Решение № 1032 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12313/2019 г.

Решение № 1032 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12313/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", [населено място], подадена чрез пълномощника юриск. И. Зарева против решение № 990 от 18.07.2019 г. по адм. д. № 487/2018 г. на Административен съд София - област, с което по жалбата на Д. Ватахов е отменено Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/1395/3.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 година на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като преписката е върната на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и е осъден ДФ "Земеделие" да заплати разноски по делото в размер на 2 679 лв. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост и се оспорват изводите на съда относно двойното деклариране на спорните блокове на земеделски стопанства/БЗС/. Твърди се в касационната жалба, че неправилно съдът е приел, че относимата редакция на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания/наричана за краткост "Наредба № 5"/, уреждаща процедурата е тази към ДВ, бр. 17/2017 г., доколкото процедурата по изясняване на двойно заявените площи е проведена през 2015 г. Приложима според касатора е редакцията на наредбата, обнародвана в ДВ, бр. 38 от 26.05.2015 г. Твърди се също така, че съда неправилно е приложил материалния закон. При безспорно установяване на застъпване на имоти и двойно заявени площи – единствено възможна правна последица е- отказване на субсидии за тези площи. Съда неправилно е ценил събраните в производството доказателства, включително и експертните заключения. Моли, Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът – Д. Ватахов, оспорва касационната жалба чрез пълномощник адв. Г. Костова, който в съдебно заседание и с писмен отговор излага доводи за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено и претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното решение. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 990 от 18.07.2019 г. по адм. д. № 487/2018 г. на Административен съд София - област, e отменено Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/1395/3.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 година на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което по схемата за единно плащане на площ/СЕПП/, схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда/ЗДП/, Мярка 13, 1/НР1 и Мярка 12 са оторизирани суми за плащане от 0 лева или е извършено оторизиране на суми, по-малки от заявените от страна на Ватахов и в частта, с която е наложено санкция за бъдещ период в общ размер на 3 467, 24 лева и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на съдебния акт. Със същото решение Д. фонд "Земеделие" [населено място] е осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на общо 2 679 лв. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че Д. Ватахов е подал заявление за подпомагане за кампания 2015 г., като е заявил за подпомагане СЕПП, Подмярка 13, 1/НР1- и плащания по Мярка 12-компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамкова директива по водите /Натура 2000/. С оспореното уведомително писмо по Мярка 12/Натура 2000 е оторизирана сума в размер на 0 лева, като е наложена санкция за бъдещ период, в размер общо на 3 467, 24 лева. Заявените за подпомагане за кампания 2015 са 10 БЗС с обща площ 83, 62 ха, находящи се в землището на [населено място], заети от постоянни пасища. Въз основа на автоматизирана проверка за допустимостта на подпомагане на заявените площи към този момент, при която е установено, че всички парцели с цялата си площ се намират в одобрения допустим слой на площите в добро земеделско състояние. Въз основа на административна проверка от ДФЗ-РА е установено наличие на площи, заявени от повече от един кандидат в четири БЗС, както следва: БЗС 3858-675-8; БЗС 3858-1397-5; БЗС 3858-608-2; БЗС 3858-186-1. За три от заявените парцели са установени застъпвания, въз основа на които са определени и недопустимите за подпомагане площи по заявлението. По отношение на отказания размер за финансово подпомагане и наложената санкция Ватахов е оспорил уведомителното писмо по съдебен ред. В производството съдът е допуснал, приел и обсъдил в мотивите си единична и тройна съдебно - технически експертизи. Въз основа на цялостен анализ на установената фактическа обстановка съдът е приел, че при постановяване на обжалвания акт са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е посочил, че от заключението на тройната СТЕ е видно, че за голяма част от заявените от жалбоподателя парцели са установени застъпвания, за които административния орган не е взел предвид представените от земеделския стопанин към договора за наем скици, издадени от [община] за земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, които общината е разделила на подимоти. Експертът е установил, че в договорите за наем всички земеделски стопани, участващи в застъпванията, изрично са посочени номерата на подмитите и техните площи, като същите са показани и на скици към договорите. Земеделските стопани, с които са установени застъпвания по заявлението на жалбоподателя не са приложили оригиналните скици към договорите с отразените върху тях подимоти, а издадени от АГКК на земеделските стопани скици са на целите кадастрални имоти. Решаващият извод на съда е, че фактически не е налице застъпване доколкото всеки земеделски стопанин стопанисва отделна част от съответния БЗС. Обосновано първоинстанционния съд сочи, че административния орган е следвало да извърши анализ на всички представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата /в приложимата редакция/ от кандидатите по отношение на процесните площи, за които е установено застъпване, включително и такива, установяващи конкретната идентификация/граници/ на всяко ползвано БЗС, като при установено описание на поземлените имоти в представените документи за ползване от всички засегнати ЗП /договори за наем и скици/ и обозначение в приложените скици на тези имоти като части от други имоти с по-голяма площ, които по–малки по площ имоти съответстват на заявените, и в догорите за наем са описани като "подимот", е следвало на осн. пряко приложимите разпоредби на чл. 59, т. 1 и чл. 74 от Регламент /Е0/ № 1306/2013 на Комисията от 17.12.2013 г. да извърши допълнителни проверки, включително и такива на място. Тъй като административният орган не е извършил нито едно от визираните по- горе действия, следва да се приеме, че касатора не е изяснил в пълна степен верността на констатираните несъответствия. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че уведомителното писмо е издадено в противоречие с материално-правните разпоредби на Регламента, които имат пряко действие. С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа следва да бъдат спазени административнопроизводствените правила за произнасяне по заявлението на земеделския стопанин в съответствие с дадените от административния съд указания. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответника претендира присъждане на разноски- възнаграждение за един адвокат, в размер на 1 719, 23 лева. Настоящият съдебен състав приема, че претендираното адвокатско възнаграждение не е съответстващо на действителната фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението за прекомерност следва да се уважи. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП, които дела безспорно са без определен материален интерес, е 500 лева, поради което претендирания троен размер от 1 719, 23 лева е прекомерно завишен и следва да бъде намален до 1 000 лева, която сума ДФЗ следва дабъде осъден да заплати на ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- Пето отделение