Решение № 148 от 6.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2678/2013 г.

Решение № 148 от 6.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2678/2013 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Д. Н. О. и К. Н. О. от [населено място] са подали молба вх. № 308 от 06.02.2013 г. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 535 от 26.01.2012 г. по в. гр. дело № 356/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 6149 от 07.12.2010 г. по гр. дело № 575/2002 г. на Разложкия районен съд в частта, с която е допусната делба на парцел * в кв. * по плана на [населено място], с площ * кв. м., ведно с построените върху него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки, както и на девет земеделски имота - пет ливади и четири ниви, всички в землището на [населено място]. Молителите представят и се позовават на препис от решение № 1-Б от 05.01.1999 г. на поземлената комисия [населено място] по преписка по заявление вх. № 606/04.10.1991 г., със заверка на ОСЗГ-Б. от 08.11.2012 г., че същото решение е влязло в сила на 30.11.1999 г. Твърдят, че документът е от съществено значение за делото, тъй като би довел до промяна на делбената маса, като се изключат от нея част от земеделските имоти. С определение № 138 от 30.04.2013 г. Върховният касационен съд, II г. о. е допуснал до разглеждане молбата, като подадена от заинтересувани страни по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК; молбата е вписана и отговаря на изискванията на чл. 306 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна М. Д. О., Г. Д. О. и Г. Н. О. са на становище, че не са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: За да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Основание за отмяна по този текст от процесуалния закон са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т. е. от тях зависи възникването, изменението, прекратяването или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. За да е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, необходимо е заинтересуваната страна да не е знаела за съществуването му или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, без незнанието и непредставянето му да се дължат на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Представеното с молбата за отмяна заверено копие от решение на поземлената комисия [населено място] № 1-Б от 05.11.1999 г. по преписка по заявление вх. № 606/04.10.1991 г., съдържащо удостоверяване от 08.11.2012 г., че същото решение е влязло в сила на 30.11.1999 г., не е от значение за изхода на делото, завършило с атакуваното решение. Документът най-напред е свързан единствено със земеделските земи, включени в завета на Д. Н. О. /общ наследодател на страните, починал на 26.06.2000 г./ от 1995 г., с който същият е завещал на сина си Н. О. земеделски имоти. Само два от тях - ливадата в м. "К." с площ * кв. м. и ливадата в м. "Ш." с площ * кв. м. са идентични с възстановените с решението на поземлената комисия имоти /т. т. 4 и 8/ и са допуснати до делба с решение № 6149 от 07.12.2010 г. по гр. дело № 575/2002 г. на Разложкия районен съд. Тъй като останалите имоти, по отношение на които е допусната съдебна /парцел * в кв. * с построената в него къща и седем броя земеделски земи/, не са включени в предмета на завета, в тази част молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение само на това основание. На следващо място, точната дата на влизане в сила на решение № 1-Б от 05.11.1999 г. на ПК-Б. би била от значение, само ако е налице валидно завещателно разпореждане /в случая завет/. Тогава би се поставил въпроса дали в патримониума на общия наследодател е възникнало право на собственост върху част от земеделските земи, за да може да ги завещае на един от наследниците или правото на собственост е възникнало направо в патримониума на законните му наследници. Без завет дяловете в съсобствеността на земите се определят по силата на универсалното правоприемство чрез наследяване по закон, при което е ирелевантно установяването на точната дата на влизане в сила на решението на поземлената комисия, респ. ОСЗГ, съответно установяването на факта дали земите най-напред са възстановени в патримониума на общия наследодател или в патримониума на съделителите - наследници по закон. Ако не е налице валидно завещателно разпореждане, както собствениците на земите, така и техните дялове са еднакви, независимо дали решението на поземлената комисия, респ. ОСЗГ е влязло в сила на 05.01.1999 г., на 30.11.1999 г. или през 2001 г. В случая, първоинстанционният съд е намерил за основателно възражението на ищеца за нищожност на завета поради това, че не отговаря на изискванията на чл. 25 ЗН, в т. ч., че не е написан и подписан собственоръчно от Д. Н. О.. В. съд на свой ред е приел, че заветът не е произвел действие и не се зачитат правните му последици поради това, че земите не са били в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му, както и че не е установено завещанието да е валидно като форма. Именно с оглед липсата на валиден завет съдилищата са приели, че наследяването на земеделските земи следва да бъде извършено по закон. Липсата на данни решението на ПК/ОСЗГ/ОСЗ-Б. да е влязло в сила преди смъртта на наследодателя, не е нито единствен, нито основен, а само един от аргументите за наследяване на земите по закон. Основен аргумент за решенията на съдилищата за това е, че молителите не са доказали във фазата по допускане на делбата автентичността на оспорения завет. Не би могла да се търси твърдяната от молителите връзка между удостоверението на ОСЗ-Б. изх. № 5-2238/26.07.2011 г., съгласно което службата не разполага с данни за точната дата на влизане в сила на решение № 1-Б от 05.01.1999 г. и отказа на молителите в заседанието на 25.10.2011 г. да бъде извършена допуснатата на 31.05.2011 г. от въззивния съд тричленна графологична експертиза. Въпросното удостоверение на органа на поземлената собственост е издадено близо два месеца след допускане на експертизата, а и ако не е установена точната дата на влизане в сила на решението на ПК/ОСЗГ/ОСЗ-Б., страната би следвало да докаже твърдението си, че заветът е автентичен, като се възползва от всички възможни и относими доказателствени средства. Такова средство безспорно е графологическата експертиза по отношение на оспорения като неавтентичен завет. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, с помощта на което страната да поправя собствените си грешки или пропуски при попълване на делото с факти и доказателства. На последно място, дари и да се допусне, че решението на ОСЗГ-Б. е било връчено по реда на ГПК преди смъртта на общия наследодател Д. Н. О., това обстоятелство не би довело до промяна в изводите на въззивния съд, че до издаване на скица към решението /а това е станало най-рано през 2001 г./, административното производство по възстановяване на собствеността не е приключило. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ /в редакцията към 05.01.1999 г. и към 30.11.1999 г./, издаването на заверена скица за имота е задължителен елемент от фактическия състав на процедурата по земеделската реституция. В обобщение, липсва основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение и молбата следва да бъде оставена без уважение. Ответникът по молбата М. Д. О. не е поискал присъждане на разноски, а ответникът Г. Д. О. не е представил доказателства, че е заплатил договореното адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие № 389480 от 01.06.2013 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.