Решение № 12808 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10688/2016 г.

Решение № 12808 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10688/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "Вулкан цимент" АД, гр. Д., срещу решение № 1386 от 08.07.2016 г. на Административен съд гр. П. (АСП), постановено по адм. д. № 3005/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-16002614003241-091-001 от 20.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П. в частта, изменена с решение № 824 от 19.10.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. П..

Касаторът претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът необосновано въвежда изискване за намиране на доставчика на декларирания адрес като условие за признаване на правото на данъчен кредит (ДК) от получателя по доставката. Излага подробни доводи за наличие на реални доставки от "Файер-Б" ЕООД и счита, че отказът на ДК е в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Счита за неправилно приложението на чл. 26, т. 2 ЗКПО като основание за непризнаване за данъчни цели на разход за неустойка в размер на 307 070.28 лв. и за определяне на допълнително задължение за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 30 707.03 лв. поради липса на документална обоснованост на разхода по фактура № 339/31.03.2008 г., издадена от "А. Б." АД. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отмяна на РА и присъждане на разноски.

Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. П., оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения РА, изменен с решението на ДДОДОП гр. П., на "Вулкан цимент" АД са установени задължения по ЗДДС в резултат на отказан ДК в размер на 20 585.62 лв. и е начислен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 30 707.03 лв. със съответните лихви. Приходните органи са намерили основание по чл. 70, ал. 5 ЗДДС да откажат право на данъчен кредит общо в размер на 20 585.62 лв. по фактури, издадени от "Файер-Б" ЕООД с предмет на доставките различни стоки и услуги - табели по безопасност, шайби, гумени втулки, четки, електроди, дискошайби, абонамент и поддържка ПИИ и П, годишен технически преглед, сервизно обслужване, водопенен пожарогасител и др. Съобразили са, че доставчикът е служебно дерегистриран по ЗДДС, считано от 05.08.2014 г., не е открит на адреса за кореспонденция, съобщения са му връчени по реда на чл. 32 ДОПК и не е представил исканите документи. От страна на ревизираното дружество е представен договор от 18.12.2008 г. с предмет - абонаментно сервизно обслужване на пожарогасители (П) и пожароизвестителни инсталации (ПИИ), както и допълнителни споразумения към него. Към всяка фактура са приложени поръчки за доставки и складови разписки за получаване на стоките, подписани от "Вулкан цимент" АД. Представени са протоколи за приета и извършена работа, подписани само от "Вулкан цимент" АД с обяснение, че транспортът е бил за сметка на доставчика. Ревизиращият екип е съобразил, че в завода на "Вулкан цимент" АД има установен строг пропусквателен режим, за който през 2008 г., 2009 г. и 2010 г. е отговаряла охранителна фирма "СОТ-161" ЕООД. Всяко влизане на МПС и външни лица следва да е записано в дневник за входящи посетители. Съгласно представени документи единствено лицата Е. К. и Б. С. като представители на "Файер-Б" ЕООД са извършвали посещения на завода. Допълнително ревизираното дружество представило избирателни ксерокопия на книгата за посетители през 2010 г., маршрутни листове с посочени транспортни средства на доставчика и обяснения от К. И. К. - ръководител "Сигурност и административни дейности". Като основание за отказа на ДК приходните органи са съобразили липсата на конкретни данни за лицата, които фактически са извършили услугата, както и липсата на регистрационни номера на транспортни средства, собственост на "Файер-Б" ЕООД. При проверка в информационната система на НАП е установено, че "Файер-Б" ЕООД не разполага със собствени превозни средства, което е дало основание да не се кредитират представените пътни листа, тъй като вписаните в тях номера на автомобили не били собствени на "Файер-Б" ЕООД при липса на данни за наети МПС. П. данни от регистър "Трудови договори" на НАП за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. "Файер-Б" ЕООД разполагал с три лица на трудов договор - М. С., Б. С. и Д. С., докато в дневника за входящи посетители на "Вулкан цимент" АД фигурирали имена на физически лица, посочени като представители на "Файер-Б" ЕООД, които обаче не били в трудови правоотношения с него. М. С. не фигурирал като лице, посещавало територията на завода на "Вулкан цимент" АД. Ревизиращият екип е установил липсата на съответствие между датите на протоколите за приемане на извършени работи от изпълнителя "Файер-Б" ЕООД с отбелязаните в дневника на входящите посетители дати, на които представители на доставчика са пребивавали на територията на завода на "Вулкан цимент" АД. Поради липсата на данни за посещения на работници и служители на "Файер-Б" ЕООД, както и на собствени МПС, на територията на завода с оглед установения строг охранителен режим е направен извод, че фактурираните стоки и услуги не са доставени от служители на "Файер-Б" ЕООД. Липсвали доказателства за инструктаж съгласно договора от 18.12.2008 г., докато "Вулкан цимент" АД имал складови помещения за сервизно обслужване на П и ПИИ и разполагал с назначени на трудови правоотношения квалифицирани работници в областта на ПИИ и снабдяването с пожарогасителна техника. Тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, са дали основание по чл. 70, ал. 5, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 69, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС за отказ на правото на приспадане на ДК.

Във връзка с извършеното регулиране на счетоводния финансов резултат за 2008 г. по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумата от 307 070.28 лв., представяваща отчетени разходи за неустойка на основание фактура № 339 от 31.03.2008 г., издадена от "А. Б." АД, ревизиращите органи обосновават липсата на документална обоснованост на разхода с несъответствия в метода на изпитване, начисляване на неустойката преди получаване на всички протоколи за лабораторни изследвания на партида цимент ХVI и неуведомяване от страна на купувача за некачествена стока. Приходните органи са тълкували клаузите на представен договор за продажба № 25-01 от 27.06.2007 г. със срок на действие до 27.06.2009 г., допълнително споразумение към него от 19.02.2008 г. и сключена на 21.07.2009 г. спогодба между "Вулкан цимент" АД и Алпине бау ГМбХ - клон България (заместило "А. Б." АД) за заплащане на обезщетение от 600 000 евро, за да формират извод, че издадената на 31.03.2008 г. фактура за неустойка е без основание.

За да отхвърли оспорването в посочената част административният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма и при спазване на процесуалните и материалноправни норми. Съдът е възприел изцяло мотивите на приходните органи за липса на реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС по фактурите, издадени от "Файер-Б" ЕООД като материалноправно изискване на признаване правото на приспадане на ДК. Възприети са изцяло доводите на приходната администрация за липса на документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 1, вр. чл. 26, т. 2 ЗКПО на разходите за неустойка по фактура № 339/31.03.2008 г., издадена от "А. Б." АД.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно поради неправилно приложение на закона и необоснованост.

I. Относно установените задължения по ЗДДС:

Безспорно наличието на реална доставка е материалноправно изискване за признаване право на данъчен кредит, както съобразно нормите на съюзното право и практиката на СЕС, така и съобразно националното законодателство. За да се установи, че на основание доставката на стоки/услуги е налице право на приспадане, е необходимо да се провери, дали доставките са реално осъществени и дали са използвани от лицето са извършването на облагаеми доставки (т. 31 от решение на СЕС по дело С-285/11). Респ. липсата на доставка е основание да се откаже право на приспадане на ДК поради нарушение на основни принципи на системата на ДДС - наличие на реална икономическа дейност и данъчен неутралитет, който цели да освободи от данъчна тежест всички реални икономически дейности. В хода на съдебното производство изцяло в доказателствена тежест на ревизираното лице е да докаже твърдения от него, благоприятен положителен факт от обективната действителност за наличие на реални доставки на стоки и услуги. Основание за този извод се намира, както в общата процесуална разпоредба на чл. 154, ал. 1 ГПК, така и в практиката на СЕС - т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К": лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това.

Реална доставка на стоки по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО е всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга (т. 29 от решение от 27.03.2014 г. по дело С-151/13 L. R. dOr) и само ако е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация. В доказателствена тежест на ревизираното лице е да установи наличието на реални доставки на услуги в цитирания смисъл: действително правоотношение, в рамките на което реално се разменят насрещни престации, пряка връзка между услугата и възнаграждението, което представлява действителната равностойност на услугата и чийто размер предварително е определен според добре установени критерии (т. 37 от решение от 27.03.2014 г. по дело С-151/13 L. R. dOr и т. 40 от решение на СЕС от 20.06.2013 г. по дело С-653/11). Ето защо при доставките на услуги е относимо изследване дали при възлагане на услугата страните са договорили по достатъчно конкретен начин вида й и дължимия резултат от възложеното и какви отделни компоненти формират договорната цена, защото индивидуализираното в достатъчна степен възлагане улеснява проверката дали е налице достатъчно конкретизирано приемане на резултата от изпълнението.

В случая отказът на ДК е с мотив, че вписаното в спорните фактури като доставчик дружество "Файер-Б" ЕООД не е реалният доставчик на отразения в тях предмет. Именно за подобни случаи, в които приходните органи не оспорват наличието на доставки, но считат, че същите не са осъществени от издателя на спорните фактури, е тълкуването на СЕС, дадено в решения по дело С-18/13 "М. П." ЕООД (т. 20, т. 22), по дело С-285/11 "Боник" ЕООД (т. 19, т. 34), дело С-324/11 G. T. (т. 42, 43, 49 - в главното производство са били изпълнени материалноправните и процесуални условия за упражняване на правото на приспадане, в които се включва изискването за наличие на реална доставка) и и обединени дела С-80/11 и С-142/11 (т. 44 - изпълнени са материалноправните условия за възникване и упражняване правото на приспадане и не се посочва, че жалбоподателят в главното производство лично е извършил неправомерни действия като представяне на неверни декларации или изготвяне на нередовни фактури). При тези обстоятелства, при които не се оспорва, че получателят реално е получил стоки и услуги, националната юрисдикция следва да провери дали самият издател е извършил въпросната сделка, за което вземе превид всички обстоятелства по случая (т. 50 и т. 53 от решение по дело С-324/11 G. T.).

В случая конкретните улики, които предоставят приходните органи са: липса на данни за имената на конкретните лица, осъществили услугите, липсата на данни, че работници, служители и собствени транспортни средства на "Файер-Б" ЕООД са вписани в регистрите на фирмата, осъществяваща пропусквателния режим в завода на "Вулкан цимент" АД, липсата на собствени МПС при доставчика и несъответствия между датите на съставяне на ППП и датите, на които са отбелязани присъствие на представители на "Файер-Б" ЕООД на територията на завода. Спорът е, при съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото представляват ли горепосочените обстоятелства обективни данни за извършена от някой от доставчиците по веригата злоупотреба и налице ли са данни, че получателят "Вулкан цимент" АД знае или е трябвало да знае за нея. Получателят знае или е трябвало да знае когато е направил всичко необходимо, което разумно може да се изисква от него, за да се увери, че сделките му не са част от измама (т. 53 от решение по обединени дела С-80/11 и С-142/11 и т. 42 от решение по дело С-324/11). Националното законодателство в нормата на чл. 302 от Търговския закон също дава ориентир относно дължимата грижа на добрия търговец, която без да е нормативно дефинирана се извежда от вида на правоотношението и спецификата на поетите от страната задължения.

Процесните фактури имат съдържанието по чл. 114, ал. 1 ЗДДС като съдържат описание на вида и количеството на стоките, място на сделката - гр. Д., подпис и имена на съставител и получател. Всяка фактура е придружена с поръчка за доставка и складова разписка за получаване на стоки, подписани едностранно от представител на "Вулкан цимент" АД. Налице са фактури с предмет "абонаментно обслужване на комплексна пожароизвестителна система на основание договор от 18.12.2008 г. ", издадени въз основа на договор от 18.12.2008 г. (със срок на действие от 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г.), с който "Вулкан цимент" АД е възложило на "Файер-Б" ЕООД извършване на абонаментно сервизно обслужване на конкретно посочени ПИИ. Договорено е ежемесечно представяне на протокол за извършеното обслужване с посочване на извършените ремонти, подмяна на резервни части и резултатите от периодичната проверка, както и на дневник за извършеното абонаментно и извънредно обслужване, в който да се класират протоколи за извършени ремонти, подмяна на части и периодични проверки. Такива протоколи са налични по делото (л. 1011, 1024, 1048, 1057, 1067, 1080, 1099, 1106, 1111, 1141, 1142, 1165, 1167, 1184, 1185, 1195, 1188), подписани от името на "Файер-Б" ЕООД от Б. С.. За същото лице има данни за многократно влизане на територията на завода на "Вулкан цимент" АД във входящия регистър на "СОТ - Сигнално-охранителна техника" ЕООД, осъществявало охраната и пропусквателния режим съгласно договор от 22.07.2008 г. до 12.06.2014 г. (л. 1228 - 1235). Липсата на печат на търговското дружество върху ППП не е от решаващо значение, тъй като за установяване на авторството е достатъчно наличието на подпис, който носи индивидуализиращите характеристики на лицето, подписало документа. Печатът може да се съхранява и използва от трето лице, поради което не може да има придаденото му от приходните органи съществено значение.

По повод връчено ИПДПОЗЛ ревизираното дружество освен горепосочените документи е дало логично обяснение на механизма на доставките: доставката се възлага с поръчка, която съдържа условията на сделката и вътрешен номер на доставчика, с който той фигурира в счетоводната система на "Вулкан цимент" АД. С. са доставени от доставчика в складовете на "Вулкан цимент" АД и са заприходени със складови разписки. Същите се изписват и влагат в различни дейности на дружеството въз основа на искания за изписване на материали, каквито също са налични по делото (л. 2557-2562, 2590-2603, 2644-2654). Неоснователна е претенцията на приходните органи складовите разписки да са двустранно подписани, тъй като се касае за вътрешнофирмен документ. Двустранно подписани са фактурите и приложените към някои от тях ППП, което напълно удовлетворява изискването за наличие на двустранно съставени документи относно предаване на стоките и индивидуализация на предмета и цената на услугите.

Несъстоятелни са доводите на ревизиращите органи за несъвпадение между датите на пребиваване на лицето Б. С. в завода и датите на спорните фактури и ППП към тях, тъй като не съществува подобно законово изискване, нито това несъответствие в случая е указание за формално изготвяне на документите. С. са детайлно индивидуализирани по вид, количество и единична цена във фактурите и придружаващите ги документи. Съставените ППП също съдържат подробно описание на изпълнените ремонтни дейности или осъществена профилактика на пожароизвестителните инсталации съобразно индивидуализацията им в чл. 1 и чл. 2 от договора от 18.12.2008 г. Представител на ревизираното дружество е дал подробни обяснения относно пропусквателния режим на територията на "Вулкан цимент" АД (л. 1226-1227), осъществяван по договор от 22.07.2008 г. със СОТ, към които са приложени маршрутни листа и копие от входящ регистър за контрол на достъпа. В случай, че приходните органи са намерили така представените документи за недостатъчни за осъществяване на проверка относно пребиваването на представител на "Файер-Б" ЕООД на територията на завода на "Вулкан цимент" АД е следвало да предприемат съответните действия по изискване на документи от третото лице "СОТ - Сигнално-охранителна техника" ЕООД. При липса на проявена подобна активност възражението на ревизорите за избирателност при представянето на копия от входящия регистър е неоснователно.

Представените маршрутни листа удостоверяват влизането на територията на завода на "Вулкан цимент" АД на превозни средства, управлявани от И. С. с изрично отбелязване на вида на товара "пожарогасители" и други материали - шлангове, миещи препарати (л. 1236 - 1241). Доводът на приходните органи за некредитиране на пътните листа поради липсата на собствени превозни средства при "Файер-Б" ЕООД не намира законово основание и сам по себе си не представлява обективен факт, навеждащ на извършена от доставчика данъчна измама.

Представени са изискуемите според договора Инструкции за безопасна работа при извършване на СМР, поддръжка, почистване, товаро-разтоварни и транспортни дейности и споразумение за безопасна работа. Част от фактурите са придружени с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи (ППП) за извършена работа съобразно конкретна поръчка (л. 997).

Неподкрепени с доказателства са допълнителните съображения на приходните органи, че ревизираното дружество разполага с кадри, специално обучени и квалифицирани в дейността по пожарна безопасност. Изисканите от "Вулкан цимент" АД щатни разписания и длъжностни характеристики на персонала (л. 687-688, л. 1289 -1343) не показват такива данни.

В хода на ревизията доставчикът е декларирал, че е работил с "Вулкан цимент" АД в периода 2008 г. - 2010 г. (л. 398) Доводът на приходните органи за недостатъчност на информацията в тази декларация е неоснователен, тъй като търговецът е предоставил адрес и телефон за връзка, поради което и при проявена активност ревизорите са могли да изискат допълнителни данни, каквото не е сторено.

Съвкупната преценка на всички горепосочени обстоятелства - фактури с достатъчно конкретизиран предмет по вид, единична и обща стойност на стоките и услугите, налични към фактурите за стоки поръчка за доставка, складова разписка и искания за изписване на материали, както и на двустранно подписани ППП към фактурите за услуги, както се изисква според договора от 18.12.2008 г., данни за влизане на територията на завода на Б. С., както и на автомобили, управлявани от името на "Файер-Б" ЕООД, превозващи пожарогасители и други материали, навеждат на извод за реалност на доставките на стоки и услуги в горепосочения смисъл. Наведените от преходните органи обективни данни, а именно: непосочване на имена на лицата, извършили услугите, непритежаване на собствени МПС от "Файер-Б" ЕООД и несъответствия между датите на съставяне на ППП и датите на пребиваване на представител на "Файер-Б" ЕООД на територията на завода в гр. Д., не навеждат на извод за липса на реална икономическа дейност при доставчика или за извършена от него данъчна измама във връзка със спорните доставки.

По изложените съображения и като е достигнал до противен правен извод административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено друго такова по същество на спора за отмяна на РА в обжалваната част по ЗДДС относно отказано право на ДК в размер на 20 585.62 лв. по фактури, издадени от "Файер-Б" ЕООД.

II. Относно установените задължения по ЗКПО във връзка с извършеното регулиране на счетоводния финансов резултат за 2008 г. по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО с разходите по фактура № 339/31.03.2008 г., издадена от "А. Б." АД, с предмет "неустойка за доставка на цимент по партида 16, неотговарящ на стандартите за качество":

Правоотношенията между страните са уредени с договор за доставка № 25-01 от 27.06.2007 г. на насипен цимент. Договорено е циментът да отговаря на качествените параметри на стандарт БДС EN 197-1/А1, като отклонението от същите изисквания за качество са основание за рекламация (чл. 6, б. "а" и чл. 16, т. 1). С допълнително споразумение към договора от 19.02.2008 г. страните са договорили, че в случаите на одобрена рекламация по чл. 16 или чл. 17 от договора продавачът се задължава да замени некачественото количество стока или да заплати обезщетение в същия размер.

С писмо без дата (гърба на л. 798) А. Б. ГМБХ е изискал от "Вулкан цимент" АД да му възстанови сумата от неправомерно платени фактури поради неотговарящ на стандартите за качество цимент от партиди 16 и 17. Приложен е опис на фактури от партида 16, издадени в периода 11.02.-15.02.2008 г. на обща стойност 255 891.90 лв. без ДДС или 307 070.28 лв. с ДДС. С протокол-споразумение от 04.04.2008 г. "А. Б." АД и "Вулкан цимент" АД са направили прихващане между сумата по фактура № 339/31.03.2008 г. и дължими от Алпине суми за цимент в размер на 326 822.76 лв. Със спогодба от 21.07.2009 г. "Вулкан цимент" АД и "А. Б. ГМБХ" - клон България (заместил "А. Б." АД в договора от 27.06.2007 г. по силата на споразумение от 08.05.2008 г.) са се съгласили, че "общият размер на обезщетението за покриване в цялост на всички претърпени от А. Б. вреди, включително пропуснати ползи, неустойки и други направени или дължими плащания към негови възложители, подизпълнители или доставчици, настъпили вследствие влагането на партидата цимент, чиито технически параметри не са съответствали на договореното, възлиза на 600 000 евро (1 173 498 лв.).

За да намерят липса на документална обоснованост на разхода по фактура № 339/31.03.2008 г. приходните органи, чието становище изцяло е възприето от съда, са приели, че същата е издадена без основание. Окончателният размер на вредите от некачествено вложен цимент от партида 16 бил договорен със спогодбата от 21.07.2009 г., а фактурата от м. март 2008 г. била издадена преди да се изчакат всечки протоколи от лабораторни изследвания на партида 16 и в представените протоколи бил вписан БДС EN 196-1, т. е. различен от посочения в договора стандарт като основание за рекламация.

Неправилни са доводите на приходните органи за използване на различен стандарт EN 196 при изпитването на спорните проби. Видно от Преамбюла и чл. 1 на стандарт EN 197-1/А1 целта на същия е да определи състава, изискванията и критериите за съответствие за обикновените цименти, като изискванията в EN 197-1/А1 се основават на резултатите от изпитвания на цименти в съответствие със стандарти EN 196-1, -2, -3, -5, -6, -7, -8, -9 и -21. Позоваване на посочените стандарти EN 196 се прави и в чл. 2 от стандарт EN 197-1/А1, всичките касаещи различни методи за изпитване на цимент. Видно от съдържанието на стандарт EN 197-1/А1 същият не установява методи на изпитване. Действително, в Приложение № 4 към стандарт EN 197-1/А1 са посочени свойства и методи за изпитване, но видно от таблицата на същото приложение отново е налице препращане към стандарти EN 196. По изложените съображения доводите на приходните органи, че са използвани методи на изпитване, които не са посочени в договора от 27.06.2007 г. са неоснователни.

Изпратеното писмо от А. Б. ГМБХ (гърба на л. 798) следва да се счита за предявена рекламация на качеството на получения цимент от партида 16 по смисъла на чл. 16, ал. 1 от договора и на изискване на обезщетение в размер на стойността на некачествената стока по смисъла на чл. 19, ал. 4 от договора. Към писмото са приложени протоколи от лабораторни изпитвания на цимент от партида 16 (л. 820-828), с което купувачът обосновава претенцията си за обезщетение. Размерът на обезщетението е съответен на стойността на стоката по партида 16 на базата на приложен към същото писмо списък на издадени от "Вулкан цимент" АД фактури. Налице е одобрение на рекламацията от продавача по смисъла на чл. 19, ал. 4 от договора чрез изразеното съгласие за прихващане по споразумението от 04.04.2008 г., поради което и това възражение на приходните органи е неоснователно.

Правилно и обосновано е направеното от съда тълкуване на спогодбата от 21.07.2009 г. в смисъл, че едва тогава страните са провели преговори и са договорили окончателен размер на обезщетението за некачествен бетон. Договорен е общ размер на обезщетение от 600 000 евро, който покрива в цялост всички претърпени от А. Б. вреди в резултат на влагането на партидата некачествен цимент, който е следвало да бъде "отстранен и разрушен". Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката служи като обезщетение за вреди от неизпълнението без да е нужно те да се доказват, но това не лишава кредиторът от правото му да иска обезщетение за по-големи вреди. В спогодбата от 21.07.2009 г. е посочено, че обезщетението е за това, че произведеният от същата партида цимент бетон е следвало да бъде разрушен и отстранен, с което касаторът обосновава претенция за настъпили вреди в по-голям размер от неустойката по фактура № 339/31.03.2008 г. Както се посочи, законът предоставя такава възможност, но в случая воля за това не следва от уговорките в спогодбата от 21.07.2009 г. Нито в нея, нито в друг придружаващ документ, е посочено как е формирана стойността на обезщетението. Изрично е подчертано, че това е "общият размер на обезщетение за покриване в цялост на всички претърпени вреди", със заплащането на което отношенията във връзка с неизпълнението на договора се считат за окончателно уредени. Договореното обезщетение от 1 173 498 лв. е изплатено в цялост на 20.08.2009 г. Волята на страните в спогодбата действително указва, че едва през 2009 г. същите са уредили окончателно отношенията си във връзка с неизпълнението и тогава е заплатен общият размер на обезщетение за всички претърпени вреди в цялост. При тези данни издадената през м. март 2008 г. фактура е без основание и не обосновава документалната обоснованост на разхода по смисъла на чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Като е достигнал до идентични правни изводи първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в частта по ЗКПО при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на приходната администрация се дължи юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърления размер на оспорването (КД за 2008 г. от 30 707.03 лв.) в размер на 1451.26 лв. за производството пред АСП и 1088.40 лв. за производството пред ВАС на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или общо в размер на 2539.66 лв. При присъдени от първоинстанционния съд разноски в размер на 2068.77 лв. с настоящето решение следва да се присъдят 470.89 лв.

Съобразно уважената част от оспорването на жалбоподателя/настоящ касатор се дължат разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Претендираните разноски за командировъчни разходи са недължими. Ответникът по касационната жалба е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в писмено становище от 31.07.2017 г., което е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на спора. При общо сторени от жалбоподателя разноски в размер на 5904.56 лв. Съобразно уважения размер на оспорването на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 2369.72 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,