Решение № 173 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3588/2015 г.

Решение № 173 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3588/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП), гр. Плевен, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Моника Ненкова Венкова, срещу решение № 54 от 11.02.2015 г. по адм. дело № 808/2014 г. на Административен съд - гр. Плевен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Малолетното дете Светланна Чавдарова Георгиева страда от инсулинозависим захарен диабет, поради което с експертно решение № 3638 от 28.11.2012 г. Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при УМБАЛ "Д-р Георги Странски" гр. Плевен, му определя 75 % вид и степен на увреждане с чужда помощ за срок до 01.11.2015 г. С оглед на така определения от ТЕЛК процент на установените вид и степен на увреждане детето е човек с трайно уврежда по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба към Закона за интеграция на хората с увреждания.

Общоизвестно е, че инсулинозависимият захарен диабет или диабет тип 1, е хронично, най-вероятно автоимунно заболяване, което се характеризира с абсолютен инсулинов дефицит, т. е. при това заболяване човешкият организъм (по-точно панкреасът или задстомашната жлеза) произвежда твърде малко или никакъв инсулин - хормон, чиято основна функция е да регулира нивото на кръвната захар. Отсъствието на естествен инсулин налага заместването му по терапевтичен път. Лечението на захарния диабет, вкл. и на тип 1, освен лекарствена терапия изисква и съобразен хранителен режим, както и физическа активност.

1. На 14.07.2014 г. доц. д-р Ч. Петрова (доц. д-р Чайка Кирилова Петрова, доктор по научна специалност "Педиатрия" и специалист по детска ендокринология и болести на обмяната) от Детски ендокринологичен кабинет при ДКЦ 3 гр. Плевен, е издала медицинско направление без регистрационен номер от 14.07.2014 г., адресирано до хотел "Орфей" в к. к. "Пампорово", според което Светланна Чавдарова Георгиева, с диагноза захарен диабет тип 1, се изпраща за санаториално лечение. На 27.07.2014 г. д-р Анелия Балабанова от гр. Пловдив, специалист по детски болести и детска ендокринология (според регистъра на РК на БЛС-гр. Пловдив) е вписала в същото медицинско направление, в графа или страница с наименование "Резултати, заключения и препоръки на специалистите от приемното здравно заведение", следния текст:

"Проведено санаториално лечение за периода 20.07.2014 - 27.07.2014 г. за създаване на умения за самостоятелен живот чрез обучение от детски ендокринолог за правилен хранителен режим, корекция на инсулиновите дози и двигателна активност. Предоставена психологична подкрепа. Измерване на гликиран хемоглобин. Не е провеждана рехабилитация на друго правно основание през периода и през 2014 г."

1. Със заявление-декларация по чл. 32, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), подадено на 06.08.2014 г., Антоанета Емилова Георгиева от гр. Плевен, е поискала да бъде изплатена на детето й Светланна Чавдарова Георгиева интеграционна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) за балнеолечение и рехабилитационни услуги.

Като разходооправдателни документи по чл. 28, ал. 1, изр. 2-ро ППЗИХУ за извършени рехабилитационни услуги към заявлението-декларация са приложени:

а) фактура № 9000000214 от 26.07.2014 г., издадена от търговско дружество "ВАЯ ТУР" ЕООД, гр. Бургас, на детето Светланна Чавдарова Георгиева за сумата 252 лв., платена за услугата: "Проведена социална рехабилитация за периода от 20.07.2014 г. - 27.07.2014 г. с вкл. храна (обяд и вечеря), нощувка (със закуска) и рехабилитация в к. к. "Пампорово", хотел "Орфей"";

б) фактура № 9000000215 от 26.07.2014 г., издадена от същото търговско дружество на майката Антоанета Емилова Георгиева за сумата 301 лв., платена от нея като придружител на Светланна Чавдарова Георгиева за периода от 20.07.2014 г. - 27.07.2014 г. с вкл. храна (обяд и вечеря), нощувка (със закуска) в к. к. "Пампорово", хотел "Орфей"".

Приложено е и описаното в предходната т. 2 медицинско направление.

1. Според чл. 42, ал. 1 и 2 ЗИХУ хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, която е диференцирана и представлява парични средства, допълващи собствените доходи и предназначени за покриване на допълнителни разходи за транспортни услуги, информационни и телекомуникационни услуги, обучение, балнеолечение и рехабилитационни услуги, достъпна информация, наем на общинско жилище, диетично хранене и лекарствени продукти. А според ал. 13 на същия чл. 42 ЗИХУ определянето на размера, условията и реда за отпускане, прекратяване и възобновяване на добавката по ал. 1 се уреждат в правилника за прилагане на закона.

В раздел I "Месечна добавка за социална интеграция" на ППЗИХУ обаче са определени размерите и условията за отпускане на отделни добавки за всеки от допълнителните разходи, изброени в чл. 42, ал. 2 ЗИХУ. Средствата, отпускани от държавния бюджет за покриване на допълнителните разходи, направени от хората с увреждания за балнеолечение и рехабилитационни услуги, в чл. 28 ППЗИХУ са наименовани добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ за балнеолечение или рехабилитационни услуги. Още първото изречение на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ въвежда съществено условие за отпускане на такива средства. Разпоредбата гласи така: "Добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина"".

1. С писмо изх. 2808 от 06.08.2014 г., адресирано до директорите на всички Дирекции "Социално подпомагане" (регистрирано в ДСП гр. Плевен с вх. № 0404-0056 от 06.08.2014 г.) директорът на Регионална здравна инспекция - гр. Смолян е изброил поименно лечебните заведения, отговарящи на изискванията на Наредба № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", които функционират на територията на област Смолян. СПА хотел "Орфей" в к. к. "Пампорово" не е посочен като такова лечебно заведение.

1. Позовавайки се на това писмо, директорът на ДСП гр. Плевен е издал заповед № СП-03-2-С-615 от 26.08.2014 г., с която е отказал да отпусне на Антоанета Емилова Георгиева интеграционна добавка за рехабилитационни услуги на детето й Светланна Чавдарова Георгиева със следните мотиви: "Съгласно чл. 42г, ал. 2 ЗИХУ и във връзка с чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ добавката за извършено балнеолечение и рехабилитационни услуги се изплаща, ако са проведени в обекти, отговарящи на стандартите на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт физикална и рехабилитационна медицина. Съгласно писмо на Директора на РЗИ - Смолян с изходящ № 2808/06.08.2014 г. хотел "Орфей"-Пампорово не е лечебно заведение, отговарящо на стандартите на Наредба № 30 от 2004 г. на територията на област Смолян".

II. С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Плевен е отменил тази заповед, като е приел, че:

1. Според чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ децата с определени вид и степен на увреждане имат право на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист.

1. Съгласно чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Измененията в правилника са приети с Постановление на Министерски съвет № 169 от 26.06.2014 г., обн., ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 04.07.2014 г.

1. Според чл. 15, ал. 4 ЗИХУ социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. От събраните по делото доказателства се установява, че по време на престоя на детето в хотел "Орфей" на к. к. "Пампорово", в рамките на обявената програма на лагера за деца, болни от диабет, са осъществени дейности като срещи с лекари-специалисти по детска ендокринология, обучение за създаване на специален хранителен режим и корекция на инсулинови дози, измерване на гликиран хемоглобин, стимулиране на двигателната активност, психологическа подкрепа, които са насочени към подобряването на здравословното състояние на детето, поради което направените разходи са били за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Балнеосанаториалното лечение като част от лечебновъзстановителния процес включва комплекс от терапевтични процедури, извършвани от квалифицирани специалисти, съобразно диагнозата на увреждането. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 5 от ЗИХУ дефинира понятието "рехабилитация" като последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост. От тази гледна точка летуването на детето Светланна Чавдарова Георгиева в летния лагер, организиран от Националната асоциация на деца с диабет в СПА хотел "Орфей" следва да се квалифицира като проведено балнеолечение и рехабилитационни процедури по смисъла на закона.

1. Добавката за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ може да се предоставя както за медицинска рехабилитация, така и за социална рехабилитация, според смисъла на тези понятия, посочен в чл. 15, ал. 2 и 4 ЗИХУ, тъй като на първо място социалната рехабилитация е вид рехабилитационна дейност, а на следващо - социалната рехабилитация не е изрично изключена от дейностите, за които се предоставя интеграционна добавка.

1. въведеното ограничение с изменението и допълнението на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, според което обектите, в които се извършват санаториално лечение и рехабилитационни услуги, следва да отговарят на медицинските стандарти по Наредба № 30/2004 г., е относимо при провеждане на медицинска, но не и на социална рехабилитация.

III. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон (чл. 5 АПК, чл. 42, ал. 13 ЗИХУ и чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ) и поради необоснованост.

Според мнозинството от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради следните съображения:

Добавката за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ може да се предоставя както за медицинска рехабилитация, така и за социална рехабилитация, според смисъла на тези понятия, посочен, съответно в чл. 15, ал. 2 и 4 ЗИХУ, тъй като на първо място социалната рехабилитация представлява вид рехабилитационна дейност, а на следващо - социалната рехабилитация не е изключена нито изрично, нито по подразбиране от дейностите, за които се предоставя интеграционна добавка, а нещо повече - в чл. 15, ал. 1 ЗИХУ изрично е посочено, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация. Несъмнено е също така, че съдържанието на двата вида рехабилитация - медицинска и социална, не е идентично, различни са и методите на въздействие върху човешкия организъм в рамките на цялостния възстановителен процес, насочен към промяна на живота на лицето с увреждания към по-висока степен на независимост. Поради това, не може да бъде поставен знак на равенство между дейностите, които се включват в двете понятия и съответно - които могат да бъдат осъществени за постигане на целите на съответния вид рехабилитация.

Тълкуването на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, което е направено от административния орган в оспорената пред съда заповед и което се поддържа и в касационната жалба, поставя точно такъв знак за равенство между медицинската и социалната рехабилитация. С чл. единствен на Наредба № 30 от 19.07.2004 г., към която препраща изменената разпоредба на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ (изр. първо), е утвърден медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", а самият стандарт представлява приложение към този член. В Раздел I, т. 1 от стандарта е дадена обща характеристика на медицинската специалност "Физикална и рехабилитационна медицина", като е посочено, че тя представлява клинична медицинска специалност с преобладаваща терапевтична насоченост, която изучава биологичното въздействие на естествените и преформираните физикални фактори върху човешкия организъм и ги прилага за нуждите на профилактиката, диагностиката, терапията, медицинската рехабилитация, цялостното психо-соматично възстановяване и/или стабилизиране на пациента. В т. 6 от раздел VII "Медицинска/лечебна дейност" от стандарта е предвидено, че медицинската дейност в областта на медицинска специалност "Физикална и рехабилитационна медицина" може да бъде упражнявана само в лечебни заведения, разкрити и акредитирани по съответния законов ред, от правоспособен, професионално компетентен персонал и по реда на субординация съгласно раздел V; в т. 6.2 е предвидено, че самостоятелни обекти независимо от начина им на финансиране (балнео- и спацентрове, почивни станции или др.), презентиращи в дейността си използване на фактори с цел повлияване на здравето (лечение), причислени в медицинските дейности на физикалната и рехабилитационната медицина, следва да разкрият на територията си лечебно заведение за ФРМ по реда на ЗЛЗ или да имат сключен договор с редовно регистрирано такова, което да ги осъществява съгласно т. 6.

От съдържанието на т. 6 и т. 6.2. от медицинския стандарт се налага извода, че изискването за провеждане в лечебни заведения (разкрити и акредитирани по съответния ред) или в центрове, които имат разкрито лечебно заведение или договор с такова заведение се отнася само за медицинските дейности в областта на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", включително за дейностите, в които се включва използване на фактори с цел повлияване на здравето /лечение/ и които се причисляват в медицинските дейности по тази специалност. Дейностите, които се включват в социалната рехабилитация не представляват медицинска дейност по принцип и в частност - такава, която да попада в обхвата на медицинската специалност "Физикална и рехабилитационна медицина". Затова механичното пренасяне на изискването дейностите за социална рехабилитация да са извършени (предоставени) в лечебни заведения или в центрове, в които има разкрити лечебни заведения за физикална и рехабилитационна медицина или които имат сключени договори с такива заведения, не отговаря на същността на социалната рехабилитация и на нейното предназначение. Налага се извода, че условието, което е предвидено в чл. 28, ал. 1, изречение първо ППЗИХУ с изменението, което е в сила от 04.07.2014 г., се отнася само за медицинската рехабилитация. Макар това да не е посочено изрично в разпоредба, то следва от естеството на медицинската и социалната рехабилитация и различните способи за въздействие и подпомагане в цялостния възстановителен процес и повишаване независимостта на живота на човека с увреждания. Този извод се налага и от общото правило, че с подзаконов нормативен акт, който се издава по прилагането на закона, не може да се стеснява приложното поле на предоставено от закона право. В този смисъл, ако се възприеме тълкуването на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, което е направено от административния орган, се прави невъзможно или значително се ограничава възможността за ползване от правоимащите лица на добавката за социална интеграция, предвидена в чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ и по-конкретно за ползване на тази добавка за социална рехабилитация.

В този смисъл е и разрешението на идентичен спор за законосъобразност на заповед № СП-03-2-Д-680 от 14.10.2014 г. на директора на ДСП гр. Плевен, дадено с решение № 11454 от 02.11.2015 г. по адм. дело № 2421/2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.

По изложените съображения оспореното с касационната жалба решение на Административен съд - гр. Плевен е правилно и следва да бъде оставено в сила, а при този изход на касационния спор следва да бъде уважено искането на ответницата по касационната жалба да й бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 400 лв. (възнаграждение за един адвокат).

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,