Решение № 7756 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3239/2013 г.

Решение № 7756 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3239/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 46 от 2.01.2013 г. по адм. дело № 8375/2012 г. на административен съд - София град. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-160-6500/6573 от 6.07.2012 г. в частта му, в която е отказано финансово подпомагане на Гънчо Райчев Гънчев чрез удържане на сума в размер на 1773.16 лева по мярка 214 "АЕП" по код АП 46 и АП 49 и преписката е върната за ново произнасяне. Правят се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че в административния акт липсват мотиви и фактически и правни основания за издаването му. Удържана е сума, без да е отразена причината за това. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Гънчо Райчев Гънчев против уведомително писмо изх. № 02-16-6500/6573 от 6.07.2012 г. в частта му, в която е отказана сумата 1773.16 лева, поради неоткрито животно в стопанството при извършени проверки на място. Възразил е, че не е извършвана проверка на място и в регистрите на СИРЖО, поради което не е установено обстоятелството, че животното е бракувано. От приложената административна преписка е установено, че жалбоподателят е кандидатствал с общо заявление за подпомагане за 2011 г. за животни по мярка 214 "АЕП", направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" по АП 46 за 5554.48 лева и по АП49 за 9218.70 лева. При извършени проверки не е открито в стопанството животно с ушна марка BG30374300. С уведомителното писмо в оспорената му част, по първата мярка е отказано подпомагане за ненамереното животно в размер на 759.97 лева. Субсидията е редуцирана с още 47.94 лева. Крайната оторизирана сума е 13965.26 лева. При изплащането от нея е удържана сума в размер на 1773.16 лева и са изплатени 12192.10 лева. По преписката се намира протокол за брак № 0012 от 28.11.2011 г., издаден от Развъдна асоциация на българските породи говеда за направен годишен брак на липсващото животно. При тези данни по преписката, съдът е приел, че в жалбата се смесват понятията - намаляване на оторизираната сума със стойността на липсващото говедо и удържаната сума от 1773.16 лева, с която е намалена субсидията. Вместо да отдели спорното от безспорното и да конкретизира предмета на спора, тъй като в жалбата и в изявлението на пълномощника на жалбоподателя в съдебното заседание е допуснато пълно смешение между намалената и неизплатена сума, съдът направо е решил спора по същество. При това е счел, че актът не е мотивиран и не са изяснени обстоятелствата по него, което съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК. На следващо място е приел, че е налице и противоречие с материалния закон, тъй като описаното за липсващо животно, не е липсващо, а е бракувано. Без да съобрази обаче обстоятелствената част на жалбата, е приел, че в тази част, уведомителното писмо не е обжалвано. Отменил го е за удържаната сума от 1773.16 лева и е върнал преписката на административния орган за излагане на мотиви за така удържаната сума. Решението е неправилно, като неправилността му се дължи на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е допуснал да се развие производство по жалба, която е вътрешно противоречива. В нея се твърди, че с уведомителното писмо е отказано плащане на сума от 1773.16 лева, поради неоткрито животно с ушна марка BG30374300. В самата жалба в скоби е написано / виж встрани 1-карето отдолу и на стр. 2/. Пояснението фиксира мотивите за отказа да се определи подпомагане за описаното животно и акцента върху факта, че то не е включено в оторизацията /одобрението/ и за него не е извършено плащане. В следващия абзац от жалбата са изложени съображенията на жалбоподателя, защо според него за процесното животно се дължи финансово подпомагане. В петитума на жалбата обаче се претендира изплащане на сумата от 1773.16 лева. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, сумата, с която е намалена субсидията за бракуваното говедо е съвсем различна от сумата 1773.16 лева. В тази връзка административният орган е изложил мотиви в табличен вид, което води до неправилност на извода на съда за липса на мотиви и допуснати съществени нарушения на административните правила при издаване на административния акт. Безспорно е установено, че жалбоподателят е кандидатствал по АЕП, код АП46 с поискана сума в размер на 5554.48 лева и по АЕП код 49 с поискана сума в размер на 9218.70 лева. Изчисляването на сумата по код АП46 е нагледно показано в таблицата на стр. 3 от писмото. Данните в нея сочат, че е кандидатствано с 15 животни; установени са 14 животни и 1 е с нередовности. Има се предвид говедото, което не е намерено. За него е направено намаление от 759.97 лева - видно от петата колона на таблица № 1 на стр. 8 от писмото. Отделно от това е извършена редукция на поисканата сума по АП46 за неспазване изискванията за управление в размер на 47.94 лева. След приспадане от поисканата сума на намалението от 759.97 лева и редукцията от 47.94 лева е оторизирана сума в размер на 4746.56 лева. По втората мярка АП49 е оторизирана цялата поискана сума от 9218.70 лева - таблицата на стр. 5 и обобщената таблица № 1 на стр. 8 от уведомителното писмо. Сборът от двете оторизирани суми по АП 46 и АП49 дава общата оторизирана сума, отразена в последната колона на същата таблица в размер на 13965.26 лева. Именно към тази сума е относимо възражението на жалбоподателя, че не следва да се намалява финансовото подпомагане с ненамереното говедо, тъй като същото е било бракувано, което обстоятелство е установено с намиращия се по административната преписка акт за брак. И именно във връзка с това възражение, е изградена цялостната защитна позиция на ответната страна. В писмената защита, изготвена под формата на писмени бележки преди постановяване на решението, пълномощникът на фонда се е позовал на неизпълнение от страна на земеделския стопанин на задължението му по чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2009 г. В същото време обаче жалбоподателят пледира за присъждане на сума от 1773.16 лева. А нейният произход не е свързан с липсващото говедо с фиксираната ушна марка. Касае се за напълно различна сума, отразена в таблица № 2 на л. 8 от уведомителното писмо, която е удържана при извършване на плащането и се дължи на приспаднати суми от оторизираната субсидия от 13965.26 лева. Неяснотата на жалбоподателя по този въпрос се вижда не само от противоречието в жалбата, но и от изявлението на пълномощника му в съдебното заседание на 6.12.2012 г. На него той е заявил уточнението, че оспорва уведомителното писмо в частта му, в която е удържана сумата 1773.16 лева, която е за бракуваното говедо. В пледоарията по съществото на спора също е пледирал, че неправилно е отказана субсидия за животното, тъй като то е било надлежно бракувано. В същото време обаче удържането на 1773.16 лева се дължи на друго обстоятелство, несвързано с липсващото говедо. Съдът не е установил противоречието в жалбата и в позицията на пълномощника на жалбоподателя и вместо да я остави без движение до отстраняването му, се е произнесъл по същество. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е довело до неправилно решение и съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение