Решение № 3088 от 23.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Боева, от [населено място], община Стара Загора, срещу решение 387 от 18.10.2022 г. по адм. дело 346/2022 г. на Административен съд Стара Загора. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Стара Загора, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от настоящата касационна жалбоподателка срещу заповед 10-00-784/27.04.2022 г. на кмета на община Стара Загора, с която предвид установените с констативен акт 34/24.09.2021 г. нарушения на разпоредбата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ е забранено ползването на строеж: Фамилна ферма , находящ се в УПИ I-78, кв. 21 по плана на [населено място], собственост на оспорващата. Определен е 30-дневен срок за преустановяване на работата на обекта, като е наредено и да се приведе от фамилна ферма с цел производство и търговия във вид на лично стопанство. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган кмета на община Стара Загора, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на процедурата чл. 178, ал. 6 ЗУТ - съставен констативен акт при установено нарушение по смисъла на чл. 178, ал. 4 ЗУТ и издадена мотивирана заповед. Административният орган безспорно е установил, че две постройки за допълващо застрояване в имота се ползват с производствено предназначение за отглеждане на свине без предварително да са въведени в експлоатация по различното предназначение. Оспореното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът е изложил обосновани мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. По реда на ал. 6 от разпоредбата, въз основа на съставен констативен акт, установяващ нарушение от този тип на строежи от четвърта и пета категория, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице забранява с мотивирана заповед ползването на строежите. Неоснователни са възраженията на касатора, че съгласно чл. 178, ал. 2, във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, ал. 1 и чл. 46 , ал. 1 ЗУТ, за селскостопански постройки със селскостопанско предназначение и строежи от допълващо застрояване със селскостопанско предназначение не се изискват строителни книжа и не подлежат на въвеждане в експлоатация. По същината си, изложените доводи представляват оспорване на определената от административния орган, а след това и от съда, пета категория на строежа, както и възражение за отсъстване в акта на констатации за работните места и капацитета на обекта. За изградените в имота сгради не са налице строителни книжа, а единствено е издадено удостоверение 19-32-580/24.08.2021 г. за търпимост на построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, едноетажна масивна жилищна сграда, полумасивна стопанска постройка и масивна стопанска постройка. За отглеждане на животните съгласно съставения констативен акт се ползват двете сгради за допълващо застрояване в имота с приблизителна площ от 110 кв. м. Ползването им за отглеждане на животни с цел добив на суровини и храни, които да се предлагат на пазара по смисъла на чл. 13, ал. 5 от Закона за животновъдството, категорично се доказва в административното производство. В тази насока е представена справка за отглежданите в имота животни от Министерството на земеделието, храните и горите на Република България чрез интегрираната информационна система на БАБХ, както и заявление от оспорващата за регистрация на животновъдния обект по реда на чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, налагащ регистрация на животновъдните обекти с изключение на тези за лични стопанства и удостоверение за регистрация на животновъден обект 101/19739 от 31.07.2018 г. По отношение оплакванията за определянето на категорията на строежа, същите не се приемат от настоящата инстанция, тъй като доказването на използването на сградата с производствено предназначение определя същата като такава на основно застрояване по смисъла на чл. 37, ал. 2 ЗУТ. Следователно, доколкото в шеста категория попадат единствено временните строежи и обектите по чл. 147, ал. 1 ЗУТ (в частност се визират сградите на допълващо застрояване по т. 1 от разпоредбата), а за процесните се установява, че по предназначение представляват сгради с производствено предназначение, същите правилно са определени като пета категория. Предвид изложеното, с промяната на предназначението на сградите за допълващо застрояване в такива за производствена дейност, същите не могат да се ползват и от облекчения законов режим по цитираните от касатора разпоредби, освобождаващи оспорващата от необходимостта за сдобиване с удостоверение за въвеждането им в експлоатация. Настоящият състав не приема оплакванията за недоказаност на констатациите на административния орган за промяна в предназначението на стопанските сгради от такива за допълващо застрояване в такива за производствена дейност. Към административната преписка е представен констативен акт, обективиращ резултатите от проверка на обекта. Констативният акт представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила и неговата истинност не е оспорена пред съда по реда на чл. 193 ГПК. Освен това, самата жалбоподателка със заявлението до директора на областната дирекция по безопасността на храните е регистрирала на основание чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност процесния обект като ферма. При доказана промяната на предназначението на процесните сгради, за правния казус е ирелевантен конкретния брой на отглежданите животни в имота, доколкото и административният орган е използвал заявените от самата оспорваща стойности. Не подлежат на обсъждане възраженията за прилагане от съда на несъществуващи законови разпоредби, визиращи цитирането в решението на съдържанието чл. 13, ал. 1 от Закона за животновъдството, посочено като чл. 13, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Разместването на наименованията на нормативните актове в мотивите на съда представлява несъществена грешка, която не опорочава постановеното от него решение. Разпоредбата на чл. 178, ал. 6 ЗУТ е приложима при установяване на променено предназначение на даден обект и неговото ползване по този начин. По делото недвусмислено е доказано, че процесните обекти не се ползват по предназначението им на сгради със стопанско предназначение, а като такива за производствена дейност. Разпоредбата на чл. 178, ал. 6 във връзка с чл. 178, ал. 4 ЗУТ изисква органът да забрани ползването на такива обекти. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано и материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,