Решение № 13153 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7395/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба на С. Ф. И. чрез адв. Кондев, срещу решение 3078 от 10.05.2024г., постановено по административно дело 10932/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу експертно решение 00544 от заседание 149 от 26.10.2023г. на НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания. Изложените от процесуалния представител на касатора доводи са за допуснати съществени нарушения и неправилност на съдебния акт са относими към касационните основания по чл. 209,т.3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски за производството. Ответникът Национална експертна лекарска комисия, действащ чрез процесуалния представител юрк. Александрова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответници Райкомерс Конструкшън ЕАД, Агенция за хората с увреждания, Регионална дирекция за социално подпомагане София град, Териториално поделение на Националния осигурителен институт София, редовно призовани, не изпращат процесуални представители и не депозират писмени становища по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. С експертно решение 00544 на НЕЛК от заседание 149 от 26.10.2023г. е било потвърдено експертното решение на ТЕЛК за отмяната на болничен лист Е20231381084 от 27.07.2023г. издаден на С. И.. В АЛ 7456/27.07.2023г. от извършен преглед на лицето е описан ортопедичен статус [диагноза] . Съдът възприел установеното от административния орган, чийто експертно решение се оспорва, а именно, че описаният ортопедичен статус с [диагноза], след ползвани 2 месеца временна нетрудоспособност за стара травма, без описана нова травма е несъстоятелен, т.к. липсва описана клиника на увредения [наименование] и няма назначавани изследвания и терапия. Установено е, че липсва приложен протокол на ЛКК, издала болничния лист, при което е нарушен чл.24, ал.8 от ПУОРОМЕРКМЕ и чл.10, ал.1 от НМЕ. Правните изводи на съда са обосновани и на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, чиито констатации са взети предвид от съда при постановяване на съдебния акт. От тях е установено, че диагнозата [диагноза] е комплексна и включва преглед от ортопед-травматолог, задължително рентгеново изследване, ядрено-магнитен резонанс, а най-точна преценка за [наименование] е чрез артроскопска диагностика. Вещото лице извършило личен преглед на лицето , на който той представил рентгенография на [наименование] от 01.05.2023г. направена в УМБАЛСМ Пирогов , но в нея липсвали данни за травматични увреждания. Предвид липса на обективни данни за вида и тежестта на травмата, вещото лице обосновало пред съда заключение, че временната неработоспособност следвало да продължи максимално 60 дни. В съответствие със заключението на вещото лице и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства първостепенният съд е приел, че няма достатъчно данни за състояние на временна неработоспособност на С. И. за периода, за които е издаден болничният лист. Съдът е съобразил, че в случая липсват данни за медицинска документация, която да удостоверява обективното здравословно състояние на лицето, като няма извършени образни изследвания /ренгенография, ЯМР, артроскопия/, обуславящи състояние на временна нетрудоспособност към дата 27.07.2023г. Всички медицински документи били неотносими към констатираната неработоспособност за периода 26.07.2023г.-24.08.2023г. и били издадени след този болничен лист. Съдът приел нарушение на изискванията на НМЕ, след като при издаване на болничния лист липсвала приложена първична медицинска документация, която да установява състоянието на лицето в периода на временната нетрудоспособност. Липсата на медицински протокол от проведен преглед на ЛКК било нарушение на чл.10, ал.1 от НМЕ, а в болничния лист бил вписан номера на амбулаторния лист вместо решение на ЛКК от 27.07.2023г. Съдът обосновал неоснователност на възражението за просрочие на жалбата на ТП на НОИ срещу болничен лист Е20231381084 и спазване на срока за обжалване посочен в чл.112, ал.1, т.2 от Закона за здравето. Решението на Административен съд София град, с което жалбата срещу оспореното пред него ЕР на НЕЛК е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Съдебният акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, не е засегнат от пороци. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, като е дал убедителен отрицателен отговор на тезата застъпена в жалбата, че процесния болничен лист незаконосъобразно е отменен от НЕЛК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и на компетентно изготвеното заключение по назначената експертиза. Съдебното решение е издадено в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е даден отговор на всички възражения. Касационната инстанция споделя изведения от първоинстанционния съд правен извод на, че диагноза в болничния лист [диагноза] не определя състояние на временна нетрудоспособност на освидетелстваното лице за период от 30 дни, считано от 26.07.2023г. до 24.08.2023г., т.к. здравословното състояние на И. към 27.07.2023г. не е налагало домашно-амбулаторен режим на лечение. Установеното от първоинстанционния съд, че болничният лист е издаден без решение на комисията по експертизата на временната неработоспособност, което да е вписано в медицински протокол, е достатъчно основание да се приеме законосъобразност на административния акт констатирал това закононарушение при издаването му. Настоящият съдебен състав споделя крайния правен извод на Административен съд София град, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт и незаконосъобразност на потвърденото с него ЕР на НЕЛК не могат да бъдат споделени. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от първоинстанционния съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства и на изготвеното експертно заключение. По тези съображения настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. При този изход на спора за осъществената защита от юрисконсулт пред касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК на Националната експертна лекарска комисия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, платимо от касатора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,