Решение № 735 от 24.1.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община (СО), чрез юрк. Е. Савов, против решение 7160/01.12.2021 г., постановено по адм. д. 1884/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Кони Аксиом ЕООД, [ЕИК], е отменен частично Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) 20-0201/10.12.2020 г., издаден от орган по приходите в отдел Общински приходи Лозенец към направление Финанси и здравеопазване при СО, потвърден с решение СФД21-РД2835/08.02.2021 г. на директора на Дирекция Общински проходи към направление Финанси и здравеопазване при СО, по отношение на определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2019- 31.12.2020 г. в размер над 2 489,62 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за незаконосъобразни изводите на съда за недължимост на ТБО в настоящия случай. Според него, задълженията за ТБО за периода 01.01.2019- 31.12.2020 г. са правилно определени с процесния АУЗД, тъй като заплащането на таксата не е свързано с използването на сградата, съответно с възможността за ползване и възмездния характер на услугата. Твърди че дори да бъде прието недължимост на първия от включените компоненти, то за останалите два компонента би следвало да е дължима такса. В касационната жалба са развити подробни аргументи. Формулирано е искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В проведеното съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител юрк. Савов. Ответната страна - Кони Аксиом ЕООД, чрез процесуалния представител адв. С. Павлов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в представен писмен отговор. Претендира присъждане адвокатско възнаграждение за настоящото производство съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София град е бил АУЗД 20-0201/10.12.2020 г., издаден от Е. Високалийска, на длъжност старши инспектор в отдел Общински приходи - Лозенец на дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при СО, в потвърдената част с решение СФД21-РД2835/08.02.2021 г., по отношение на установени задължения за ТБО за периода 01.01.2019- 31.12.2020 г. в размер на 11 408,38 лв. и лихви за просрочие в размер на 124,20 лв. От доказателствата по делото съдът е установил, че на 08.10.2020 г. от страна на Кони Аксиом ЕООД е подадена декларация по чл.14, ал. 1 ЗМДТ с вх. 7211004607/08.10.2020 г., в която е вписана новопостроена нежилищна сграда и следните имоти, находящи се в гр. София, [улица], партиден номер 7211Р58079: УПИ 111-1618, кв. 4, с площ 502 кв. м., паркоместа с площ от 411,54 кв. м., магазини с площ 289.10 кв. м.; офис с площ от 270 кв. м, офис с площ от 279,80 кв. м., офис с площ от 260 кв.м.; склад (други нежилищни обекти) с площ от 292,54 кв. м. За сградата са били представени Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 26.01.2017 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация 711/27.08.2020 г. на строеж пета категория на същия административен адрес. Процесното производство по издаване на АУЗД по отношение на задълженията за 2019 г. и 2020 г. е образувано с нареждане ДЛЦ20-ТД26-573/3/24.11.2020 г. на компетентния орган във връзка с подадено искане на 12.11.2020 г. от дружеството. В резултат от проверка на валидността на АУЗД в съдебното решение е прието, че актът е издаден от компетентни органи на общинската приходна администрация съгласно чл. 4 ЗМДТ, в писмена форма и при спазване на изискванията за мотивираност на направените фактически и правни констатации. След проследяване на извършените процесуални действия в хода на административното производство, решаващият съд е определил предмета на правния спор и приложимите правни норми, при което е достигнал до заключение за незаконосъобразност на процесния АУЗД. За да мотивира изводите си съдът е посочил, че в качеството си на собственик на декларираните недвижими имоти, жалбоподателят е задължен да заплаща ТБО съгласно чл. 64 ЗМДТ. В закона обаче липсва разпоредба, предвиждаща изрично началния момент, от който се дължи таксата, аналогична на правилото на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ. В чл. 21, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община е предвидено, че за новопостроени сгради или части от сгради се дължи такса от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало ползването им. Въз основа на направеното тълкуване съдът е достигнал до извод за недължимост на ТБО за обекти в процес на изграждане и които не представляват годни за ползване такива. Отчитайки обстоятелствата, че за въвеждане на процесния строеж, в който се намират имотите, е необходимо да има издадено удостоверение съгласно чл. 177, ал. 3 ЗУТ и липсата на данни по административната преписка за използване на сградата в по-ранен етап, е аргументирано крайното решението си за отмяна на АУЗД в частта на установени задължения за ТБО за 2019 г. в размер над 350 лв, представляващо ТБО единствено за земята, както и за 2020 г. в размер над 2 139,62 лв., изчислени за сградата за периода от 01.09.2020 г. до 21.12.2020 г. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му първоинстанционният съдт е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, обсъдил е релевантните за спора факти и в съответствие с доказателствата по делото е приложил правилно материалния закон. По делото не е налице спор по фактите. С декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 7211000512/27.12.2011 г., Кони Аксиом ЕООД декларира собственост на ¼ ид. ч. от УПИ VIII 16.18, кв. 4, м. НПЗ Хладилника Витоша, с площ от 502 кв. м. За сградата в имота е издаден Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 26.01.2017 г. В съответствие със задължението си да декларира новопостроената нежилищна сграда в имота с оглед на представеното Удостоверение за въвеждане в експлоатация 711/27.08.2020 г., от дружеството е подадена декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ с вх. 7211004607/08.10.2020 г., с която е вписана новопостроена нежилищна сграда и ¼ ид. ч. собственост върху цитираните вече имоти. Процесният имот попада в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци съгласно Заповед СОА18-РД09-1203/30.10.2018 г. на Кмета на Столична община за 2019 г., съответно Заповед СОА19-РД09-1496/31.10.2019 г. на Кмета на Столична община за 2020 г. Предоставянето на услугите по сметосъбиране за район Лозенец и размерът на определените задължения за ТБО за 2019 г. и 2020 г. са потвърдени и посредством заключение на ССЕ, прието без оспорване от страните. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че ТБО за имота принципно се дължи и е концентрирал спора по делото относно началния момент или по-конкретно, приложима ли е разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Глава втора Местни данъци, Раздел I Данъци върху недвижимите имоти и при установяване на задължения за ТБО. Безспорно задълженията за ТБО в настоящия случай са установени с АУЗД чрез приложение на посочената разпоредба по аналогия, без в нормите от Глава трета Местни данъци, Раздел I Такса за битови отпадъци да се съдържа изрично правило в тази насока. Следва да се отбележи, че аргументите в решение СФД21-РД2835/08.02.2021 г. на директора на Дирекция Общински приходи по съществото на спора са видимо икономични. В единствения абзац на стр. 2 от решението на горестоящия административен орган в тази насока е посочено, че имотите са обложени за 2019 г. и 2020 г., тъй като на основание чл. 15, ал. 5 ЗМДТ ...е изтъкъл едногодишния срок от издаването на констативен акт за установяване на годността за приемане на сградата от 26.01.2017 г.. В касационната жалба позицията на административния орган е изцяло променена и в нея въобще не са изложени доводи по приложението на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ в случая. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината. Според чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени. Завършването на сграда или на част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на ЗУТ - чл. 15, ал. 3. Въз основа на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно - в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. Законосъобразно е приетото от съда, че в ЗМДТ не е предвидено от кой момент се заплаща ТБО. Липсата на изрично препращане към нормата на чл. 15 ЗМДТ обосновава незаконосъобразност и на определените с акта задължения за ТБО за процесния имот на основание чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 11 ЗМДТ за периодите през 2019 г. и до м. септември 2020 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правните доводи на решаващия съд се споделят от настоящия касационен състав като издържани от фактическа и правна страна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалите мотиви, довели до частична отмяна на АУЗД. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, Столична община следва да бъде осъдена да заплати на Кони Аксиом ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,