалноправно законосъобразна. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че е осъществено описаното в заповедта нарушение, а именно че на 24.09.2021г. между 13:00 и 14:10ч. от бул. "Княгиня Луиза" в гр. София превозил до района на 14 -ти километър на главен път ПП I - 8 в землището на гр. Драгоман, с цел да набави имотна облага - получил сумата от 100лв. от трима граждани на Афганистан и по този начин им помогнал да пребивават в страната в нарушение на закона. Според съдът с тези си действия служителят е уронил престижа на службата. Изложил е съображения, че служителят е наказан за нарушение на морално - етични норми, а не за извършено престъплиние, с оглед на което е отхвърлил наведените доводи в тази връзка. Що се касае до определеното наказание, съдът е счел, че и за двете посочени в заповедта деяния е предвидено наказание "уволнение", поради което макар и недоказано първото деяние, предвид безспорна установеност на второто нарушение, правилно е наложено дисциплинарното наказание уволнение за неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Решението е правилно. Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по спора, подробно ги е обсъдил и е достигнал до обосновани правни изводи. Правилни и обосновани са изводите на съда, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 5 АПК. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, като отговаря на изискванията за форма и съдържание, както и че в заповедта подробно са описани фактическите обстоятелства, въз основа на които е наложено дисциплинарното наказание на служителя, обсъдени са доводите и възраженията на жалбоподателя и мотивирано е посочено защо не се кредитира защитната му теза. Дисциплинарното производство е образувано по предложение на директора на Столична дирекция "Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението" - МВР, в което се съдържат данни за извършването на тежко нарушение на служебната дисциплина. В същото се сочи, че съгласно докладна записка на началника на Шеста районна служба "ПБЗН" - на 24.09.2021г. младши инспектор Мирчев, управлявайки таксиметров автомобил е спрян от патрул на Гранична полиция, поради това, че превозва трима граждани на Афганистан и служителят е задържан за 24 часа, както и, че е образувано следствено дело 107/21г. на ОСл.О при ОП - София, пр. пр. 1077/21г. на РП - Сливница за престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. с ал.1 от НК. По направеното предложение, директорът на ГД" ПБЗН" - МВР със заповед 1983к -1580/14.10.2021 г., издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал.2 от ЗМВР е образувал дисциплинарно производство, определил е персоналния състав на дисциплинарно-разследващия орган (ДРО). Жалбоподателят е запознат със заповедта за образуване на производството. На 08.11.2021г. на жалбоподателя е връчена покана за запознаване със заповедта и даване на писмени обяснения, бележки и възражения, относно посочените в заповедта за образуване на дисциплинарното производство нарушения, като на 16.11.2021г. са депозирани и писмени обяснения от служителя. На 08.02.2022г. му е връчена покана за запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения от страна на ДРО, като на същата дата е депозирал обяснения, че е запознат със справката, изготвена от ДРО и съжалява за стореното, както и, че ще се старае да няма никакви провинения във връзка с изпълнение на служебните задължения. При тези фактически данни, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на правилата, гарантиращи правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице и е в съответствие с предвидената в чл.207, ал.1 - 12 дисциплинарна процедура при налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Спазена е императивната разпоредба на чл.206, ал.1 ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание, ДНО да приеме писмените обяснения на служителя. На 08.03.2022г. е връчена покана на Мирчев, с която му е предоставена възможност в срок от 24 часа да представи писмени обяснения или възражения, адресирани до директора на ГД"ПБЗН" - МВР в качеството му на дисциплинарно наказващ орган. В тази връзка наведените в касационната жалба бланкетни твърдения за допуснати нарушения на чл.206 и чл.207 от ЗМВР при издаване на оспорената заповед, не намират опора в доказателствата по делото и изводите на съда за липсата на допуснати нарушения на процедурата са правилни, поради което се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. В уволнителната заповедта е посочен извършителят, подробно са описани мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби и доказателствата, въз основа на които същото е установено, съответно правното основание и наказанието, което се налага. От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, включително и доказателствата, изискани и приобщени към дисциплинарната преписка от воденото досъдебно производство, съдът обосновано е приел за доказано, описаните в заповедта нарушение по т.2. Оспореният пред АССГ акт съдържа изброените в чл.210, ал.1 ЗМВР реквизити, включително описание на извършените от касатора деяния, описани подробно в т. 2 от заповедта, които безспорно сочат на извода, че на посочената дата 24.09.2021г. между 13:00 и 14:10ч. от бул. "Княгиня Луиза" в гр. София превозил до района на 14 -ти километър на главен път ПП I - 8 в землището на гр. Драгоман, с цел да набави имотна облага - получил сумата от 100лв. от трима граждани на Афганистан и по този начин им помогнал да пребивават в страната в нарушение на закона, с които действия Мирчев е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и конкретно т.20 от същия - "държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дават личен пример с поведението си". В съответствие с материалния закон е и заключението на първоинстанционният съд, че предпоставките на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретният случай от доказателствата по делото, протоколи за разпит на свидетели от 24.09.2021г. и 25.09.2021г. от следовател в ОСл.О при ОП - София, сведения, дадени в съдебно заседание на 27.09.2021г. по ч. н. д 481/2021г. на РС- Сливница от свидетелите - У. Ахмад, М. Ахмадзай и С. Шерзад, дадените писмени обяснения от жалбоподателя, както и от А. Мирчева - дъщеря, както и всички приобщени материали от досъдебно производство, безспорно се установява извършване на вмененото в заповедта дисциплинарно нарушение от служителя, а именно: на дата 24.09.2021г. между 13:00 и 14:10ч. от бул. "Княгиня Луиза" в гр. София превозил до района на 14 -ти километър на главен път ПП I - 8 в землището на гр. Драгоман, с цел да набави имотна облага - получил сумата от 100лв. от трима граждани на Афганистан и по този начин им помогнал да пребивават в страната в нарушение на закона, с които действия Мирчев е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и конкретно т.20 от същия - държавния служител насърчава хората да спазват закона, като дават личен пример с поведението си", дисциплинарни нарушения, съставомерни по чл.203, ал.1, т. 13 ЗМВР - "деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", обосноваващи налагането на - най тежкото дисциплинарно наказание. Поведението на лицето е станало известно както на други служители, така и на лица извън системата на МВР и обосновава действия, уронващи престижа на службата, както правилно е приел ДНО. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от касатора и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в МВР. Посочената в заповедта като нарушена разпоредба на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установява изискване държавният служител да насърчава хората да спазват закона, като дават личен пример с поведението си. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за налагане на ней - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са счели и съдът и ДНО. В тази връзка следва да се има предвид ТП 3/2007 г. на ВАС относно правилното квалифициране на дисциплинарното нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - като тежко с оглед несъвместимостта му с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. Съобразен е чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, съгласно който държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене на друг вид отговорност и правилно не са възприети възраженията, свързани с воденото досъдебно производство, като основания изключващи дисциплинарната отговорност. Съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. В този смисъл са допустими всички доказателствени средства и писмени доказателства, регламентирани в АПК, НПК, ГПК, ЗМВР и др. Несъстоятелни са и възраженията относно необходимостта от приключване на производствата по НПК, тъй като жалбоподателят не е привлечен към дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и предвид чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, а законодателят не е предвидил нормативни изисквания за приложението на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР само ако бъдат приключени всички други производства за реализиране на други видове отговорност - наказателна, административнонаказателна и т.н. Несъстоятелно е и оплакването в касационната жалба, че наказанието е наложено само въз основа на доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. Както беше посочено по - горе в решението, дисциплинарноразследващият орган е извършил собствено разследване по образуваното дисциплинарно такова, събрал е допълнително сведения от съпричастните лица, като мотивите на ДНО за наложеното наказание, не са обосновани само и единствено на приобщените материали от досъдебното производство, а в съвкупна преценка със събраните от ДРО доказателства и сведения. Настоящият съдебен състав счита, че съдът е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК при извършване на съдебна проверка да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Правилно са отхвърлени оплакванията на касатора за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради недоказаност на описаното в т. 2 от заповедта нарушение. С поведението си служителят е формирал негативен облик за МВР, като с неспазването на установения обществен ред и на служебната етика е уронил престижа на службата. Действията на касатора правилно са подведени към фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, т. к е налице тежко нарушение на етичните правила, което е рефлектирало негативно върху авторитета на МВР и води до намаляване или загуба на обществено доверие в институцията. По силата на законовата разпоредба на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за извършеното дисциплинарно нарушение, дисциплинарно наказващият орган е наложил дисциплинарно наказание уволнение, което съдът правилно е посочил, че съответства на тежестта на дисциплинарната простъпка и е в съответствие с целта на закона. В тази връзка са неоснователни наведените оплаквания в съдебно заседание от процесуалния представител на касатора, че с оглед недоказаност на първото посочено в заповедта нарушение, то би следвало да се определи по - леко наказание. Както изрично е посочил АССГ в решението си и за двете посочени в заповедта дисциплинарни нарушения е предвидено най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" , ето защо при доказаност на нарушенето по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР ( т.2 от заповедта), то единственото предвидено в чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР наказание за тежки нарушения на служебната дисциплина е "уволнение". Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременното искане на касационния ответник за присъждане на разноски, К. Мирчев следва да заплати на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" сумата 150лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,