Решение № 11247 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4887/2015 г.

Решение № 11247 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4887/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "МИП-ТС" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от управителя Георги Иванов Цанков, чрез адв. Айдарова, срещу решение № 539 от 12 март 2015 г., по адм. дело № 842/2014 г., по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение изх. № 32-4320 от 11 февруари 2014 г. на началника на Митнически пункт "Варна Запад" към ЕАД № 12BG002002Н0027441 от 10 април 2012 г., с което за дружеството са определение задължения за мито в размер на 7 222, 24 лв. (седем хиляди двеста двадесет и два лева и двадесет и четири стотинки), антидъмпингово мито 64 896, 96 лв. (шестдесет и четири хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки). Със съдебния акт търговецът е осъден да заплати на Митница Варна - Митнически пункт "Варна Запад", разноски по делото в размер на 3 601, 78 лв. (три хиляди шестотин и един лева и седемдесет и осем стотинки), представляващи направените от административния орган, разноски по делото. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и предл. 2 от АПК. Моли съда за отмяната му. Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - началникът на митнически пункт "Варна Запад", не изразява становище по основателността на касационната жалба в съдебното заседание. В писмено становище, депозирано от юрисконсулт Роева счита, че не са налице твърдените от касатора пороци на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Варна се е развило по жалба на "МИП ТС" ООД, гр. София, срещу решение изх. № 32-4320 от 11 февруари 2014 г. на началника на митнически пункт "Варна запад" към ЕАД № 12BG002002H0027441 от 10 април 2012 г., с което са определени допълнителни вземания за мито, антидъмпингово мито и данък върху добавената стойност в общ размер на 107 178, 00 лв. (сто и седем хиляди и сто седемдесет и осемстотин лева). Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие на материалния закон. Позовал се е на Регламент (ЕС) № 791/2011 г. на Съвета от 03 август 2011 г. и е установил, че върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите повече от 1,8 мм, както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 гр/кв. м., класирани в кодове по КН ех 7019 40 00, ех 7019 51 00, ех 7019 59 00, ех 7019 90 91 и ех 7019 90 99 (кодове по ТАРИК 7019 40 00 11, 7019 40 00 21, 7019 40 00 50, 7019 59 00 10, 7019 90 91 10 и 7019 90 99 50), с действителен произход от Китайска народна република, подлежат на довнасяне с допълнителни вносни задължения за конвенционално мито 7% - 7 222, 24 лв. (седем хиляди двеста двадесет и два лева и двадесет и четири стотинки), антидъмпингово мито 62, 9 % - 64 896, 96 лв. (шестдесет и четири хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки) и данък върху добавената стойност в размер на 35 058, 80 лв. (тридесет и пет хиляди петдесет и осем лева и осемдесет стотинки). За да отхвърли като неоснователна жалбата на търговското дружество срещу решение изх. № 32-4320 от 11 февруари 2014 г. на началника на митнически пункт "Варна запад", административният съд е приел, че правилно митническият орган е приел, че стоката по процесния внос неправилно е декларирана с произход Тайланд. Въз основа на доклада на ОЛАФ/OLAF е установил, че мрежести тъкани от стъклени влакна са с произход Китай, поради което за същите се дължат установените допълнителни държавни вземания. Решението е неправилно. Не се спори между страните, че на 10 април 2012 г. в митнически пункт "Варна запад" е бил подаден ЕАД за режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление" на стока, описана като "стъклофибърна мрежа 5х5 мм, 145 гр./кв. м., с нето тегло 32 660, 00 кг., общо 254 пакета", вложена в контейнери с № № SEAU8667879 и MSKU9112938 с получател "МИП ТС" ООД, гр. София. Представен е сертификат за произход, формуляр "А", издаден в Тайланд с референтен № IA2012-0043217, че стоката е с произход Тайланд, от митнически склад на пристанище Лаим Чабанг. За износител е посочен "Резоник Тайланд" ООД, а за получател на "МИП ТС" ООД. Впоследствие след вдигане на стоката с разрешение на българските митически власти на 12 декември 2013 г. в митница Варна е получен по електронен път доклад от ОЛАФ/OLAF /Европейска служа за борба с измамите/ за проведена мисия № OF/2012/0507/В1 от 21 ноември 2013 г. по тяхно разследване с цел събиране на доказателства за китайския произход на мрежести тъкани от стъклени влакна от търговски оператори (собственици на складове) с оглед всяка една отделна пратка до ЕС, ведно с приложения, съдържащи протоколи и копия на документи, предоставени от тайландските власти. С него се уведомява ЦМУ на Агенция "Митници" за приключило разследване за измама, чиято цел е избягване заплащането на антидъмпингови мита за стъклофибърна мрежа с произход Китай, чрез транспортиране, разтоварване и претоварване на стоката през Тайланд, като целта е да не бъде деклариран произход на стоката Китай, при вноса й в Европейския съюз, а Тайланд. Представен е посоченият в доклада на ОЛАФ анекс № 8А, съдържащ данни за извършения внос в РБългария. В графа номер на митническата декларация за внос в Тайланд е посочен № А0250550201970 с произход на вноса в Тайланд от Китай. Същата декларация за внос е представена в оригинал по делото, както и в превод от китайски и английски език на български. В нея се съдържат данни, че на 26 февруари 2012 г. е натоварена стъклофибърна мрежа от вносителя "Бриксстар" (Тайланд) ООД, като страна за заминаване и страна на произход е посочен Китай, а за място на получаване на товара е посочено за митническо управление пристанище Лем Чабанг, Тайланд. В подкрепа на извършения внос е представена и товарителница № GOSUNGB443781 от 17 февруари 2012 г., издадена в Нингбо, Китай. От съдържанието й се установява, че стоката е натоварена на пристанището в Китай и ще бъде разтоварвана в свободна митническа зона Лем Чабанг, Тайланд. Посочили са, че след като пратките с мрежести тъкани от стъклена вата са с произход КНР, а са изнасяни от Тайланд, подлежат на облагане с конвенционално и антидъмпингово мито при извършения им внос в ЕС. В резултат на по-горе описаното митническият орган е извършил оспорените корекции, дължими за довнасяне от търговеца, извършил процесния внос. Оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението от АС - Варна досежно доклада на ОЛАФ като доказателство е неоснователно. В националното ни законодателство единствено в НПК чл. 127 е уредено, че докладите на OLAF представляват писмени доказателствени средства, но разглеждания казус е от обхвата на АПК, а за неуредените въпроси чл. 144 от същия препраща към ГПК. Следователно е налице пропуск от страна на законодателя по отношение на тези писмени доказателства и за това следва да се вземе предвид прякото приложение на правните норми на Европейската общност. В случая това е Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и в чл. 9 "Доклад при разследване и действия след разследването" от същия е регламентирано, че докладите от разследване представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябвало a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. В този смисъл е и решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 6 февруари 2007 г. по дело T-23/03 (CAS SpA срещу Комисията на Европейските общности). За това и следва да се приеме, че докладът е доказателство от групата на официални писмени документи, освен въз основа на прякото приложение на цитирания регламент, така и на осн. чл. 179 от ГПК и има обвързваща материална доказателствена сила и е допустимо писмено доказателство в развилото се съдебно-административно производство. Същият е изготвен от длъжностни лица в резултат на извършено от тях разследване, възложено в правомощията на комисията и се ползва с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа и доказателствената му сила следва да се преценява съобразно всички доказателства по делото. За това и изложеното оплакване в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 209, т. 1, предл. второ от АПК, е неоснователно. В тази връзка правилно първоинстанционният съд се е позовал на цитирания доклад на ОЛАФ/OLAF и го е приел и обсъдил по делото като относимо доказателство относно констатациите за вноса на стоките от Тайланд, където стоките са само пренатоварени, а вносът е извършен от Китайска народна република. Общата уредба за защита и конкретно мерките, които могат да бъдат предприети срещу дъмпингов внос на стоки от трети държави на митническата територия на ЕС се съдържа в Регламент (ЕС) № 1225/09. Според чл. 1, § 2 от същия един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Европейската общност е по-ниска от сравнимата с нея цена на сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа. При установяване на дъмпинг, с процесния регламент се налага антидъмпингово мито върху вноса на стоки, предмет на дъмпинга, като основните понятия и процедурата за налагане на антидъмпинговото мито се съдържат в посочения регламент, наричан и базов. Регламент (ЕС) № 791/11 от 03 август 2011 г. налага за срок от пет години антидъмпингови мита върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република. Същият е приложим при условие, че внесената стока не само трябва да е с произход КНР, но и да е била експортирана директно в ЕС, без да е внасяна в друга страна. Първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Приел, че процесният внос попада в приложното поле на Регламент (ЕС) № 791/11 като сочи, че за внесената стока са определящи критериите, изрично посочени в регламента, без значение дали тя е била експортирана от тази страна директно за ЕС или е била внасяна и изнасяна в друга страна, каквато в случая е Тайланд, и по-точно пристанище Лем Чабанг. Следователно се установява, че Регламент № 791/11 не обхваща стоки с произход Китайска народна република, които са претоварени, както е в настоящия случай, в Тайланд. За стоките, изнасяни от Тайланд се прилага специален Регламент (ЕС) № 437/2012 на Комисията от 23 май 2012 г., в сила от 24 юни 2012 г. за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕС) № 791/2011. на Съвета върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република. Впоследствие е приет Регламент за изпълнение (ЕС) № 21/2013 на Съвета от 10 януари 2013 г., за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011. на Съвета върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, към вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Тайван и Тайланд, независимо дали са декларирани с произход Тайван и Тайланд, или не. Ето защо, след като в разглеждания случай безспорно се установява, че за изпратените от Тайланд стоки, с произход КНР, се прилага приет Регламент за изпълнение (ЕС) № 21/2013 на Съвета. Неговото действие е по отношение на стоки, внесени след 10 януари 2013 г., а вносът, предмет на настоящото производство е 10 април 2012 г., към която дата е подаден ЕАД № 12BG002002H0027441 към българските митнически власти. Следователно към момента на процесния внос не е бил приложим Регламент за изпълнение (ЕС) № 21/2013 на Съвета, който се отнася за стоки с произход от КНР, изпращани от Тайланд към ЕС. Към момента на осъществения внос е действал Регламент (ЕС) № 437/2012 на Комисията, касаещ стоките изнасяни от Тайланд. Както по-горе бе посочено, същият е в сила от 24 юни 2012 г., а вносът на мрежести тъкани от стъклени влакна е осъществен на 10 април 2012 г., т. е. преди датата на започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕС) № 791/2011. на Съвета върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република. След като процесният внос е извършен преди посочената дата, то посочените регламенти не намират приложение. С оглед на изложеното до тук, настоящият съдебен състав установи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материално правната норма, в случая законодателен акт на Европейския съюз, при постановяване на атакувания съдебен акт, поради което на осн. чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акта на митническите органи следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отмяна на решението на началника на МП "Варна Запад". При този изход на спора и своевременно поисканите от касатора разноски за две съдебни инстанции, следва да му се присъдят в размер на 4 655, 00 лв. (четири хиляди шестотин петдесет и пет лева), представляващи държавни такси и адвокатско възнаграждение, реално внесени на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и с оглед представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,