Решение № 10477 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2427/2024 г.
ВАСПето отделение07.10.2024 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 169/13.12.2023 г. по адм.дело 163/2023 г. на Административен съд - Шумен.
ОСЪЖДА М. Р. К., с адрес в гр. Шумен, [улица], [адрес], да заплати 100 /сто/ лева разноски по делото на Държавен фонд Земеделие .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Р. К., с адрес в гр. Шумен, чрез процесуален представител срещу решение 169/13.12.2023 г. по адм.дело 163/2023 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за период 2014 - 2020 г., кампания 2020 г., с изх. 01 - 6500/554#7 от 12.05.2023 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмени бележки чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществено съдопроизводствено нарушение и необосновано, иска отмяната му и решаване на спора по същество, присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноски съгласно приложения списък за разноските, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. АС, за да постанови обжалваното решение, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и с конкретно посочени фактически и правни основания в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, цитирано в него. АС е посочил, че при издаването на акта не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, като подробно е анализирал процедурата по издаването му . АС е приел, че актът съответства на материалния закон и неговата цел, тъй като земеделският производител е бил длъжен съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба 4/24.02.2015 г. / в приложимата редакция ДВ бр.38/2020 г./ да представи до 30 октомври на петата година от ангажимента си най - малко веднъж сертификат или писмено доказателство, удостоверяващ произведена биологична продукция за всеки от парцелите, за които е поет ангажимент. Представеният от оспорващия в срока / преди 30.10.2020 г./ сертификат сочи, че един от шестте парцела от 0,57 ха с култура "ябълки", за които е поет петгодишен ангажимент, е в период на преход - тоест от него не е произведена биологична продукция. Предвид изложеното правилно административният орган е приложил разпоредбата на чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4/24.02.2015 г. / в приложимата редакция ДВ бр.38/2020 г./ и е прекратил поетия ангажимент поради неспазване на изискването чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредба 4/24.02.2015 г. Този извод е и в съответствие с разпоредбата на чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б. "в" от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 година. Обоснован е изводът на АС, че представеният на 13.01.2022 г. сертификат за извършена проверка на 13.09.2021 г. за биологичен статус е извън срока за представяне и извън поетия петгодишен ангажимент, поради което е неотносим към казуса. Решението е правилно. Обоснован е изводът на АС, че е административният орган е изложил фактически и правни основания за издаване на акта, в които е обсъдил събраните по преписката доказателство, с което е изпълнил цитираното в него влязло в сила съдебно решение, както за необходимостта от формулиране на ясни мотиви, така и за изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Предвид надлежното уведомяване при производство по издаването на предходния акт за прекратяване на биологичен ангажимент и на земеделския производител за началото му и извършената в него административна проверка на основание чл.46, ал.1 от Наредба 4/24.02.2015 г., за резултатите от която е надлежно уведомен , обоснован е изводът за липсва на съществени административно - процесуални нарушения по издаване на акта. Административният орган е изложил мотиви и за по - късно издадения / на 20.09.2021 г./ и представен сертификат - на следващата година след изтичане на петгодишния ангажимент, които обосновано са сподели от съда, тъй като са извън срока за представяне на изискуемия сертификат за биологична продукция и сочат на състоянието на парцела през следващата година - 2021 година при пета година на ангажимент - 2020 година. Обоснован и материалноправно законосъобразен е изводът на АС за наличие на предпоставката на чл.15, ал.3, т.3 т Наредба 4/24.02.2015 г. / в приложимата редакция ДВ бр.38/2020 г./ за прекратяване на ангажимента поради неизпълнение на задължението за представяне на доказателство за произведена биологична продукция за всеки от парцелите до 30.10.2020 г., която е пета от ангажимента 2016 г. - 2020 г. Както е приел и АС, чл.63 във вр. с чл.77, т.4, б. "в" от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 година регулира възможностите за налагане на административни санкции при неспазване от бенефициера на критериите за допустимост, ангажиментите и задълженията му и изключването му от правото на участие в схемата за подпомагане като следствие от неспазването. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ДФЗ следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за производството пред ВАС на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение