Решение № 408 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2298/2014 г.

Решение № 408 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2298/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "М&Т Пройчеви" ООД, гр. Велинград, ул. "З. Стоянов", № 1, представлявано от адв. Л. Личев, против Решение № 2788 от 9.12.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1733 по описа за 2013 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение за възникване на митническо задължение № 493 от 14.03.2012 г. на началника на Митница Пловдив, в частта му, с която на жалбоподателя е определено мито за сумата 22 974,76 лв.; както и в частта му, с която на жалбоподателя е определен ДДС за внасяне за сумата 50 544,46 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3. Касаторът поддържа, че административният съд не е съобразил задължителните указания на отменителното Решение № 8124 от 11.06.2013 г. по адм. д. № 1682 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд. Съдът не съобразил, че липсва обект на облагане с акциз и не взел предвид задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-182/12. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на митническия акт в потвърдената му част. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Пловдив не взема становище. Заинтересованата страна - ТД на НАП Пловдив не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното: Предмет на оспорване пред първоинстационния съд е било Решение за възникване на митническо задължение № 493 от 14.03.2012 г. на началника на Митница Пловдив, с което на жалбоподателя са определени задължения за мито в размер от 23 490,16 лв. и лихви върху посочената сума от 7 299,67 лв.; задължения за акциз в размер от 24 640,00 лв. и лихви върху посочената сума в размер от 2 289,31 лв.; както и данък върху добавената стойност (ДДС) в размер от 56 606,36 лв. и лихви върху посочената сума от 17 590,68 лв., само в частта му относно определени мито и ДДС поради нередовно приключил режим "временен внос" на лек автомобил. Това е така, защото както правилно е приел административният съд, с Решение № 8124 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1682 по описа за 2013 г. е отменено постановеното при първоначалното оспорване на същия митнически акт, Решение № 2640 от 3.12.2012 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "M & Т- Пройчеви" ООД против Решение № 493 от 14.03.2012 г. и в частта, с която "M & Т - Пройчеви" ООД е осъдено да заплати на Митница Пловдив разноски в размер от 2 594,73 лв.; Решение № 493 от 14.03.2012 г. на началника на Митница Пловдив е отменено в частта му, с която на "M & Т - Пройчеви" ООД е определено задължение за акциз в размер от 24 640,00 лв. и законната лихва върху посочената сума в размер от 2 289,31 лв.; делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив в останалата му отменена част, като са дадени задължителни указания, съобразно установеното от съда /ВАС/. Това прави неотносими към предмета на настоящето касационно производство всички доводи в касационната жалба за липса на основания за възникване на задължение за акциз, което вече е било отменено с влязло в сила съдебно решение на ВАС. Неоправдани са касационните оплаквания за несъобразяване на задължителните указания на отменителното решение на ВАС. С него са дадени указания за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за определяне на основата за облагане с мито и ДДС, които са изпълнени от административния съд и въз основа на експертното заключение за тази основа са намалени задълженията за мито и ДДС, определени с митническия акт. Нередовното приключване на учредения режим "временен внос" не се оспорва в касационната жалба и фактическите изводи на първоинстанционния съд в тази връзка са обосновани, поради което материално-законосъобразно е съдебното решение, потвърждаващо определените задължения по основание поради изтичане на 6-месечният срок по смисъла на чл. 562, б. "в", трето тире от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (Правилник за прилагане на Митническия кодекс /ППМК/), и възникване на митническо задължение на основание чл. 204, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (Митнически кодекс на Общността /МКО/), считано от 24.03.2009 г. или от деня след изтичане на 6-месечния срок. Този срок е специален, както се вижда от разпоредбата на чл. 140, § 2 от МКО. Отделно от това, мотивите на отменителното решение на ВАС съдържат възпроизвеждане на нормативните текстове от раздел 2 "Условия за пълно освобождаване от вносни митни сборове", Подраздел 1 "Превозни средства" на Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 993/2001 г. на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (Правилник за прилагане на Митническия кодекс /ППМК/), в резултат на което са направени изводи за неправилност на отменената част на първоинстанционното решение единствено относно момента на възникване на митническото задължение и неговия размер. Моментът на възникване на митническото задължение и акцесорното такова за ДДС е от значение единствено за размера на лихвите върху определените с експертизата главници. Правилно административният съд е приел, че Решение № 493 от 14.03.2012 г. е отменено в частта му, с която на дружеството жалбоподател са вменени задължения за лихви върху определените задължения за мито, акциз и ДДС с Решение № 2640 от 3.12.2012 г. по дело № 1406/2012 г. на Пловдивски административен съд при първоначалното разглеждане на делото, а Решение № 2640 от 3.12.2012 г. не е оспорено в частта, с която са отменени задълженията за лихви, от страна на ответника и е влязло в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,