Решение № 15202 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10580/2012 г.

Решение № 15202 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10580/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Катя Иванова Георгиева от гр. Сливен като майка и законен представител на малолетното дете Стелиана Стоянова Георгиева, срещу решение № 3245 от 18.06.2012 г. по адм. дело № 558/2012 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на малолетното дете срещу експертно решение № 0885/125 от 01.12.2011 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), с което е потвърдено експертно решение № 3272/151 от 15.09.2011 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) - гр. Сливен. Решението си Административен съд - София град е основал на писмено заключение по назначена от него съдебно-медицинска експертиза.

С касационната жалба са инвокирани следните доводи:

1. И двете решения са неправилни, тъй като се касае за нелечимо хронично заболяване на дете, чието състояние на ремисия не може да обоснове определяне на 0 % вид и степен на увреждане.

1. Обжалваното решение е и процесуално незаконосъобразно, тъй като в него е посочено, че "съгласно ч. 9, р. 14, т. 1.1. от НМЕ/10 г. не се следва процент вид и степен на увреждане". В Наредбата за медицинската експертиза нито е налице номенклатура на такава разпоредба, нито съществува текст с подобно съдържание.

1. Обжалваният съдебен акт е постановен при непълнота на доказателствата, тъй като служебно назначената експертиза не е дала отговор на поставените й задачи след личен и непосредствен преглед на детето, а вещото лице единствено е проверявало медицинската документация.

Тези доводи са неоснователни.

Процесният случай попада в част IХ "Вътрешни болести", раздел ХIV "Болести на червата", т. 1.1., предложение първо - глутенова ентеропатия без синдром на малабсорбция и без съществени промени в общото състояние (приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, наименовано "Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти").

По делото няма дори индиция за обратното - за малабсорбция и увредено общо състояние - поради което изводите на ТЕЛК, на НЕЛК и на вещото лице д-р Николай Войнов, изпълнил съдебно-медицинска експертиза по делото, не подлежат на съмнение.

Глутеновата ентеропатия (наричана цьолиакия, когато заболяването се прояви в ранна детска възраст) е автоимунно заболяване на храносмилателната система, при което се развива анормална имунологична реакция, чието главно следствие е увреждането на лигавицата на тънките черва. В медицинската литература е изразено становище, че това заболяване не се поддава на медикаментозно лечение и единствената терапия, даваща резултат, е спазването на строга безглутенова диета, при която симптомите на глутеновата непоносимост не се проявяват. Точно това състояние визира посочената по-горе т. 1.1. от раздел ХIV на част IХ от приложение № 1 на Наредбата за медицинската експертиза.

Според чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Поради това правилно вещото лице д-р Николай Войнов е изготвил заключение по възложената му експертиза въз основа на медицинските документи без преглед на освидетелстваното дете. Такъв преглед би установил състоянието на детето в момента на прегледа, а в случая е от значение неговото състояние към датата на експертното решение на ТЕЛК - Сливен.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,