Решение № 11241 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4427/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура (УС на АПИ), подадена чрез пълномощника адвокат В. Георгиев, против решение 430 от 26.01.2023 г., постановено по адм. дело 8043/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена издадена от него заповед ЧР-СП-624/11.08.2022 г. за прекратяване на служебното правоотношение на С. Станков на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява несъгласие с изводите на първонстанционния съд, че твърдяната липса на качества у служителя може да се квалифицира като неналичие на мотиви в акта. Счита, че в случая може да се приеме недоказаност на посочената липса на качества, но това ще доведе до постановяване на решение в обратна насока. Възразява, че АССГ не е следвало да кредитира показанията на свидетеля, защото той е заявил, че също е с прекратено служебно правоотношение и не е безпристрастен. Оспорва съществуването на постоянна съдебна практика, съгласно която само при наличието на трите кумулативни предпоставки заповедта по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е законосъобразна. Въз основа на направените оплаквания иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго, с което обжалваната заповед се остави в сила или алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски по представен списък. Ответникът по касация С. Станков, чрез пълномощника адвокат Н. Данчева-Иванова, в представения писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, оспорва същата и по изложени съображения пледира за отхвърлянето й. Иска присъждане на разноски, съгласно нарочен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. От фактическа страна АССГ е установил, че със заповед ЧР-СП-292 от 14.08.2019 г. на главния секретар на АПИ С. Станков е назначен на длъжност системен администратор II степен в отдел Управление на информационна система и инфраструктура - сектор Информационна сигурност и системна интеграция, Национално ТОЛ управление в АПИ. Със заповед ЧР-СП-624/11.08.2022 г. на председателя на УС на АПИ, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, вр. чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Станков на тази длъжност, считано от 11.08.20221 г. Като причини за прекратяването е посочено, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Обективната невъзможност е мотивирана с липса на качества, свързани с преките задължения за изпълнение функциите на системен администратор, изразяваща се в липса на инициативност, комуникативност, ефективност и резултатност при изпълнение на служебните му задължения. Посочено е, че с действията си/бездействията си служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи, относно ежедневната поддръжка, свързана с работоспособността на комуникационните и информационните системи, както и дейности обезпечаващи допълнително техническо оборудване, необходими за нормалното и безпрепятствено функциониране на Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, в съответствие с компетенциите на отдела. Неглижира съществените събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Националното ТОЛ управление и АПИ. За да отмени атакуваната пред него заповед АССГ е направил на първо място извод, че тя е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила - не са посочени фактически основания, с което се явява немотивирана. Съдът е изложил, че начинът по който е обоснована обективната невъзможност се приравнява на пълната липса на мотиви, в какво се състои тази невъзможност. Също и непосочването на конкретни действия или бездействия на служителя с които е възпрепятствано изпълнението на съответни задачи, представлява липсата на мотиви и нарушава правото на защита на лицето да обори фактическите основания в заповедта, доколкото такива въобще не са изложени. Установено е, че мотиви за издаване на заповедта не се съдържат и в друг акт към който тя препраща. Липсват предложения към преписката или докладни записки, в които макар и бегло да се сочи за конкретен случай на неизпълнение на служебни задължения. Като второ основание за отмяна съдът е приел нарушение на материалния закон. Позовал се е на показанията на свидетеля Р. Миленов, който е бил пряк началник на Станков и макар също да води дело срещу АПИ за уволнение, неговите показания са били кредитирани като непротиворечащи с представените по делото доказателства и основно поради пълната липса на доказателства които да ги оборят. Според свидетеля, Станков винаги е изпълнявал в срок, качествено и съвестно поставените му задачи и нямало оплаквания по отношение работа му. АССГ е установил, че показанията на свидетеля се потвърждават от представените по делото формуляри за дадена на Станков оценка изключително изпълнение на длъжността за 2020 г. и 2021 г. Първоинстанционният съд се е позовал и на константната практика на ВАС, съгласно която за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия, а именно: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението. Преценено е, че посочените от органа бланкетни фактически основания за издаване на заповедта, базиращи се на липса на ефективност, комуникативност и ефективност, не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът на АССГ, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като служебното правоотношение на служителя е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, без в нея да са изложени мотиви. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл органът по назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона (поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК). Приложима е разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДСл, съобразно която Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Правилото, въведено с изр. второ на цитираната разпоредба е императивно и изисква в случаите на прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие от органа по назначаване поради обективна невъзможност, същият да изложи в съответния административен акт фактическите обстоятелства, които в конкретния случай имат за последица невъзможност от обективен характер, служителят да не може да изпълнява служебните си задължения. Следователно законодателят е предвидил, че административният акт трябва да съдържа описание на нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност поради причини, непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля, за да осъществява фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Именно в това се изразяват визираните от АССГ три кумулативни предпоставки, чието наличие е нужно за да бъде законосъобразна заповедта на прекратяване на служебното правоотношение. Тези изводи трайно се застъпват в практиката на ВАС. (Вж. решение 1016/31.01.2023 г. по адм. д. 6556/2022 г., решение 12677 от 13.12.2021 г. по адм. д. 8148/2021 г., решение 450/11.01.2019 г. по адм. д. 2557/2018 г., решение 6920/21.05.2013 г. по адм. д. 14342/2012 г. и мн. др.) Видно от съдържанието на оспорената пред АССГ заповед ЧР-СП-624/11.08.2022 г., същата е лаконична и съдържа единствено правното основание; името и длъжността на служителя; бланкетно изброени липсващи у него качества и неконкретизирани действия/бездействия възпрепятстващи работата; както и дължимите обезщетения. В текста на заповедта не са включени каквито и да са конкретни фактически основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като изброяването на липсващи качества и неуточнени действия/бездействия в ущърб на службата, без посочването на конкретни факти от които се правят тези изводи, не може да изпълни изискването на чл. 108, ал. 1 ЗДСл за посочване на фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Това налага да бъде споделен извода на АССГ, че процесната заповед е немотивирана. Мотиви не могат да се извлекат и от административната преписка, но независимо от горното следва да се отбележи, че дори такива да се съдържаха в документ, част от тази преписка, предвид императивния характер и смисъла на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗДСл, те следва да са възпроизведени - посочени, т.е. да се съдържат в административния акт, каквото посочване в конкретния случай липсва. В този смисъл законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че неизпълнението от страна на органа по назначаване на императивното изискване на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗДСл, е абсолютно основание за отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, но поради неспазване на установената в специалния закон форма. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че непосочването на конкретни факти от които се извежда липсата на качества у служителя, се квалифицира като недоказаност, а не като липса на мотиви, заради императивността на правилото на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗДСл за тяхното описване в съдържанието на акта. Що се касае за кредитирането на показанията на разпитания от АССГ свидетел, същите нямат отношение към установената липса на мотиви в оспорената заповед. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, при което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора и липса на възражение за прекомерност, на С. Станков следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1000 лева, за заплатеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение