Решение № 11596 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2560/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Рувел 05 ООД срещу Решение 7489/07.12.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело 3700/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед РВТ18-РД09-125/19.10.2018 г. на кмета на район Витоша Столична община за учредяване в полза на Трейдфарма ЕООД на право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура уличен канал Ф 300 и Ф 500 (с индивидуализираното в заповедта трасе) в частта относно преминаването му през поземлени имоти с идентификатори 68134.1935.2209 и 68134.1935.2210, кв. 11, м. Гърдова глава, район Витоша по плана на гр. София.

Ответниците - кметът на район Витоша Столична община и Трейдфарма ЕООД, са на позиция за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Съдебният акт е постановен след отмяната с Решение 3661/18.04.2022 г. на Върховния административен съд по адм. дело 8078/2021 г. на предходно решение на АС София-град по адм. дело 1506/2019 г., с което оспорването на административния акт е било отхвърлено, и връщането на делото за ново разглеждане с указание да се назначи тройна съдебно-техническа експертиза за изясняване на основния спорен въпрос - представлява ли предметът на заповедта отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура или е обща мрежа и съоръжение.

2. При новото разглеждане на делото съдът, противно на тезата на касатора, е изпълнил указанието на касационната инстанция.

а. Приета е тройна СТЕ, а особеното мнение на едно от вещите лица нито поражда априори необходимост от допускането на повторна експертиза, нито само по себе си опорочава правораздавателната дейност при новото разглеждане на делото. Дали поставеният на вещите лица въпрос е изяснен е свързан с оценката на заключението. След като то е обосновано и не възниква съмнение в правилността му чл. 201 ГПК вр. чл. 144 АПК, отказът на съда да назначи нов състав от експерти не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, независимо от факта, че СТЕ е била оспорена от касатора.

б. Тройната СТЕ в производството по чл. 226 АПК е ценена коректно в съответствие с правилото по чл. 202 ГПК, а разногласието между вещите лица е преодоляно от съда по аргумент за противното от чл. 203 ГПК, което пък изключва нуждата от назначаване на други вещи лица. Кредитирането на становището на мнозинството от експерти, че каналът е отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, се основава на фактическите констатации относно функциите на съоръжението, неговото местоположение и връзка с уличната мрежа. В корелация с тях са правните изводи на първостепенния съд, обосноваващи квалификацията на съоръжението, респ. отграничаването му от категорията общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура с дефиницията по § 5, т. 32 ДР ЗУТ.

3. Главният въпрос, предпоставящ резултата от спора (в частност приложим ли е редът по чл. 193 ЗУТ), е разрешен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

а. По принцип общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се проектират и изграждат в общински и държавни поземлени имоти, а при невъзможност в частни имоти при признато на държавата и общините привилегировано право на изкупуването им или при отчуждаване чл. 67, ал 1 ЗУТ. Изграждането, поддържането и ремонтирането на проводите и съоръженията се извършва от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества чл. 64, ал. 3 от закона. Логиката зад подобно решение е подразбираща се съоръженията се проектират и изграждат в обществен интерес и именно затова са общи; те осигуряват инфраструктурата, необходима за присъединяване на отделните потребители, титуляри на права върху частни имоти.

б. В случая съоръжението, предмет на сервитута, ще служи за отводняване на два урегулирани поземлени имота. Уличният канал ще се заусти в съществуващата улична канализационна шахта РШ1, намираща се на кръстовището между ул. Еровете и ул. Прохлада. Трасето преминава през неурегулирани, частни (неотчуждени все още) поземлени имоти с неприложена улична регулация и на практика каналът ще изпълнява функциите на дворна канализация, която е отклонение от общите мрежи и съоръжения; експлоатационното обслужване ще е за сметка на собствениците на имотите, тъй като приемането му от ВиК оператора изисква да е приложена уличната регулация и да са изградени улиците по проект с трайни настилки вж. тройната СТЕ.

При тези установявания особеното мнение към експертизата не е съдържателно мотивирано, което е основание да бъде дискредитирано. То се изчерпва с бланкетното заключение за принадлежността на канала към общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура поради обстоятелството, че преминава по улици и въпреки направената констатация за неприложена в пълен обем улична регулация към момента.

в. Следователно по своите цел, функции и предназначение каналът представлява отклонение, а не обща мрежа. Прокарването му обслужва частни имоти и съответно интереси, чието удовлетворяване се постига чрез осигуряването на връзка с общата канализационна мрежа. Аргумент в разглежданата насока може да се изведе и от чл. 87, ал. 3 вр. ал. 2 ЗУТ, на който правилно се е позовал и съдът допустимо е канализацията на сгради в УПИ да се включва в уличната канализация, преминавайки през съседни имоти; участъкът до уличната канализация се счита за дворна мрежа (сградно отклонение). Т.е. в посочената хипотеза самият закон дефинира вида на съоръжението, дори и то да притежава признаци, които биха го включили в обхвата на общите мрежи.

4. Неоснователно касаторът се позовава на Наредба 8 от 28 юли 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места и Наредба РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи.

Двата подзаконови нормативни акта са приложими към техническите изисквания при проектирането, изграждането и реконструкцията на технически проводи и съоръжения на инженерните системи, респ. на канализационните системи. Предметът им на регулиране има отношение към следващите етапи от инвестиционния процес по одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж, както и изграждането на съоръжението. Подлежащи на изследване по делото са условията за учредяване на правото с административен акт, а не за неговата реализация с прокарване на отклонението. Техническите характеристики на канализационната тръба са извън обсега на настоящата съдебна проверка, която се концентрира до вида на съоръжението, а не до техническото решение, според което ще бъде проектирано и изградено.

5. Неотносим към законосъобразността на заповедта и правилността на потвърждаващото я съдебно решение е и въпроса дали каналът временно ще изпълнява функцията на дворна канализация, а впоследствие ще стане част от общата мрежа с прилагането на уличната регулация.

Преценката за характера на канала се прави към меродавния момент на издаване на заповедта чл. 142, ал. 1 АПК. Проблемът с евентуалното приложение на уличната регулация и каква трансформация ще претърпи статуса на съоръжението в бъдеще не засяга елементите от фактическия състав на правото понастоящем. Необходимостта от прилагане на реда по чл. 193 ЗУТ е резултат тъкмо от неосъществяването на регулацията с учредяването на правото се преодоляват, дори и за определен период от време, неблагоприятните последици от това фактическо положение. Последващото развитие на правоотношението по повод на прокарването на канала не е между правнорелевантните факти, чиято преценка обуславя разрешението на спора.

6. Съществуването на конкретните материалноправни предпоставки по чл. 193, ал. 3 и 5 ЗУТ на правото на прокарване на отклонение е детайлно аргументирано от първостепенния съд. Изводите на съда по същество не са оспорени с касационната жалба. Мотивите към решението в тази им част се споделят напълно от касационната инстанция, препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, а повторното им обсъждане е ненужно.

7. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Предвид изхода на спора, в полза на администрацията ще бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а на Трейдфарма ЕООД адвокатско възнаграждение в доказания му размер от 1600 лв. Разноските са заявени от ответниците по касация своевременно и подлежат на възстановяване на основание съответно чл. 143, ал. 3 и 4 АПК.

Обратно на възражението на касатора, при установения от чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 1250 лв. и съобразяване с действителната сложност на делото, хонорарът от 1600 лв., платен от дружеството, не е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение