Решение № 15463 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3735/2014 г.

Решение № 15463 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3735/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Варад" ЕООД, чрез пълномощника си адв. С. Жеков, срещу, Решение № 476/28.01.2014 г., постановено по адм. д. № 8185/12 г. по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2171110592/21.12.2011 г. издаден от главен инспектор по приходите при на ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1500/25.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София /сега "ОДОП"/ при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът чрез пълномощника си адв. Жеков в съдебно заседание доразвива доводите в жалбата и моли да бъде отменено обжалваното решение и постановено ново по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания РА. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът в касационното производство- директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/-гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Волянова, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 2171110592/21.12.2011 г. издаден от главен инспектор по приходите при на ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1500/25.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София /сега "ОДОП"/ при ЦУ на НАП, с който на "Варад" ЕООД са определени задължения за довнасяне по ЗДДС в размер на 308 653,35 лв. и лихва за забава в размер на 90 493,46 лв. За да отхвърли жалбата съдът е възпроизвел установеното в хода на извършената ревизия, включително извършените насрещни проверки на доставчиците. Относно представените доказателства от жалбоподателя за извършени и приети СМР, съдът е приел, че не следва да бъдат кредитирани, тъй като са частни документи и не установяват по реда на главното и пълно доказване релевантните обстоятелства, че процесните СМР са действително осъществени, както и че са реализирани именно от издалото процесните фактури юридическо лице. Тези изводи съдът е приел, че са обусловени и от липсата на кадрова обезпеченост на доставчиците. Необходимостта от доказването й не се изключва от тълкуванията, постановени от С. в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11. От изслушаната и неоспорена по делото съдебно - техническа експертиза, съдът е приел, че вещото лице подробно по обекти е разгледал договорите за СМР, когато има сключени такива и представените протоколи Акт обр. 19 за извършени СМР, като за шест обекта експертизата е дала категорично становище, че строителните работи, предмет на доставките са извършени, за един обект становището е, че са вероятно са извършени и за един обект не може да даде становище дали са извършени. Без обсъждане на същото със заключението на приетата ССЕ и писмените доказателства, съдът е приел, че вещото лице обаче не отговаря на въпроса кой е извършил описаните СМР, доколкото той е спорен в настоящото производство. Не отговаря на въпросите доставчиците, посочени във фактурите разполагали ли са с материална, техническа и кадрова обезпеченост да извършат протоколираните СМР, за да може да се твърди, че доставките са били реално извършени именно от тях. Вещото лице изготвило ССЕ не е открило доставчиците на декларираните от тях адреси по чл. 8 от ДОПК и на адресите за кореспонденция, като според съдът този факт дава сериозни основание да се смята, че доставките на се били реално извършени, а жалбоподателят не представя доказателства, с които да ги обори. При така установеното съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит, поради липса на реално съществена услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил всички относими към спора и събрани по делото доказателства и не е извел съответните правни изводи. Спорът между страните е за наличието на реално извършени услуги, по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, респективно липса на предпоставката на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и ал. 5 (случаите на изискуемост на данъка от получателя), а съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Както многократно са приемали в практиката си ВАС и СЕС, за да е налице за получателя по доставката правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е установен факта на реалното предаване, респективно получаване на стоката предмет на доставката, респективно извършване на услугата. Това е и изискването на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която разпоредба, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В процесния случай предмет на доставките по фактури издадени от десет броя доставчици са СМР, по приложени договори за част от тях, актове образец 19 за извършени и приети СМР, които се съдържат в 15 папки приложени по административната преписка и приети по делото като доказателства. Наред със събраните в хода на ревизията документи са приети в хода на съдебното обжалване СТЕ и ССЕ. Всички тези доказателства не са обсъдени от съда както поотделно, така и в съвкупност, а са изложени много подробно само фактите установени в хода на ревизията. Действително договорите и актове образец 19 за извършени и приети СМР са частни документи, но доколкото същите са представени от ревизираното лице още в хода на ревизията (възможност, предоставена с нормата на чл. 117, ал. 5 ДОПК), то същите следва да бъдат обсъдени ведно с останалите събрани по делото доказателства. Действително тези доказателства не се ползват с материална доказателствена сила, а само с формална такава досежно писменото изявление и неговото авторство, не и по отношение на датата и мястото на съставянето им и то само когато се декларират неизгодни за издателя на акта факти, но няма процесуална пречка, след обсъждане с останалите доказателства същите да бъдат ценени като годни доказателства. В тази насока следва да се отчете обстоятелството, че основната част от документите съставяни в стокооборота между дружествата са именно частни доспозитивни или свидетелстващи, поради което, като е приел, че не следва да бъдат кредитирани, само поради факта, че са частни документи, съдът е постановил решението си при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата по чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът следва да се произнесе по същество на спора, като обсъди всички събрани по делото доказателства, като може да отмени или измени обжалвания РА, да отхвърли жалбата, но не и да върне преписката за ново произнасяне. От това произтича задължението на съда да установи своя фактическа обстановка или да изложи доводи защо приема за правилно установената такава от органа по приходите. Ако са ангажирани допълнителни доказателства в хода на съдебното обжалване, същите следва да бъдат обсъдени и съответно изложени доводи защо са кредитирани или не. В конкретния случай съдът е посочил единствено, че вещото лице, изготвило СТЕ не е отговорило на въпроса кой е извършил описаните СМР, като не е обсъдил същото ведно с приетата ССЕ и частните документи. Всички тези нарушения на съдопроизводствените правила са от категорията на съществените, тъй като настоящият състав не може да осъществи контрол върху установеното от съда от фактическа и правна страна, лишава страните от право на двуинстанционен съдебен контрол и същевременно се създава вероятност, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. Предвид на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, като се прецени и обсъди практиката на ВАС и Решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С - 18/13 г., Решение на СЕС от 8.05.2013 г. по дело С-271/12 и преди всичко на т. 2 от Решение от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 г. По направените разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе АС, при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,